Диалози по балкански: Нова размяна на реплики между Сръбската република и Хърватия
Аделина Марини, May 27, 2016
Какво биха били Балканите без провокационните изявления и размяната на реплики? След като наскоро Сръбската република в Босна и Херцеговина разгневи хърватите като за посещението на председателя на хърватския Сабор Желько Райнер в Баня Лука (доминираната от сърбите част на Босна и Херцеговина) в залата за пресконференции не беше поставено хърватското знаме, последва нова ситуация - размяна на реплики между президента на Сръбската република Милорад Додик и представители на хърватското правителство от старшия коалиционен партньор, Хърватския демократичен съюз (HDZ). Повод за словесната престрелка беше изявлението на босненския епископ Франьо Комарица, който сравни тегобите на хърватите в Република Сръбска в БиХ по време на войната с Блайбуржкото клане. Изказването предизвика остри реакции в сръбския държавен ентитет в БиХ.
Първият вицепремиер на Хърватия Томислав Карамарко (HDZ), който в момента се намира в тежка политическа ситуация и му предстои гласуване на недоверие, подкрепи чрез статус във Фейсбук изказването на епископа: "Нека господин Додик каже колко хървати са се върнали в сръбската част, на която той е президент, колко бошняци са се върнали там, как изобщо се стигна до тази креатура. Дейтънското споразумение спря военните действия, но не реши проблемите в БиХ", написа господин Карамарко. Ответната реакция на Милорад Додик беше, че сърбите си имат Република Сръбска и Сърбия, а хърватите си имат Хърватия и остава само да се решат въпросите с престъпленията и имуществото.
"Затова мисля, че нямаше никаква нужда Карамарко и Комарица да рециклират този въпрос по този начин. Тежките въпроси от миналото трябва да се оставят в сферата на правосъдието и плащанията на компенсации, а отношенията трябва да продължим да ги решаваме по най-добрия възможен начин", добави Додик. Думите му, че хърватите си имат само Хърватия силно разгневиха мнозина в страната.
Тези реплики са обичайни за процеса на релативизация на историята в региона, но сблъсъците рядко са директни. Тази седмица обаче имаше и директен сблъсък - между хърватския външен министър Миро Ковач и сръбска журналистка. Тя попита министъра по време на заседанието на външните министри на ЕС в Брюксел в началото на седмицата какво мисли за изявлението на г-н Додик, че постоянно се рециклират проблемите с миналото между Сърбия и Хърватия. Като начало на нова рубрика на euinside, предлагаме пълния диалог между г-н Ковач и журналистката:
Миро Ковач: Не знаех, че ... доколкото знам г-н Додик не е представител на Сърбия ... Г-н Додик е представител от Босна и Херцеговина. В момента е президент на един от двата ентитета. Нарича се Република Сръбска, нали така, и той може да говори за БиХ и Хърватия, доколкото знам, а не за Сърбия и Хърватия.
Журналистка: Но нашия въпрос се отнася за Сърбия и Хърватия. Как бихте оценили ...
Миро Ковач: Тогава трябва да цитирате някого от Сърбия - може премиера Вучич, министъра на външните работи ...
Журналистка: Той говореше от името на сърбите.
Миро Ковач: Ами вижте, не знам, ако той е получил някакви правомощия от президента Николич или от премиера Вучич да говори от името на сърбите, не знаех. Ако е така, трябва да ми кажете.
Журналистка: Нашият въпрос е само как бихте оценили отношенията между правителството на Хърватия със Сърбия в момента?
Миро Ковач: Ето, на този въпрос вече мога да отговоря. Новото сръбско правителство все още не е сформирано. Очакваме новото правителство да бъде проевропейски ориентирано. Нашето желание ще бъде да създадем партньорски и дългосрочно приятелски отношения, за което е необходима здрава основа, рационална основа. Трябва да решим въпросите, свързани с наследството на войната и трябва да разговаряме за това, че съществуват някои добри неща в отношенията между хървати и сърби, между Хърватия и Сърбия. Трябва да ги обясняваме на медиите, като например, че икономическите отношния са добре развити, отношенията в гражданското общество са добре развити, а политичесите въпроси ще решим чрез диалог. Аз вече договорих с външния министър Дачич още през февруари тази година, че ще посетя Сърбия, разбира се ако тази покана остане отворена след сформирането на новото сръбско правителство.