euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След тежки преговори и удължаване на времето лидерите на 193 държави-участнички в 15-тата Конференция на ООН по промените в климата в Копенхаген договориха документ от 3 страници, наречен в самото му начало Споразумението от Копенхаген. Документът не е правно-обвързващ, но в текста е посочено, че влиза в сила незабавно. Независимо от разочарованията и недостигането на програма "максимум", той е еманация на компромиса - такъв, какъвто до момента не е постиган на фона на трудните международни отношения в глобален план.

Споразумението е резултат от десетилетни натрупвания на тежки политически и икономически интереси, на резултатите от глобализацията, от неравенството в развитието на една група държави за сметка на друга, от световните конфликти, от липсата на политическа воля за реформиране на основните международни институции и, най-вече, е резултат от социалното и икономическо устройство на всички тези 193 държави. Не на последно място, сделката стъпва изцяло на начина, по който функционира икономиката.

Като изходим от горното, основното недоволство и разочарованието от мъчителния компромис се дължи на липсата в споразумението на конкретни ангажименти, особено по отношение на размера, с който ще се намаляват емисиите. За да се избегнат споровете и разправиите, държавите се съгласиха да запишат в документа, че намалението на глобалните емисии ще става съобразно научните факти като се поставя целта покачването на глобалната температура да да бъде ограничено до 2 градуса по Целзий. Освен на науката, намалението на емисиите трябва да стъпи и на базата на равенството.

Като основен приоритет в документа е записано изкореняването на бедността в развиващите се държави, а нисковъглеродната икономика ще бъде неразделна част от устойчивото развитие, за което пък развитите държави се ангажират да плащат редовно.

До 31 януари 2010 година страните по така нареченото Приложение 1 към Протокола от Киото (в което са изброени развитите държави) трябва да предоставят план за изпълнение на намаление на емисиите индивидуално или съвместно до 2020 г. Интересен термин е посочен в това условие - "Страните от Приложение 1 се ангажират да изпълняват индивидуално или съвместно качествени, съобразени с икономиката, емисионни цели до 2020 г" (новият термин е economywide, който вероятно тепърва ще придобива смислено значение на различните езици).

По другия спорен момент на конференцията в датската столица - контролът и удостоверяването на намалението на емисиите, страните се договориха, че намаленията и финансирането на развитите държави ще бъде измервано, отчитано и удостоверявано съобразно със съществуващите и всякакви бъдещи инструкции, които ще приеме форматът на ООН, за да гарантира, че постигането на целите ще се случи, ще бъде сериозно и прозрачно.

Страните, които не са в Приложение 1, а това е по-голямата част от 193-те страни - предимно бедни, островни, крайбрежни, развиващи се и нововъзникващи икономики - също до 31 януари догодина ще трябва да предоставят своите цели, заложени в контекста на устойчивото им развитие. А най-малко развитите страни, ще предприемат действия доброволно и с външна подкрепа. Което означава, че, първо, те ще преценят сами дали да инвестират време и усилия в постигане на растеж чрез нисковъглеродни инструменти. И, второ, при наличие на помощ от развитите държави.

Към документа има още 2 страници приложения. Първото приложение е за развитите държави. В него има 3 графи: за имената на развитите държави, целите им до 2020 г. за намаление на емисиите и третата графа е да посочат коя година ще вземат за базова за отчитане на намаленията. И трите графи са празни, което може да означава единствено, че нито 1 от развитите страни, на практика, не е длъжна да попълни приложението. Отделно от това, създаването на графа за посочване на базова година за намаленията, прави тези усилия напълно безсмислени, защото САЩ например са посочили цел да намалят емисиите си със 17% от нивата през 2005 г., докато повечето развити страни са посочили 1990 г. за базова година. При това положение, САЩ ще намали емисиите си с 4% от нивата през 1990 г., което прави картината доста по-различна.

Второто приложение е за всички останали държави. То има само 2 графи: имената на страните и действията, които смятат да предприемат. Отново, тези графи са съвсем празни и е въпрос на волята им да ги попълнят.

За периода 2010-2012 г. развитите държави се ангажират да предоставят нови и допълнителни финансови ресурси чрез международните институции в размер на до 30 млрд. долара като в документа е записано, че парите ще бъдат балансирано разпределени между мерки за адаптиране към промените в климата и за намаляване на емисиите. Финансирането ще бъде с приоритет към най-уязвимите развиващи се държави, като най-малко развитите, малките островни страни и Африка. Отделно от това, развитите държави поеха ангажимент да мобилизират заедно 100 млрд. долара до 2020 г., за да посрещнат нуждите на развиващите се страни. Това финансиране ще дойде от най-разнообразни източници, частни и публични средства, двустранни и многостранни ангажименти, включително и алтернативни източници на финансиране.

Последното означава, че и сред развитите страни има спорове за това какви да бъдат тези алтернативни източници. ЕС настоява всички глобални транзакции в света да бъдат облагани с данък, който да се използва за финансиране на новосъздадения Копенхагенски Зелен Фонд за Климата. САЩ обаче са против налагането на този данък.

Що се отнася до самия фонд, ще бъде създаден Панел на високо равнище, който ще проучва потенциалните източници на финансиране и ще контролира изпълнението на набелязаната цел. Самия Фонд ще бъде създаден като постоянно функциониращ орган в рамките на Конвенцията на ООН за промените в климата и ще се занимава с подкрепата на проекти, програми, политики и други дейности в развиващите се страни.

По въпроса с преноса на чисти технологии от развитите към развиващите се държави, споразумението предвижда създаването на Технологичен механизъм, чиято цел ще бъде да ускори развитието на технологиите и прехвърлянето им в подкрепа на адаптацията към промените в климата и намаляването на емисиите. Преносът на технологии ще се определя държава по държава и ще се базира на националните обстоятелства и приоритети.

193-те държави се разбраха още, че ще се направи преглед на изпълнението на споразумението до 2015 г., което ще включва преглед на дългосрочните цели, отново на базата на научните данни, както и дали е възможно да се постигне ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий, каквото беше настояването на малките островни държави.

Разбира се, може много да се спори за това дали постигнатото е успех или провал. За най-бедните и най-уязвими държави, срещата е пълен провал, тъй като не беше постигнат правен ангажимент, а и събирането на пари също е в твърде пожелателен тон. Все пак трябва да се изчака до 31 януари, за да се види кои държави какви ангажименти ще попълнят в двата анекса към споразумението от Копенхаген. Интересно ще бъде дали все пак ЕС ще продължи да отстоява водещата си роля в борбата с промените в климата като все пак заложи 30% намаление на емисиите си до 2020 г.

Факт е обаче, че в споразумението, макар и без твърди ангажименти, бяха задоволени в известна степен желанията на всички групи държави - от най-богатите до най-бедните, през бързо и стабилно развиващите се. А това, на фона на всичко останало, би трябвало да бъде сериозна крачка напред. Остава само да видим дали и промените в климата биха били склонни да приемат тези усилия като опит за обединение в общата кауза - да опазим планетата ни годна за живот и в следващите столетия и хилядолетия.