euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Коя жена-президентка е за предпочитане - Барби или .... добре де, Цецка Цачева? Този въпрос напираше, когато видях вълната от реакции в социалните мрежи след обявяването на кандидатурата на ГЕРБ за президент. Много от коментарите бяха свързани с външния вид на г-жа Цачева и неговата непригодност за институцията. Разбира се, свободата на словото е нещо много важно и особено в социалните мрежи, всеки има право да изрази мнението си, ако ще то да е не особено политически или личностно коректно. В действителност обаче президентските избори не са конкурс за красота, нищо че в българския случай държавния глава има основно церемониални функции. Но тъй като очевидно тази гледна точка вълнува много хора, нека направим паралел с хърватския случай, при който кандидатката е от другата страна - смятана е за красавица и по тази причина често беше наричана "Барби". 

Колинда или Цецка - от две злини по-красивата?

Преди близо две години в Хърватия президент за първи стана път жена - г-жа Колинда Грабар-Китарович. Тя беше кандидатката на най-голямата (тогава) опозиционна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), ръководен от вече бившия лидер Томислав Карамарко. Разликите между Колинда и Цецка са ужасно много, но и приликите са съществени. Първата моментално натрапваща се разлика е, че макар и двете жени да са блондинки, Колинда определено изпъква като по-красивата от двете. Тук в Хърватия й я наричаха "Барби", заради стила, но и заради ролята й. Стилът на гримиране на Колинда Грабар-Китарович е доста кукленски. Тя винаги носи изкуствени мигли, които се виждат отдалече и често бяха повод за подигравки в пресата. Освен това, издигането й беше ясен знак, че г-н Карамарко желае кукла на конци - лоялна фигура, която ще провежда политиката му и няма да играе соло. В последното впрочем е и едната съществена прилика с българската кандидатка на управляващата партия. 

Друга фундаментална разлика е в тайминга. Кандидатурата на HDZ се знаеше месеци преди президентските избори. Името й беше обявено в началото на юни 2014-а година, а изборите се проведоха в началото на януари 2015-а година. Колинда и Цецка се различават и в биографията си. Когато беше номинирана от HDZ, Колинда Грабар-Китарович заемаше висок, макар и доста символичен пост в НАТО - помощник-генерален секретар на пакта. Преди това г-жа Грабар-Китарович беше министър на външните работи на Хърватия в правителството на Иво Санадер. Да, точно този Санадер, който след това влезе в затвора по обвинение в корупция и злоупотреба с положение. От министерското кресло тя се премести във Вашингтон, където беше посланик на Хърватия. 

В първите дни след обявяването на кандидатурата й подкрепата за нея беше доста висока, основно заради това, че е жена. Това не е кой знае какъв феномен, тъй като Хърватия вече е имала жена на доста по-важна позиция - премиерското място. На този пост застана Ядранка Косор, след като Санадер подаде оставка. Жени заемат или са заемали и други ключови държавни постове в страната, но президентка досега хърватите не бяха имали. Феминистките кръгове се надяваха, че нейното избиране ще доведе до по-значителни усилия в половото равенство в твърде патриархалното хърватско общество, чиято ценностна система е доминирана от Католическата църква. 

За съжаление Колинда Грабар-Китарович се оказа разочарование по този показател, а също и по другия. Както се и очакваше, 48-годишната риечанка потвърди подозренията на мнозина в Хърватия, че нейната роля ще бъде на кукла на конци за HDZ. Президентските функции в страната са дори още по-орязани от българските, но все пак водеща роля на държавната глава е да бъде честен арбитър между политическите партии - човек, който да обединява нацията и да се грижи за опазването на конституционния ред. Колинда Грабар-Китарович се провали още в самото начало на своя мандат, след като започна открита война с тогавашния премиер Зоран Миланович (от противниковата Социалдемократическа партия), като по този начин играеше открито в полза на HDZ, независимо че по Конституция позицията й е надпартийна. В мига, когато на власт дойде правителство с участието на HDZ президентката буквално изчезна от политическата сцена след неуспешен опит да наложи волята си над премиера. 

Хърватски медии коментираха наскоро, че тя вече повече от половин година не е давала пресконференция и не е общувала с медиите. Всъщност редките й контакти с медии завършваха в някои случаи драматично, какъвто беше случаят с една от най-уважаваните журналистки в Хърватия - Ивана Петрович от Nova телевизия. По време на интервю с президентката Ивана Петрович беше грубо прекъсната от екипа й с аргумента, че за тези въпроси не е постигната уговорка и че журналистката е нарушила договорката. Последната публична изява на президентката беше след срещата й в Загреб с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. 

И все пак Колинда успя да запише в биографията си силна държавническа проява. По време на масовите протести в подкрепа на образователната реформа Колинда Грабар-Китарович се застъпи за това реформата да бъде надпартийна и независима. Твърде церемониалния президентски пост в Хърватия е тема във всички кампании за парламентарните избори. Последната кампания не направи изключение. За пореден път един от въпросите по време на предизборните дебати беше дали президентът да се избира пряко (както е сега) или от парламента. Темата обаче е по-скоро маргинална. Засега няма нагласи правомощията и избора на държавната глава да се променят. 

Колинда Грабар-Китарович е известна с Адриатическо-Балтийско-Черноморската си стратегия [на английски език] за партньорство. Основна цел на инициативата е страните по този коридор да се свържат енергийно, за да подобрят икономическото си състояние и да гарантират енергийната си сигурност. Хърватската президентка работи доста активно по тази инициатива. Хърватската Барби имаше силни амбиции да ръководи външната политика на страната (по Конституция президентската институция и правителството си поделят отговорността за външната политика на Хърватия), но това беше в конфликт с правителството на Зоран Миланович, който не пропускаше да напомни на президентката къде й е мястото. Във войната между двамата жертва падна хърватската кандидатура за генерален секретар на ООН Весна Пусич. 

Бившата външна министърка на практика се самономинира, което предизвика ожесточени реакции в Хърватия, тъй като това стана малко преди редовните парламентарни избори миналата година. Колинда Грабар-Китарович отказа да подкрепи кандидатурата на Весна Пусич. Не е ясно доколко вътрешнополитическата вражда е намалила шансовете на г-жа Пусич, но тя отпадна рано от надпреварата, където в момента има две български кандидатки - Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. 

Още преди да е навършила две години от началото на мандата си Колинда-Грабар Китарович е вече в изцяло нова политическа реалност. Този, който я издигна за президент вече не е шеф на HDZ. Партията е превзета от европарламентарното лоби, начело с Андрей Пленкович, заместник-шеф на външната комисия в ЕП, което означава, че шансовете на г-жа Грабар-Китарович да получи по-значителна роля в определянето на външната политика ще са малки. На власт се очаква да дойде правителство отново с участието на HDZ, което, както коментира днес във вестник Novi list Дражен Цигленечки, допълнително ще маргинализира президентката. В момента никой няма нужда от нея и за това тя най-много ще страда по Зоран Миланович, който се оттегля от лидерския пост на SDP, пише журналистът. 

В България няма никакво съмнение, че издигането на Цецка Цачева за президент е също опит на този пост да се постави кукла на конци. Може би г-жа Цачева отстъпва по красота на хърватската президентка, но мотивите са същите. Въпреки многото недостатъци на г-жа Грабар-Китарович като президентка, Цецка Цачева има доста повече като шефка на българския парламент. Като се започне от владеенето на чужд език (Колинда Грабар-Китарович е завършила образованието си в САЩ и говори отличен английски), до пика на политическата й кариера - председателското място в Народното събрание. От Цецка Цачева едва ли може да се очаква да поведе силна политика за полово равенство. Освен това тя беше уловена да нарича оцелели жертви на Холокоста "баби". Г-жа Цачева има недвусмислено отрицателна роля по ключови за България реформи. 

И не на последно място друга много отличителна разлика между Колинда и Цецка е, че макар HDZ по времето на Карамарко да имаше силно авторитарен профил, никой никога не си позволи да нарече г-жа Грабар-Китарович нещо повече от това, което тя е - първо кандидатка, а след това президентка. В медиите имаше обвинения и закачки по адрес на президентката за това, че не пропуска във всяко изречение да спомене, че е президентка, но нищо повече от това. За разлика от Бойко Борисов, който издигна г-жа Цачева до тоталитарното ниво на "Майка на нацията".

Дали кандидатурата й ще успее, въпреки късното й обявяване и съответно малкото време за позициониране и кампания, предстои да видим в началото на ноември. Важно е да се има предвид обаче, че Колинда Грабар-Китарович може и да беше избрана като Барби, но се оценява като президентка. Цецка Цачева може и да не се харесва на външен вид, но единственото важно нещо ще бъде как ще изпълнява функциите си. В този смисъл едва ли можем да очакваме изненади. Най-вероятно и тя ще потвърди опасенията, че няма да бъде нищо повече от кукла на конци. При това положение няма никакво значение дали си Барби или Цецка. Неприятното чувство от лошия избор си остава до края на мандата.