euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Както euinside писа, на 50-тия Съвет по асоцииране, който се проведе на 22 юни, пролича воля за стартиране на процеса по либерализация на визовия режим с Турция. Изследователският институт ЕSI (European Stability Initiative), базиран във Виена и специализиран в балканските теми, вижда девет аргументирани причини, поради които това намерение трябва да се приложи на практика. Освен винаги добрите резултати от действията по интеграция (подобряване на определени вътрешни политики, доближаване до европейските практики, укрепване на сигурността и, разбира се, напредък към постигането на членство), Турция ще получи това, от което има нужда – по-голямо пространство. Защото, ако страните от Европа, надяващи се на членство, в пълноправния статут виждат шанс за осигуряване на ресурси за по-добро икономическо представяне, за Анкара това е възможност за отприщване на безспорната й демографска и икономическа мощ. И в този смисъл анализът на ЕSI сякаш се е ангажирал да представи по-скоро ползите за ЕС от либерализацията на визовия режим с Турция, защото добрите страни за самата Турция могат лесно да се предположат.

Нещо, което определено е проблем и е изведено като една от първите причини, е турско-гръцката сухоземна граница. Оказва се, че тя е любимият „вход” за нелегални имигранти към ЕС. През 2010 г. там са засечени 47 700 души предимно от Бангладеш, Афганистан и Пакистан, които незаконно проникват в Гърция през турската граница, а през 2011 г. техният брой възлиза на 55 000. Статистиката е особено важна и предвид факта, че освен югоизточната граница на ЕС, Гърция е граница и на Шенгенската зона. Според доклада на ESI справянето или несправянето с този проблем има отношение и към темата за членството на България и Румъния в свободното пространство.

В момента тези две членки на ЕС, бидейки вън от Шенген, служат като „допълнителна защита” от нелегалните имигранти, преминаващи през Гърция, предвид нуждата от граничен контрол. В противен случай южната ни съседка ще стане още по-привлекателна за незаконни прониквания на граждани и оттам биха могли значително по-лесно да се движат свободно към останалите членки на ЕС.
Проблемът тук обаче не спира само със статистиката, която окровено говори за невъзможност на гръцката държава и, вероятно, за липсата на воля на Турция да положи усилия за овладяване на подобни прониквания. Докладът съвсем резонно поставя въпроса какво става с имигрантите и бежанците на следващ етап.

Гърция е неспособна да се справи с осигуряването на минимални грижи за тях в предвидените за целта центрове, чиито условия съвсем не кореспондират със заложените изисквания в Европейската конвенция за правата на човека. Съдействието на Турция в овладяването на общата им граница ще даде възможност и на Гърция да се фокусира върху съставянето на ефективни вътрешни практики спрямо имигрантите и бежанците, което е от съществено значение за сигурността на целия ЕС. Процесът по облекчаване на визовия режим ще даде възможност и на самата Турция да подобри собствената си политика по защитата на човешките права.

От една страна свидетелство за проблеми в това отношение са данните за подадени искания от турски граждани за убежище в страни-членки на ЕС. През периода 2008–2011 г. молбите варират от 6 400 до 7 100. Между 10% и 13% от случаите годишно получават това право на първа инстанция. С процеса по либерализация на визовия режим Турция ще бъде длъжна да започне да полага усилия в елиминирането на причините за подобни искания на нейни граждани. От друга страна, вътрешната политика спрямо чужденците, търсещи защита в Турция, също не е достатъчно ефективна. Към януари 2012 г. регистрираните бежанци там наброяват 14 465, а търсещите убежище – 10 964 души и почти всички произхождат от страни извън Европа – най-вече Ирак, Иран и Афганистан.

За получаване на убежище те трябва да се обръщат към Агенцията за бежанците към Обединените нации, тъй като съгласно разпоредбите на Женевската конвенция от 1951 г., съдържаща „географско ограничение”, Турция има право да дава убежище единствено на граждани от страни-членки на Съвета на Европа. Процедурата по получаването му е прекалено тромава и недобре функционираща. Често докато получат убежище се налага да работят нелегална или нискоквалифицирана работа. От няколко години има проектозакон за даване на убежище, който в голяма степен би уредил нерешените въпроси по процеса, но досега не е приет от парламента. Със стартирането на общите ангажименти на ЕС и Турция по либерализацията на визовия режим страната ще трябва да приеме такъв нормативен акт.

Другите предвидени реформи са свързани с полагане на усилия срещу организираната престъпност, трафика на хора и наркотици, корупцията и с работа в тясно партньорство с някои конкретни органи на Съюза като Eurojust и Europol - за борба с тежката трансгранична и организирана престъпност и Frontex – за засилено сътрудничество по отношение на миграцията, сигурността и границите. Важен аспект на предстоящите ангажименти на страната в тази област са и модернизацията на граничните пунктове, въвеждането на паспорти с биометрични данни, спазването на условията по споразумението за реадмисия и други.

На последно място анализът измества фокуса от сигурността и насочва вниманието към икономическата полза от облекчаването на визовия режим и като възможност за някаква активност в отношенията ЕС–Турция в предстоящите месеци на Кипърско председателство. Като причина за действителното провеждане на либерализация на политиката по визите на турските граждани е и разочарованието на властите и населението на асоциираната страна от протакането на неговото стартиране предвид приложената вече от ЕС подобна политика спрямо страни от Западните Балкани. Напредъкът тук би дал добър тласък на затлачените взаимоотношения и би туширал впечатлението за прилагането на политика на двоен стандарт към страните, кандидатстващи за място в Съюза.

Макар на няколко пъти да изглеждаше, че Анкара губи интерес към ЕС и все повече насочва поглед към страните от БРИКС, постигнатото по целите на „положителната програма” и намерението за сътрудничество, демонстрирано на последния Съвет по асоцииране свидетелстват, че някаква воля за движение напред има. Ако към днешна дата, един от мотивите на ЕС за облекчен визов режим с Турция е помощта й за укрепване на сигурността на границата му (Гърция), може би трябва да се запитаме: щом имаме проблеми сега, при съседство с една добре настроена и демократична държава, какво ще стане, когато от другата страна на границата на Съюза (при евентуалното членство на Турция) останат Сирия, Иран и Ирак?