Британският въпрос отново остана в сянката на бежанската криза

Аделина Марини, February 19, 2016

Съветът си личи по пристигащите. Така се нарича периодът преди началото на всяка среща на министрите или лидерите на ЕС, когато те се спират пред журналисти на входа на Консилиума, за да разяснят за какво ще се борят по време на срещата. За повечето журналисти от страни, най-тежко засегнати от бежанската криза, британският въпрос на практика отсъстваше, нищо че председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) заяви на влизане за срещата, че това е съдбовна среща на върха. Така е, само че за мнозинството държави-членки на континента съдбовна е темата за бежанците, нищо че всички заявяват, че не желаят Съюз без Великобритания. Темата за бежанците трябваше да бъде обсъдена само по време на вечерята. Обикновено това е период от около 2 часа, за когато се оставят по-лесните и незначителни въпроси. Британският въпрос миналата година често попадаше в тази част на програмата на срещите на върха.

Снощи това трябваше да е водещата тема. Но отново не беше. Вечерята е продължила над шест часа, за да завърши със заключения [на английски език], които само призовават да се изпълняват вече договорените по време на предишните продължителни срещи на върха мерки. Както каза в два и половина тази нощ председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), преди началото на срещата някои са се съмнявали изобщо в нуждата от провеждането й. Според Доналд Туск, дискусията снощи се е провела в критичен момент за миграционната криза. Разговорите "само подсилиха нашата готовност за изграждане на европейски консенсус по миграцията". И това изглежда е единственото постижение, ако изобщо се окаже постижение, съдейки по следващите думи на бившия полски премиер:

"За да направим това [изграждане на консенсус], трябва да избягваме конфликти между планове А, Б или В. Това няма никакъв смисъл, тъй като само създава разделение в ЕС. Вместо това трябва да търсим синтез между отделните подходи", каза г-н Туск с изморен и изтощен глас, очевидно в отговор на договарянето на план Б от страните от Вишеградската група + България в началото на седмицата. Туск почерта, че европейското решение не се свежда само до това, което се договаря в Брюксел. Доналд Туск остави темата за британските преговори за най-накрая като заяви, че има известен напредък, но все още много остава да се направи. След срещата е имало двустранни разговори с президента Франсоа Оланд, белгийския премиер Шарл Мишел и чешкия премиер Бохуслав Соботка. Първите двама имат силни възражения срещу разговорите за това дали да има или да няма в договорите ангажимент "към по-тесен съюз", срещу компромиси за банковия съюз и отношенията между еврозоната и останалите. Чехия има възражения по четвъртата кошница.

За разлика от Юнкер и Туск германската канцлерка Ангела Меркел, една от малкото издържали да проведат редовните пресконференции в ранния нощен час, започна именно с разговорите по британския въпрос. Тя очерта основните спорни точки. Главната тема е била злоупотребите със системите за социална сигурност, индексацията на детските надбавки и изключенията за социални помощи. Г-жа Меркел заяви, че подкрепя индексацията на детските надбавки. Друга тема е била именно банковия съюз и финансовия съюз. Проблемът е, както euinside писа, че Великобритания иска изключения, които биха могли да създадат проблеми за функционирането на банковия съюз. По-конкретно, иска надзорът и преструктурирането да са в нейни ръце. Според Ангела Меркел, работи се по този въпрос, "тъй като всички искаме равни условия за всички".

Третата тема е била фразата "към по-тесен съюз". С цел запазване на Великобритания в Съюза, това е нещо, за което има склонност към компромиси. "Ползата от запазването на Великобритания в Съюза е много по-голяма от обратното", каза тя и веднага премина към темата за бежанците, където настоя, че приоритет номер едно е планът за действие с Турция. В началото на март ще има извънредна среща, посветена на турския план, след като вчера пропадна планираната среща на върха, заради атентата в Анкара преди това. Ангела Меркел беше оптимистка като заяви, че всъщност постигнатото до момента не е никак малко. Уви, данните за релокацията и останалите договорени още миналата есен неща показват друго. Новото е, че лидерите са подкрепили идеята на Германия и още няколко други държави НАТО да бъде въвлечено в работата по охраната на Егейско море с цел намаляване на бежанските потоци и инцидентите.

Според инсайдери, по време на срещата отново е имало раздразнение срещу това, че вниманието на лидерите се отвлича от британските искания, вместо усилията да се концентрират върху решаването на бежанския проблем. Брюкселският брифинг на The Financial Times твърди, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е бил сред най-раздразнените. Според вестника, той се е ядосал от това, че се обсъждат нюансите на фразата "към все по-тесен съюз", когато има риск ЕС да се разпадне. Вчера, преди началото на срещата гръцкият премиер заяви, че Европа в момента е на "много, много критичен кръстопът" и трябва да се справя с три кризи едновременно. Той подчерта, че Европа не може да бъде правила за някои, а меню за други, визирайки именно исканията на Дейвид Камерън.

Също според The Financial Times спорен момент е било и искането на британския премиер сделката да бъде "за поколение напред", което би означавало, че британският въпрос ще продължи да се появява в дневния ред на Съюза. Снощи имаше слухове, че някои страни-членки са настояли британският въпрос да бъде затворен веднъж-завинаги. През цялата вечер и през нощта песимизмът постоянно взимаше връх над оптимизма от постигането на споразумение с Велиобритания. Сутринта също започна не особено обнадеждаващо. Според Ангела Меркел, важното е, че има воля.

ЕС страда от тежка (е)мигрантена