euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През октомври страните от Западните Балкани ще влязат в Европейския семестър, макар и не в цялостната му форма. Това реши ЕК миналата година, когато представи новата си стратегия за разширяване. Причината е, че страните от региона, борещи се с дълбоки устройствени проблеми, са навлезли в омагьосан кръг - без силни държавни институции и политически реформи икономиката не може да се развива и обратното - лошото икономическо положение пречи на провеждането на дълбоки структурни реформи. По време на знаковия тазгодишен "Хърватия форум" в Дубровник, който събра на едно място държавния елит от страните от региона и ЕС с анализатори от цяла Европа, беше поставен сериозен акцент върху икономиката. 

Владимир Глигоров от Виенския институт за международни икономически изследвания каза тогава, че е изненадващо, че социалната стабилност се е запазила на фона на толкова тежката икономическа ситуация. Този регион, според него, е бил най-тежко засегнат от кризата. ЕС обаче не променя икономическата динамика нито през процеса на интеграция или чрез други условия. "Колкото повече са икономическите възможности в нашия регион, толкова по-малко ще са аргументите и натиска страните от Западните Балкани да не са част от ЕС", добави тогавашният външен министър на България Кристиян Вигенин. А Тибор Наврачич, тогава още външен министър на Унгария, а сега кандидат за еврокомисар с ресор "Образование, култура, младеж и гражданство", призна, че старите членки на ЕС разглеждат разширяването като рискован проект по отношение на икономиката или във вътрешнополитически план. Това лесно се доказва и от начина, по който реагираха страните-членки с най-голям наплив търсещи убежище граждани от региона по чисто икономически причини. Те поискаха отмяна на безвизовия режим.

Затова, каза тогава г-н Наврачич, най-голямата задача на ЕС е да преодолее икономическите трудности. Трябва да се подсили бюджетната дисциплина, да се възстановят пазарните икономики в ЕС. А страните-кандидатки трябва да се подготвят добре, беше посланието на бившия топ дипломат на Унгария. 

Миналогодишните доклади за напредъка на страните от региона към европейско членство обърнаха специално внимание на икономическите проблеми, а по-късно икономическата дирекция на ЕК извади икономическото състояние на всяка страна от процеса на разширяване в региона отделно. Това беше първият задълбочен анализ на икономическото им състояние. През пролетта, точно след като публикува националните конкретни препоръки към страните-членки (един от важните етапи на Европейския семестър), Комисията публикува още един задълбочен анализ [на английски] на икономическото състояние на страните от региона. На този етап единствената страна, с която ЕС се очаква да започне преговори в края на годината и която изглежда твърдо решена да провежда реформи, е Сърбия. Тя е и най-голямата икономика в региона.

Висока задлъжнялост и огромна безработица

Икономическото възстановяване е крехко, със значителни рискове, се казва в анализа на Комисията, публикуван през май. Предвиденият икономически растеж е основно зависим от увеличаване на инвестициите. Прогнозите за това увеличение се основават на очакването, че засилените европерспективи на Сърбия ще направят страната привлекателна за инвестиции. Засега обаче тези очаквания не са изпълнени. Безработицата е много висока - над 20% от работната сила е без работа. Друг огромен проблем е фискалната консолидация. През 2013 г. бюджетният дефицит на Сърбия беше 5.0% от БВП и далече надвишаваше заложената цел от 3.6 на сто. Изпълнението на бюджета е белязано от сериозно неизпълнение на заложените приходи. Прогнозата на ЕК е, че дефицитът и тази година ще бъде висок - 5.5%. 

Става дума за структурни слабости, които се простират от публичния сектор, лошата инфраструктура, негъвкавия пазар на труда, неприятелската бизнес-среда и недостатъчната конкуренция в определени стратегически сектори. ЕК смята, че властите в Сърбия са напълно наясно с магнитуда на необходимите промени, както и със спешността им. 

Не държавата, а ние

Правителството на дясноцентриста Александър Вучич (Сръбска прогресивна партия) през последните месеци е зает основно с две задачи - как да консолидира публичните финанси без да боли много и как да промени манталитета на сърбите. Затова и голяма част от неговите интервюта (доста чести в сръбските медии) са основно фокусирани върху необходимостта сърбите да преосмислят изцяло националните си възгледи. В най-прясното си интервю за държавната телевизия РТС той говори в продължение на над час за това, че няма лесни решения. Ако искате нормална държава, ако искате да оправим публичните финанси, трябва да имате различно отношение към държавата, призова той. Научени сме, че насреща винаги е държавата, само че при пазарна икономика първо се пита "Какво направих сам?". Той обяви, че Сърбия е първата държава в югоизточна Европа, която сама предприема мерките, които въведоха Литва, Португалия, Гърция и Естония - без натиск. 

Тези мерки включват сериозно намаление на пенсии и заплати в публичния сектор, както и промяна в отношението на държавата към държавните компании. До 2017 година бюджетният дефицит трябва да бъде намален от 2.5 на един милиард евро, каза преди дни сръбският министър на финансите Душан Вуйович, който подготвя радикална актуализация на сръбския бюджет за тази година. Заплатите и пенсиите ще се намаляват прогресивно, така че да се защитят най-бедните, говорят един през друг премиерът и финансовият министър. Заплатите ще се режат с по 10%, като долният таван е 25 000 динара (около 211 евро), под който няма да се закачат. При пенсиите също се въвежда прогресивно рязане като незасегнати ще останат най-ниските пенсии (между 20 и 25 000 динара). Става дума за около 744 хиляди души от общо милион и 752 хиляди пенсионери. Всеки месец за финансиране на пенсиите се отделят 45% от бюджетните разходи, каза сръбският министър на труда и заетостта Александър Вулин. 

Премиерът Вучич обясни, че през последните години безотговорни управления са вдигали без никаква икономическа логика пенсиите и заплатите, показа графики на ръста на публичния дълг, който през 2012 г. е бил 60.9%, през 2013 г. - 62.7%, а за тази се очаква да достигне 65.7%. ЕК пише в своя анализ от май, че правителственият дълг е влязъл вече в "опасната зона" и е възможно да достигне 70 на сто от брутния вътрешен продукт още тази година, много по-високо от предвиденото в националната програма за реформи на Сърбия. "Някой се е държал толкова безотговорно към нашето бъдеще. Само за да купи гласове или за да сформира коалиция, този някой е убил бъдещето ни", каза още министър-председателят без да назовава никого поименно. Той самият беше първи вицепремиер в предишното правителство, ръководено от Ивица Дачич (сега първи вицепремиер и министър на външните работи). 

Така че, за намаляване на заплатите и пенсиите са отговорни онези, които са се държали безкрайно безотговорно, несериозно и антидържавно и които са водили политика против сръбския народ, добави премиерът в обичайните му дълги монологични сеанси, непрекъсван от водещите. Според него реалният бюджетен дефицит е прикриван години наред, включително и от Скупщината. Всичко това е водило и до високи лихвени нива на купувания дълг. Нито една мярка няма да е безболезнена, постоянно повтарят и премиерът, и финансовият му министър, но ако предвидените мерки влязат в сила, тогава през 2016 година Сърбия ще бъде нормална и успешна страна с много силен икономически растеж. На всички министерства са намалени разходите, а предстои да бъдат намалени субсидиите и на публичните компании, включително железниците и Srbijagaz, която от 1 януари няма да може да отпуска безплатно гориво на никого. 

Александър Вучич апелира и за коренна промяна на отношението на сърбите към касовите бележки. Те означават болница, училище, парк, магистрала, обясни той. "Ако не взимаме касовите бележки, няма да имаме нищо от това". Трябва да се променим, за пореден път призова сръбският премиер и даде за пример Швейцария. Ако днес в Сърбия обявя, че не бива повече да се плащат сметките за ток, всички ще ме величаят. Ако кажа това в Швейцария обаче, ще извикат бърза помощ, илюстрира той сръбския национален манталитет. 

Сръбската прогресивна партия има солидно мнозинство в парламента, въпреки че управлява в коалиция със социалистите на Дачич, така че шансовете пакетът от реформи да мине в Скупщината са много големи. Те ще влязат в сила седмица, след като бъдат одобрени от депутатите. Според министъра на финансите, законопроектът ще бъде внесен за обсъждане в средата на октомври и може да се очаква, че ще бъде гласуван до ноември. Ако няма сериозни промени в предложената актуализация, това ще бъде първото най-голямо изпитание за правителството на Александър Вучич още в първата година на управлението му. С подобна реформа г-н Вучич ще изпревари сериозно съседна Хърватия, често давана за пример за европейска интеграция от Западните Балкани. Хърватия също изпитва сериозни икономически проблеми, предизвикани от същото постюгославско наследство - прекалено много държава в икономиката и липса на съзнание за лична отговорност. 

Дори и да бъдат одобрени навреме обаче, предвижданите реформи няма да влязат в полезрението на ЕК веднага. Обикновено Комисията публикува докладите за напредъка в средата на октомври. Това ще стане в рамките на старата Европейска комисия, тъй като новата на Юнкер се очаква да застъпи през ноември, ако няма сериозни проблеми при одобрението й е от Европарламента. Това ще съвпадне по време с внасянето на проекта за актуализация на сръбския бюджет. Все пак ще бъде важно как точно ще започне Европейският семестър за Сърбия - дали ще има първо моркови, а после тояги или и от двете равномерно. Хубаво би било ЕК да не пропусне да похвали устрема за реформи на сръбското правителство, като подсладител за болезненото свиване на коланите.