euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сянката на България и Румъния увисна с голяма сила над Хърватия в дните след публикуването на годишния доклад на Европейската комисия, който отразява постигнатото от страната преди присъединяването й към ЕС, планирано за 1 юли 2013 г. Малко след публикуването на доклада от германския Бундестаг дойдоха сигнали, че Хърватия не е готова да се присъедини към ЕС и че грешката с България и Румъния не бива да се повтаря. Скептицизъм по отношение готовността на Хърватия беше изразен и в един от влиятелните всекидневници в страната малко преди публикуването на доклада, в който бяха набелязани 10 оставащи задачи, които страната трябва да изпълни до 1 юли. Загреб използва цялата си дипломатическа мощ в средата на октомври, за да изчисти всякакви съмнения във възможностите й да се подготви. Министърът на външните работи Весна Пусич се срещна с германския си колега в рамките на Съвета по външни отношения на ЕС в Люксембург преди две седмици. След срещата Гуидо Вестервеле заяви, че Германия иска Хърватия да стане член на ЕС, но се зарече, че компромиси няма да бъдат правени.

Премиерът Зоран Миланович също използва участието си в Европейския съвет на 18 и 19 октомври, за да разговаря с колегите си от ЕС, а президентът Иво Йосипович се погрижи за доброто представяне на страната си по време на визита във Франция същата седмица. Независимо от това обаче съмненията изглежда остават. Германия обяви, че ще ратифицира договора на Хърватия след пролетния доклад на ЕС, който ще бъде и последен в рамките на мониторинга. За първия дипломат на страната обаче, г-жа Пусич, няма тревога и няма резерви в официалната германска позиция. В интервю за euinside в рамките на срещата във Варшава на 25 октомври на страните от Западните Балкани с колегите им от Вишеградската четворка, България и Румъния, тя заяви, че Хърватия ще бъде готова и то още преди пролетта. Тя припомни, че от 51 задачи през пролетта, в есенния доклад на Комисията са споменати само 10, при това покриващи не 33 глави, както пролетта, а само четири.

Единствената спънка, която на този етап г-жа Пусич вижда е банковият спор със Словения. Става дума за спора около бившата Люблянска банка, която след разпадането на биша Югославия създаде спор между двете страни, по който в момента работят двама финансови експерти - един от Хърватия и друг от Словения. Очаква се двамата да излязат със становище, което да представят на правителствата си за одобрение. Хърватският външен министър за пореден път заяви, че проблемът с банката трябва да бъде отделен от проблема с ратификацията на договора за присъединяване. Тя прогнозира, че до края на годината 21 държави ще са ратифицирали хърватския договор за присъединяване. Към момента това са направили 17 държави. Цялото интервю с г-жа Пусич може да видите във видеофайла.