euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският съюз не се отказва от идеята да има водеща роля в постигането на правно-обвързващо споразумение за климатичните промени, независимо от провала си да се докаже като лидер в усилията за преминаване към зелено бъдеще на климатичната конференция на ООН в Копенхаген през декември. Европейската комисия удържа на обещанието си и започна активна дейност за постигането на тази цел, ако не на конференцията в Канкун, Мексико през декември, то поне догодина.

През седмицата еврокомисарят по Действията в областта на климата Кони Хедегор представи новата стратегия на Еврокомисията, в която се намеква, че Съюзът ще склони да намали въглеродните си емисии с 30% до 2020 г., а не с 20 на сто, какъвто беше първоначалният ангажимент на съюза, останал непроменен и в Копенхаген. За 30 процента намаление настояваха развиващите се страни, както и някои от най-бедните, защото, според тях, 20% не са достатъчни за постигане на договорената цел за овладяване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий.

"Преди Европейския съвет през юни (срещата на лидерите на ЕС) Комисията ще подготви анализ какви практически политики ще бъдат нужни за реализиране на 30% намаление на парниковите емисии до 2020 г.", съобщи г-жа Хедегор във вторник. До конференцията в Копенхаген, а и по време на самия световен форум, ЕС настояваше, че ще склони на 30 на сто намаление, ако се стигне до правно-обвързващо споразумение, защото, в противен случай Европа ще изгуби лоста си на въздействие и то в момент на икономическа несигурност.

Компромисът, който ЕС е готов да направи вероятно се дължи на песимизма на Брюксел, че в Канкун няма бъде постигнато правно-обвързващо споразумение. "Идеалният варинт ще бъде в Канкун да сключим обвързваща глобална сделка. Нека все пак да признаем реалностите, че все още има различия между страните по сделката, което може да забави споразумението с още година".

А, основания за песимизъм наистина има, след като Китай и Индия - две от развиващите се страни с най-голям принос към парниковите емисии в глобален план, със закъснение от месец и половина се включиха в приложенията към Копенхагенското споразумение, изрично припомняйки обаче, че се застъпват за доброволния принцип при намалението на емисиите. Съгласно договореностите в датската столица, всички страни-участнички трябваше до 31-ви януари да опишат в приложенията към споразумението дали се присъединяват към него и как.

Китай обаче направи това ден, след като Индия изпрати своето становище - понеделник. До момента над 100 страни са се включили в приложенията. Съгласно споразумението от Копенхаген, развитите страни трябваше да опишат задължителните си ангажименти за намаляване на емисиите в така нареченото Приложение 1 (както е записано в протокола от Киото), а развиващите се страни, сред които Китай и Индия, на доброволен принцип, трябваше да опишат своите намерения в Приложение 2.

Междувременно, ЕС оповести, заедно с новата си климатична стратегия, че ще изпълни всичките си ангажименти за бързи инвестиции в зелени технологии за най-бедните и развиващите се държави, за да докаже, че държи на думата си. След тежки преговори в средата на декември, ЕС се съгласи да отпусне на тези страни по 2.4 млрд. евро годишно за периода 2010-2012 г. , за да се подготвят и адаптират към промените в климата. Става дума за изграждането на предпазни диги и други мерки, които да помогнат на по-слабо развитите островни и крайбрежни държави да посрещнат бъдещи природни бедствия. България се включи със символичен принос от 20 хиляди евро при това не от 2010 г., а от 2011.

Като част от цялостната екологична стратегия на Европа, ще бъде и въвеждането на въглероден данък. Еврокомисарят по данъчните въпроси Алгирдас Шемета е предложил промени в съществуващата директива за облагане на енергията. Ако сегашната директива предвижда минимални данъчни стойности върху обема потребени горива в рамките на ЕС, то новото предложение ще прави разлика между горивата, които съдържат повече въглероден диоксид. Така например, горива като въглищата с огромно съдържание на СО2, но с ниско енергийно съдържание, ще бъдат облагани с по-тежки данъци, съобщава EurActiv като цитира предложението на г-н Шемета.

Все повече държави-членки на ЕС въвеждат въглеродни данъци, присъединявайки се към инициаторите на идеята - Швеция, Финландия и Дания, които имат такива данъци от 1990 г. Във Франция също се води битка за налагането на такъв данък, но президентът Никола Саркози среща конституционни пречки. Великобритания, най-големият опонент на налаганите от ЕС екологични данъци, изглежда все по-изолирана, коментира изданието. Предложението на Шемета, обаче, изисква единодушието на страните-членки.

Що се отнася до България, наскоро президентът Георги Първанов обяви в Брюксел, че страната трябва да модернизира и съхрани енергетиката от въглища. Правителството готви и нова енергийна стратегия, която привидно залага на възобновяемата енергетика, но все още не е ясно доколко е съобразена с новите европейски тенденции.

През април в Бон предстои нова климатична среща, чиято основна цел е "сверяване на часовниците" преди големия форум в Канкун в края на годината. Хвърлените до момента залози, обаче, показват, че кризата ще продължи да бъде идеолог на икономическото развитие, за сметка на опазването на околната среда. Ще продължат и споровете доколко наистина промените в климата са резултат от човешката дейност.