euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Многопластовата криза, която в момента тресе европейските страни и решенията, които се предлагат от европейските институции, по ирония на съдбата, дадоха нов импулс на дебатите за "политическия съюз": фразата отсъства от заключенията от срещата на Европейския съвет през юни 2012 г., но от време на време се представя като цел, която трябва да се постигне в средносрочен план. По-важно от всякога е тези дебати да бъдат бутани напред въз основа на няколко ключови идеи преди срещата на Европейския съвет, планирана за 13 и 14 декември и най-вече преди европейските избори през 2014 г.

1. Политически съюз, частична реалност и задължителна перспектива

Дебатите, бушуващи над проектите за "бюджетен съюз", "икономически съюз" и "банков съюз", генерират много високи очаквания за Европейския съвет в средата на декември, които той не бива да разочарова. Струва си да се припомни, че общото упражняване на определени компетенции е централен въпрос, който трябва да бъде в основата на дискусиите за "политически съюз", който на всяка цена трябва да бъде поставен в перспектива, за да гарантира създаването на стабилен и процъфтяващ ИВС (Икономически и валутен съюз). За да се продължи нататък, трябва да сме наясно какво точно влагаме в израза "политически съюз", тъй като той се разбира по много различни начини в отделните европейски страни, а резултатът е изобилие от различни значения, които подхранват порой от стерилни дебати, какъвто беше случаят с израза "икономическо управление". Затова трябва да се подчертае, че политическият съюз вече е европейска реалност, макар и незавършен, която се нуждае от задълбочаване, както стои въпросът и с "федерацията на националните държави", което ЕС също е.

Този "Европейски политически съюз" наистина се базира на три фактора: страните-членки на ЕС решиха да упражняват определени отговорности заедно и затова създадоха общи институции, действащи под надзора на гражданите. Такъв политически съюз е изправен пред жизненоважен краен срок - юни 2014 г., с избори, в които не само ще избираме нови членове на Европейския парламент, но и ще гарантираме, че председателят на Европейската комисия е определен по по-демократичен начин. В тази перспектива политическите партии трябва да започнат да определят своите кандидати и да подготвят европейските си програми и платформи за тези избори. Именно въз основа на това събитие трябва бъдат мобилизирани всички поддръжници на по-ефективна и по-легитимна европейска интеграция.

2. Комбинирана ефективност и легитимност чрез "разграничаване"

Кризата в еврозоната вече осигури известно количество, често закъснял (но независимо от това добре дошъл), напредък в европейската интеграция на базата на съвместно подсилване на солидарността и надзора, упражняван от ЕС: одобрението на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и приемането на фискалния пакт са най-забележителните примери за този напредък на този етап. Не всички страни-членки на ЕС имат принос към този напредък, но онези, които имаха волята, се включиха без да бъдат спирани. Но отвъд настоящата криза, става дума за по-добро организиране на нашето "единство в разнообразието", за да позволим на европейските граждани да отговорят заедно на достатъчно много вътрешни и външни предизвикателства, пред които в момента са изправени.

Във всеки случай изграждането на механизми, позволяващи споделянето на суверенитет, който е едновременно ефективен и легитимен, в полза на страните-членки на ЕС и техните граждани, трябва да бъде цел. Подобряване на "функционалния федерализъм", който вече работи в рамките на ЕС, е най-достоверният начин за постигане на това (в противовес на бележката за "федерален скок"). Усилието за комбиниране на ефективност и легитимност трябва също така да доведе до "разграничаване" вътре в ЕС, както в миналото (например във връзка с Шенген и еврото), както сегашната криза ни подтиква. ИВС трябва при това положение да се прилага чрез процедура за засилено сътрудничество, тоест на базата на настоящите договори, за да се гарантира ефективно съответствие с функционирането на ЕС27.

3. Еврозоната - гравитационен център на европейската интеграция

Настоящата криза потвърди ясно и понякога болезнено икономическата, финансова и политическа взаимозависимост на страните-членки на еврозоната и гражданите, карайки ги да действат, за да я опазят и подсилят. Това ни напомни, че принадлежността към еврозоната е базирана на конкретни права и задължения, що се отнася до дисциплина и солидарност. Тя също така ни подчерта дефектите, дължащи се на дисбаланс между паричния съюз и икономическия съюз и сега трябва да доведе до решително обръщане към последствията и причините за този дисбаланс.

Тази криза направи еврозоната да изглежда като естествено ядро на увеличена интеграция, което трябва да се основава на паралел от продължаващи действия на солидарност и контрол: създаването на европейски банков надзор под егидата на ЕЦБ и разширяване на спасителните фондове за банки; частично общо издаване на дълг на страните-членки на еврозоната (чрез краткосрочни облигации или еврооблигации) и чрез по-нататъшно подсилване на правомощията на Комисията за контрол и санкции; подобряване на европейската координация на икономическите и социалните политики, за да се обуздаят ексцесиите и злоупотребите, които застрашават правилното функциониране на паричния съюз, чрез финансови стимули, предлагани на страните-членки в договорна рамка; създаването на "цикличен фонд за приспособяване", играещ ролята на гаранционна политика между страните-членки ...

На институционално ниво "срещи на върха на еврозоната" вече се провеждат с цел приемане на широки насоки, които еврозоната да следва и за взимане на решения по време на криза. Комисията трябва да играе своята роля изцяло при определянето на тези широки насоки и в упражняването на всички правомощия, вменени й от договорите. Европейският парламент трябва да остане съществен играч в приемането на европейското законодателство и бюджетните решения. В духа на Член 13 от фискалния пакт сътрудничеството между националните депутати от страните от еврозоната и евродепутатите трябва най-сетне да гарантира по-открит политически диалог и да подсили демократичния контрол върху изпълнителните органи на еврозоната. Националните парламенти трябва да получат по-важна роля в основните бюджетни решения за еврозоната, когато такива решения имат последици върху националните бюджети или когато засягат нов бюджет за зоната.

По-нататъшна интеграция на еврозоната, отворена за всички желаещи европейски страни, трябва да върви естествено ръка за ръка с лансирането на инициативи с участието на всички страни-членки на ЕС. Например в рамките на единния пазар са нужни съответните усилия за повече социална и фискална хармонизация; трябва именно в рамките на ЕС27 да бъде създаден проектът "Европейска енергийна общност"; или да поощряваме общи действия, свързани с външната и с политиката на сигурност въз основа на предложенията в доклада "Вестервеле". Само чрез комбинирането на тази двойна перспектива - еврозоната и ЕС - страните от ЕС могат най-добре да задълбочат действията си във всички сфери от общ интерес и по този начин да задълбочат "европейския политически съюз".

*Това е статия от Жак Делор, Антонио Виторино и участниците в Европейския управляващ комитет 2012**, предоставена ексклузивно на euinside от Notre Europe

**Европейския управляващ комитет 2012 събира заедно високопоставени европейски фигури с цел да обсъждат теми от фундаментална важност за бъдещето на ЕС. Той има роля в ориентацията на работата на Notre Europe - Институт Жак Делор и предлага начини за придвижване на европейската интеграция напред. Пълен списък на участниците в комитета може да намерите на www.notre-europe.eu