euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската глава увира бавно. За да се вземе решение за наднационално третиране на даден проблем, е нужен голям катаклизъм или поне огромен скандал. В случая с данъчната политика проблемът започна да придобива спешен и най-вече европейски характер след избухването на скандала "Люкс лийкс" миналата година, когато мрежа разследващи журналисти разкриха, че Люксембург прилага неконкурентни данъчни практики спрямо големи транснационални корпорации, като по този начин им дава възможност да не плащат почти никакъв данък в ЕС. Скандалът избухна точно когато бившият люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер, прекарал на поста няколко мандата, оглави Европейската комисия и то с амбицията да наднационализира данъчната политика. Благодарение на люксембургския скандал, в Европарламента беше създадена за първи път ad hoc парламентарна комисия, която да се занимава именно с данъчните практики на страните-членки. В момента това е една от групите за натиск върху столиците да спрат това, което еврокомисарят на икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси нарича двойно данъчно необлагане. 

Битката между националното и наднационалното по отношение на данъчната политика в ЕС е доста стара. Тя обаче отново влезе в полезрението на европейските институции по време на кризата в еврозоната, когато най-закъсалите страни-членки се опитваха да закърпят изтънелите си бюджети, посягайки съзнателно или несъзнателно към досега избягвани сфери като укриването или избягването на данъци. Но дори и тежката дългова криза в еврозоната не беше достатъчна, за да се постигне споразумение по най-смелото данъчно предложение на ЕК към този момент за общата консолидирана основа на корпоративния данък. Като част от тези усилия беше дори свикания извънреден Европейски съвет през май 2013-а година, посветен именно на избягването и укриването на данъци. Уви, тази среща на върха не произведе нищо, с което да бъде запомнена. Нещо повече, лидерите на 27-те страни-членки (тогава Хърватия все още не беше членка) предпочетоха първо да се постигне успех на глобално ниво и едва тогава да се мисли за някакви общи действия на европейско ниво. 

Две години по-късно вече има нагласи да не се чака споразумение на глобално ниво (Г20). "Ако не успеем да убедим нашите приятели от Г20, трябва да направим това поне в Европа", каза шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер в Европарламента наскоро. 2015-а година определено може да бъде отбелязана като годината, когато започна усилена подготовка за данъчна революция. През март ЕК представи пакет от мерки за прозрачност в данъчното облагане. Една от тези мерки е точно това, за което лидерите си говориха на майската среща на върха през 2013-а година - автоматичен обмен на информация за данъчните становища*. В момента страните-членки сами преценяват дали данъчните им практики имат значение за други членки. Липсата на прозрачност относно данъчните становища в различните членки се използва, според ЕК, от някои международни компании, за да намаляват данъчните си задължения.

ЕК е убедена, че автоматичният обмен на информация ще даде възможност на страните-членки да открият някои неправомерни данъчни практики на дадена компания и ще предприемат необходимите действия за това. Така например, в момента Макдоналдс е разследвана за избягване на данъци, но поради липсата на автоматичност и други елементи от една по-общностна данъчна политика, компанията не е разследвана в други страни. В пакета, представен през март, се предвижда и преразглеждане на Кодекса за поведение при данъчното облагане на компаниите. В момента това е един от основните инструменти на ЕС за гарантиране на лоялна конкуренция по отношение на корпоративното данъчно облагане. 

През юни ЕК изтупа от прахта и предложението за реформа на корпоративното данъчно облагане, от което на Ирландия й настръхва косата. Предложението ще бъде леко изменено, но основната част от него ще бъде запазена и разделена на две фази, за да се избегне огромната съпротива в Съвета. Новото конкретно предложение се очаква догодина. ЕК обаче е твърдо убедена, че така както не трябва да се повтарят грешките от предишното обсъждане на предложението, така отказът от него също ще бъде грешка. Преговорите по консолидираната основа на корпоративния данък замръзнаха през 2011-а година, но ЕК вярва, че макар да няма ентусиазъм в Съвета, е възможно да се променят настроенията. 

Възобновената активност на ЕК в тази сфера щеше да си остане чиста документалистика, ако темата не беше подета сериозно в началото на есенния политически сезон с две уникални събития. За първи път в историята на Европейския парламент се проведоха две специални изслушвания. Първото беше на 17 септември по време на съвместно заседание на икономическата комисия на Европарламента и на специализираната комисия за данъчните становища. Уникалното на това заседание е, че пред него се явява за първи път председател на ЕК. Обикновено шефовете на Комисията се явяват в пленарната зала или на заседанията на лидерите на политически групи, но не и в отделна комисия. Според Жан-Клод Юнкер, решението му да се яви на това изслушване е напълно нормално, тъй като борбата с избягването на данъци е един от приоритетите на ЕК, които той сам обяви още на първото си изслушване в Европарламента преди повече от година. 

Второто уникално изслушване стана седмица по-късно в специализираната комисия за данъчните становища, където пред членовете й се явиха четирима финансови министри. На въпроси, свързани с новия данъчен пакет на ЕК, отговаряха министрите на Германия, Франция, Италия и Испания. Явяването на отделни финансови министри се превърна в редовна практика в предишния мандат на Европарламента, но появата на четирима министри и то на четирите най-големи икономики в ЕС беше знаменателно за важността на темата. Освен изслушванията в Европарламента, предложенията на ЕК бяха обсъдени и по време на неформалната среща на министрите на финансите на ЕС в Люксембург на 11 септември. Някак по ирония на съдбата се получи така, че действията на ЕК, провокирани от "Люкс лийкс", получават толкова силно внимание именно по време на ротационното председателство на Люксембург. 

Не Люкс лийкс, а ЕС лийкс

С пълното съзнание, че явяването му пред две европарламентарни комисии ще предизвика повторение на миналогодишните му изслушвания във връзка със скандала "Люкс лийкс", Жан-Клод Юнкер демонстрира, че темата ни най-малко не го плаши. Той повтори тезата, която използваше в своя защита и миналата година, че проблемът не е само на Люксембург, тъй като подобни данъчни практики има в много страни-членки. Затова, трябва да спре да се говори за "Люкс лийкс". Вместо това - за "ЕС лийкс". В края на изслушването пред евродепутатите се яви и еврокомисарката за конкуренцията Маргрете Вестагер (Дания, АЛДЕ), която потвърди, че разследванията на екипите й показват, че наистина в много страни-членки има данъчни практики, които изкривяват конкуренцията. Докато данъчнните системи на ЕС са фрагментирани, вътрешният пазар няма да е завършен, отбеляза шефът на ЕК. Той припомни, че данъчната тема винаги е била костелив орех в ЕС.

От позицията си на политически ветеран както на европейско, така и на национално ниво (бидейки повече от десетилетие премиер и министър на финансите на Люксембург, и в това си качество председател на Съвета) г-н Юнкер припомни, че през 91-а година се е оказало доста трудно упражнение британците да бъдат убедени, че Европа трябва да има думата в данъчната политика. Винаги основна пречка за това е условието за единодушие в Съвета. Нещо, за което говориха в Европарламента и някои от министрите на финансите седмица след Юнкер. Той припомни и идеята си от 2005-а година за създаване на данъчна комисия, която да бъде записана в Лисабонския договор, но не е срещнал подкрепа нито от Съвета, нито от Европейския парламент. Данъчното облагане трябва да има същата тежест, както други въпроси, каза той. Предупреди, че сами по себе си данъчните практики на страните-членки не са лоши. Проблем се получава, когато с тях започнат злоупотреби.

Сегашната система вече се е превърнала в несправедлива и непрозрачна. Някои се облагодетелстват от това, защото могат да се крият зад различните национални правила. От това обаче губят други. На практика се създава конкуренция между международните корпорации и малките и средни предприятия. Важно е страните-членки да разработят общностен подход, заради вътрешния пазар. Печалбите трябва да се облагат в страната, в която се генерират, добави шефът на ЕК и призова за ускоряване на работата по реформата на корпоративния данък. Еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) каза по време на изслушването, че се търси истинска данъчна революция - по отношение на прозрачността, опростяването и ефективноста на данъчните системи. 

Основната цел на тази революция ще бъде избягването на двойното данъчно необлагане. Пиер Московиси призна, че липсва ентусиазъм сред страните-членки и затова призова Европарламента да упражнява силен натиск върху тях. Уви, както се очакваше, мнозина от евродепутатите, които се включиха в дебата с Жан-Клод Юнкер и Пиер Московиси, се фокусираха върху ролята на бившия люксембургски премиер на създател на вредните данъчни практики. Мнозина евродепутати обаче се оплакаха, че работата им по разследване на данъчните практики на страните-членки са спъвани от правила за конфиденциалност и липсата на достъп до важна документация, включително и от страна на Европейската комисия. Беше повдигнат и въпроса за държавната помощ като изкривяваща конкуренцията на данъчно ниво. 

Не толкова революционно беше настроението на неформалната среща на финансовите министри на ЕС седмица преди изслушването на Жан-Клод Юнкер и Пиер Московиси. Според люксембургския министър на финансите Пиер Граменя, който в момента председателства Съвета на финансовите министри, сред министрите има съгласие, че вече е неприемливо твърде ниското или нулевото облагане на трансгранични компании. Двойното данъчно необлагане трябва да се избягва. Минималните данъчни прагове са едно от средствата за борба с избягването на данъци, добави министърът и подчерта, че трябва да се уважават свободите, гарантирани в устройствените договори на ЕС. 

Подриване на данъчната основа и прехвърляне на печалбите

По време на изслушването на финансовите министри на Германия, Франция, Италия и Испания стана ясно, че всяка страна си има свои приоритети, независимо от сближаването на позициите по най-горещите теми. За италианския министър на финансите Пиер Карло Падоан е много важно да се проведе дебат на европейско ниво за подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. По огромен документ в тази насока работи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който ще бъде представен на 5 октомври. Това, както и борбата с агресивното данъчно планиране са най-важните теми за Италия. За да се реши проблемът с подриването на данъчната основа на европейско ниво, е необходимо най-напред да се подсилят общностните директиви, които покриват фирменото право. Г-н Падоан изрази и подкрепа за решението на ЕК да извади от килера предложението за консолидираната основа на корпоративния данък. Подходът "стъпка по стъпка" трябва да бъде поощрен, каза той. 

Най-федерален във своите възгледи беше френският министър на финансите Мишел Сапен, който заяви, че Франция може да приеме "малко данъчна конкуренция", но когато тя отиде твърде далече, това вече е вредно, каза той. Затова е нужно да се въведат колективни правила, които да се борят с вредната данъчна конкуренция и агресивното данъчно планиране. Г-н Сапен отново заговори за необходимостта от хармонизация на корпоративния данък, но призна, че това е сфера, която изисква единодушие. През пролетта, когато стана ясно, че ЕК се готви да възкреси предложението, ирландският премиер Енда Кени отново припомни, че Ирландия си остава против идеята за обща консолидирана основа на корпоративния данък. Той каза обаче, че Дъблин е готов да участва конструктивно в обсъждането на новото предложение на ЕК. Мишел Сапен заяви, че Франция подкрепя новия подход на ЕК за корпоративния данък, който и го смята за много по-прагматичен.

Луис Де Гуиндос, испанският финансов министър, каза, че разнообразието от данъчни политики е препятствие за малките и средни предприятия за разлика от големите компании. Трябва да се намери баланс между приходите и платените данъци, за да се осигури данъчна справедливост. Решението е по-тясно сътрудничество на европейско ниво, каза той. Германският му колега Волфганг Шойбле смята, че е нужно да се създадат конкретни критерии за данъчните становища. Сега е моментът за създаване на някакъв минимален праг на данъчното облагане. Той напомни, че подобно законодателство изисква единодушие. По време на изказването си обаче, той се концентрира върху друга тема - групата "Кодекс на поведение", създадена през 1997-а година. Жан-Клод Юнкер припомни, че тя е създадена по негова идея. 

Групата е създадена с цел да оцени данъчните мерки за облагане на бизнеса и да предложи кои от тях да бъдат премахнати, за да не създават вредни данъчни практики. Преразглеждането на Кодекса за поведение е една от мерките в пакета на ЕК от март тази година. В кодекса са изложени критериите, на базата на които се преценява дали даден данъчен режим е вреден. Според ЕК, ефективността на кодекса през последните години е намаляла, тъй като съвременните схеми за избягване на данъци са много по-напреднали. Работата на групата "Кодекс на поведение" също не е ефективна, признава омисията. Волфганг Шойбле предложи групата да спре да бъде чисто техническа. Министрите трябва да участват доста по-активно в нея. За да може работата й да бъде по-ефективна, трябва да се помисли за преминаване към гласуване с обикновено мнозинство, а не, както е сега, с единодушие. Според германския финансов министър, това няма да е в нурешение на първичното европейско законодателство. 

На 6 октомври министрите на финансите се очаква да одобрят предложението на ЕК за трансграничните корпоративни данъчни становища. Проектодирективата изисква страните-членки да обменят автоматично информация относно корпоративните си данъчни становища, както и ценовите си договорености. Страните-членки ще имат правото да изискват допълнително информация. ЕК ще създаде централен регистър, до който ще имат достъп всички членки. Единственият нерешен проблем по тази директива се отнася до минали данъчни становища. ЕК предлага бъдещите трансгранични становища и ценови договорености да се обменят автоматично, ако са издадени до 10 години преди влизането в сила на директивата, насрочено за 1 януари 2017-а година, и които все още са валидни. За да се намали административното бреме от тази мярка, се предвижда гледането назад да се намали на пет години. 

Председателството предложи страните-членки да изключват компаниите, които имат годишен нетен оборот от по-малко от 40 милиона евро. Директивата изисква единодушно одобрение в Съвета и консултации с Европейския парламент. По значителна част от предложенията в пакета на ЕК от март и юни не се очаква силна съпротива, но революционната стъпка ще бъде корпоративното данъчно облагане. Голямата битка по него ще се възобнови догодина, когато ЕК излезе с конкретно двуфазно предложение. 

*Данъчно становище е начинът, по който се изчисляват данъците на данъкоплатците