euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ден преди пролетния Европейски съвет, тътенът е все още глух, а от кратера излиза тънка струйка дим. Макар че окончателните решения ще бъдат взети на Съвета през юни, в следващите два дни ще се очертаят ясно „фронтовите линии” по съдбоносния въпрос: как да се постигне координация и контрол на икономическите политики на страните от Европейския съюз.

Засега е ясно едно: разминаване има както в позициите на някои от страните - членки и Комисията, така и между самите държави. Европейската комисия бърза да наложи своите планове за по-тясна координация и контрол и ще предложи на европейските лидери да одобрят подобна мярка в рамките на стратегията „Европа 2020” за устойчив растеж и заетост. Според предварителен вариант на документа, цитиран от EurActiv, „координацията на ниво еврозона ще бъде засилена за да се посрещнат предизвикателствата пред които е изправена”.

В документа се фиксира юни 2010 като краен срок Европейската комисия да представи предложенията си, които трябва да използват в пълна степен ”новите инструменти за икономическа координация, предложени в Лисабонския договор”. Изрично се цитира член 136, според който Съветът на министрите на 27-те може да приеме мерки по отношение на страните от еврозоната, за да „засили координацията и наблюдението на бюджетната им дисциплина” и да „определи насоките на икономическите им политики”.

Спешното приемане на подобни мерки, заложени в стратегията „Европа 2020” за следващите 10 години, се наложи заради гръцката криза и страховете, че тя може да сполети и други страни от еврозоната. В същото време набира скорост германското предложение за Европейски валутен фонд. Германия не изключва и промяна в Лисабонския договор с цел възможността да се санкционират и дори изключват от еврозоната „провинили” се страни. В предложения модел на институцията от Даниел Грос от Центъра за изследване на европейски политики и Томас Майер от Дойче банк са предвидени, освен механизъм за взаимна помощ на страни, изпаднали в затруднение, още процедури за банкрут и за изключване на държави, трайно нарушили фискалната дисциплина.

Европейската комисия, обаче, е на друга позиция. Както euinside писа, и председателят на Комисията Барозу, и комисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен дадоха да се разбере, че са против изключването на страни от еврозоната. И двамата смятат, че трябва да се наблегне на по-строг контрол и превенция в рамките на Пакта за стабилност и растеж, а не да се търси възможност за изключване на страни от еврозоната чрез промяна на Лисабонския договор.

Няма консунсус и по отношение на конкретния механизъм за подпомагане на Гърция, ако това се наложи. Председателят на Европейката комисията Жозе Мануел Барозу излезе с кратко, но категорично съобщение, в което призова лидерите на ЕС да приемат възможно най-скоро европейски мехнизъм за оказване на помощ на Гърция. Трябва да одобрим инструмент на еврозоната, за да няма повече спекулации относно участието на МВФ, подчертава Барозу:

„Комисията е готова да предложи инструмент за координирана помощ за Гърция. Той ще представлява система от координирани двустранни заеми, ще се прилага при строги условия и няма да противоречи на клаузата, забраняваща спасителни заеми. Създаването на такъв инструмент не означава незабавното му активиране. Нашата цел е инструмент, създаден в еврозоната, с условия и управление, осъществени от еврозоната и нейните институции. Не искам да спекулирам с въпроса дали ще има участие на МВФ. Важното е да се споразумеем за инструмент на еврозоната. Приканвам лидерите на ЕС да одобрят инструмента възможно най-бързо.”

В интервю за Financial Times Барозу подчертава, че се надява Германия да преодолее вътрешната опозиция и да промени позицията си по отношение на евентуална помощ за Гърция. И признава, че без Германия споразумение не може да има: "Познававам канцлера Меркел. Тя е убеден европеец и нямам съмнение, че ако се наложи, тя ще подкрепи оказването на финансова помощ на Гърция. "

Самата Атина вече заплаши, че ако не получи бърз сигнал за подкрепа от еврозоната, ще поиска помощ от МВФ. В същото време, Германия постави като условие да подкрепи евентуална спасителна операция за Гърция „същественото участие” на фонда. Според високопоставен германски източник, цитиран EurActiv, Германия ще постави няколко условия, за да подкрепи предложението на Комисията за помощ на Гърция: страната да няма право на достъп до кредитните пазари, МВФ да има съществено участие в спасителната помощ и страните от ЕС да се договорят за допълнителни инструменти за засилване на бюджетната дисциплина.

Според източник на изданието от консервативния блок на Меркел, тя е заявила, че Германия ще подкрепи само спасителен модел, комбинация между двустранни заеми и участие на МВФ. В интервю за Financial Times, премиерът на Унгария (първата страна от ЕС потърсила помощ от МВФ заради кризата) Гордън Баджнай призовава лидерите на ЕС да помогнат на Гърция да получи заем от МВФ. Сега въпросът е да се постигне обща позиция между Германия и Франция, защото Париж е твърдо против МВФ да се намесва в „семейните” евпропейски дела.

На фона на тези противоречия, на заден план като че ли ще останат теми като европейската позиция за предстоящата среща на Г20 в Торонто и следващите стъпки на Съюза в климатичните преговори след Копенхаген и преди Канкун. От заседанието на съвета очакваме и първите конкретни съобщения за новата Европейска служба за външни отношения. Засега работата по нея тъне в мъгла и спекулации, отново заради липсата на консенсус както между самите държави-членки, така и между тях като цяло и Европейската комисия.

Очевидно, за да заговори Европа с един глас, най-напред ще трябва да започне да мисли с един ум. А това е далеч по-трудно.