euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това поне е целта - страните-членки да опазят социалните си модели като попречат на трансгранично опериращите многонационални компании да избягват "своя справедлив дял" от данъчното бреме. Според Европейската комисия малките и средните предприятия в ЕС плащат с 30% по-високо данъчно бреме от големите многонационални компании. С пакета за борба с избягването на данъци обаче ЕК едва ли ще се справи с проблема с разнообразното законодателство в ЕС, от което многонационалните компании успешно се възползват. Причината е, че предлаганите мерки оставят твърде много свобода на страните-членки да определят данъчните си политики. Еврокомисарят по данъчните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) обясни това с разликата между възможното и желаното. Повечето политически групи в Европарламента критикуваха липсата на амбиция в предложението на Комисията, представено на 28 януари и обсъдено в Страсбург на 2 февруари. 

Какво предлага ЕК?

Скандалът "ЛюксЛийкс" окрили ЕК и ЕП да настояват за повече сближаване в данъчната политика - сфера-табу до момента в ЕС. В този скандал Европарламентът изигра голяма роля за промяна на нагласите към данъчните политики с работата на временната данъчна комисия, чийто мандат беше удължен преди Коледа. Комисията се занимава с разследване на данъчните отстъпки, които някои страни-членки правят, за да привлекат големи компании. Друг стимул за промяна в данъчните нагласи на европейско ниво е дългоочаквания проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Г20 за борба с дупките в данъчното законодателство в глобален план. Групата на двайсетте най-развити икономически държави прие проекта за ерозия на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), което даде възможност работа по прилагането й да започне и в ЕС. 

Според Пиер Московиси обаче, съществува реална опасност не всички страни в ЕС да я прилагат, тъй като някои от тях не са членки на ОИСР. В съобщението на Комисията се посочва, че много страни-членки са обявили намерението си да приложат предлаганите от ОИСР решения, но "има риск, че те ще направят това по различни начини или ще имат разнообразни интерпретации на мерките на ОИСР по BEPS". Затова ЕК предлага няколко мерки, които стъпват на проекта BEPS, но, твърди се, отиват и по-далече от него. В пакета е директивата за борба с избягването на данъци. Първият проблем е, че е директива, а не регламент. Първото е доста по-гъвкаво законодателство, който оставя простор за маневри на страните-членки, докато регламентът е твърдо европейско законодателство, което се приема без промени в страните-членки. 

С това Комисията се опитва да създаде благоприятна среда за разговор по темата, която, както се спомена в началото, е табу, особено в днешната силно нажежена политическа обстановка. Предлага се и промяна в директивата за административното сътрудничество, с която да се въведе автоматичен обмен на информация за отчетите по страни на многонационалните компании. Това е една от невралгичните точки на предложението, тъй като левите в Европарламента настояват тези отчети да бъдат публични, но еврокомисарят Московиси, макар да подкрепя по принцип прозрачността, заяви, че на този етап тези отчети ще останат тайна, тъй като все още не е ясно дали не биха навредили на конкурентоспособността. Заради липсата на оценка на въздействието по този въпрос той беше силно критикуван от евродепутатите. 

В пакета има още и препоръка към страните-членки как да подобрят данъчните си договори с компаниите, за да не се създават възможности за злоупотреби. Според консервативните допускания на ОИСР загубите в глобален план от избягването на данъци са на стойност между 100 и 240 милиарда долара годишно. Това е еквивалентът на 4-10% от глобалните приходи от корпоративен данък. Според изследователската служба на Европейския парламент загубите на ниво ЕС са между 50 и 70 милиарда евро. 

Директивата за борба с избягването на данъци се състои от шест компонента. С правилото на контролираната чуждестранна компания се цели да се предотврати прехвърлянето на печалби към страна с ниски данъци или без данъци. В момента компаниите могат да прехвърлят печалбите си в зависими фирми в страни с ниски данъци като по този начин намаляват облагаемите си печалби в ЕС. С въвеждането на правилото те пак ще могат да си прехвърлят печалбите, но вече ще са облагаеми в ЕС. Затова в данъчния пакет има и външна стратегия за сътрудничество с трети страни, особено с данъчни убежища. Това обаче беше критикувано в Европарламента по време на дебата по предложението, тъй като все още няма ясна дефиниция какво точно представлява данъчното убежище. 

Вторият компонент в директивата е правилото за прехвърляне. В момента, ако компания от ЕС инвестира в компания в страна с ниски данъци извън ЕС дивидентите, които се изплащат обратно в европейската компания се третират от страните-членки като вече обложени в третата страна. Много често обаче това не е така, затова се въвежда правилото за прехвърляне, което ще облага задължително дивидентите, ако не са били преди това обложени в третата страна. Тук също ще се налага външната стратегия да свърши добра работа, за да може да се осигури гладкият обмен на информация. 

Друг проблем, който директивата ще се опита да реши, е ситуацията, при която компаниите избягват данъци като прехвърлят активи. Така например фармацетвична компания от ЕС разработва нов продукт и си приспада разходите за разработката от облагаемата печалба. Когато продуктът започне да генерира печалби, компанията мести продукта в страна без данъци и регистрира патента там. Така ЕК смята, че стойността на интелектуалната собственост остава необложена. С правилото за данъчен изход страните-членки ще облагат продукта преди да бъде преместен в чужбина. 

Планира се също ограничение на лихвените проценти по междуфирмени кредити, целящи избягване на данъци. В момента компания от ЕС може да създаде клон в трета страна с ниски данъци, който предоставя заем с високи лихви на компанията или на нейн клон в ЕС. С директивата ще се постави ограничение на размера на лихвата, който компанията може да си приспадне. Друга мярка е борбата с хибридите. Става дума за компании, които се възползват от несъответствия между страните-членки, за да избягват данъци. Като пример се посочва компания, която оперира в две страни-членки и създава ново юридическо лице в една от двете. Новата фирма взима заем от името на групата и плаща лихвите по заема. Двете страни-членки третират тази хибридна компания по различен начин, но резултатът е, че и двете държави допускат приспадане на данъци заради лихвите. 

Последното правило в директивата е за злоупотребите. Пакетът беше като цяло приет добре по време на дебата във вторник, включително и от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), в която членуват британските консерватори. Британските членове на групата обаче изразиха опасения, че това предложение може да послужи за поредното извинение за "още Европа". Друга евроскептична група - Европа на нации и свобода (ЕНС), създадена от Марин льо Пен - също подкрепи предложението. Единствената група, която запази твърдия си евроскептичен тон беше Европа на свобода и пряка демокрация (ЕСПД), които настояха данъчната политика да си остане национална. Предложението беше подкрепено дори от ирландски евродепутати. 

Всъщност то е застраховка в случай, че намеренията на ЕК отново да предложи за обсъждане ревизирания си план за въвеждане на обща консолидирана основа на корпоративния данък (ОКОКД) тази година се провалят. Според ЕК не бива да се чака предложението за ОКОКД, тъй като е важно да започне работа за по-справедливо данъчно облагане. Няколко евродепутати обаче настояваха за ОКОКД. Либералът Михаел Тойрер (Германия) заяви, че точно това липсва в предложението на Пиер Московиси, а хърватската евродепутатка Ивана Малетич искаше да разбере как еврокомисарят планира да въведе ефективно ОКОКД, който се приема добре и от някои големи мултинационални финансови институции. От ОКОКД се интересуваше и Бенрд Луке (ЕКР, Германия). 

По време на едно от двете безпрецедентни изслушвания в специалната данъчна комисия на ЕП на мултинационални компании в края на миналата година представителите на британската финансова група Barclays обявиха, че въвеждането на ОКОКД ще опрости правилата и ще бъде приветствано от бизнеса. Те предупредиха обаче, че трябва да се внимава системата да не се усложни, вместо да се опрости. Най-силният противник на въвеждането на ОКОКД е Ирландия. Всъщност по време на тези изслушвания всички компании обясниха, че проблемът ще се реши с по-прости данъчни системи. Сред тях са Google, HSBC, Amazon, Facebook. 

Проектът на Пиер Московиси ще влезе за обсъждане в Съвета по икономически и финансови въпроси още този месец. Френският еврокомисар беше умерен оптимист, че е възможно постигането на сделка. Много е вероятно обаче вместо с многонационалните компании битката да бъде между страните-членки. Но като се има предвид, че нагласите към ОКОКД са силно враждебни и шансовете за прокарването му минимални, много е възможно неамбициозният проект на Московиси все пак да мине.