euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 11 септември хърватите отново излизат да гласуват, след като миналогодишните избори произведоха странна коалиция между партия, обърната към миналото и новоизлюпена формация с амбиции за грандиозни реформи, но никакъв опит. Допреди седмица, а може и малко повече, изглеждаше сякаш ситуацията от ноември миналата година ще се повтори - двете най-големи партии ще завършат с равен резултат и ще се нуждаят от сговорчив партньор за сформиране на коалиция. Социологическите проучвания показваха, че резултатът от миналата година ще бъде почти същия, което накара мнозина в Хърватия да започнат да прогнозират испански сценарий за страната - продължителен период без правителство и нови избори след няколко месеца. 

А ирландски сценарий?

Ирландия също произведе изравнен резултат, но се справи с формирането на правителство доста по-бързо от Испания. В страната се обсъждаше много усилено създаването на широка коалиция между двете най-големи партии - Фина Гейл (Fina Gael) и Фиена Фойл (Fianna Fail), което се и случи, но половинчато. Два месеца след изборите двете пратии сключиха споразумение Фина Гейл да състави правителство на малцинството, начело отново с Енда Кени. Няколко хиляди километра на югоизток темата за широка коалиция беше повдигната година по-рано от новата политическа звезда Мост от независими листи, които първоначално поискаха да се създаде широка коалиция с двете най-големи партии - Социалдемократите на Зоран Миланович и Хърватския демоктратичен съюз (HDZ) на тогавашния му лидер Томислав Карамарко. И SDP, и HDZ отказаха.

През 2016-а година темата отново се повдига, но не от Мост. За това се говори в медиите от месеци, но двете партии категорично отричат такава възможност. След горчивия опит на HDZ с Мост ситуацията може би не изглежда толкова невъзможна, както преди година. В началото на 2016 Мост продадоха прескъпо своите 19 депутатски места и се оказаха незаменими до самия край на правителството на Тихомир Орешкович. Тази година социологическите проучвания показват, че ще имат по-малко места, но отново ще бъдат незаобиколим фактор, поради което Мост отново се търгуват на много висока цена - поставиха на масата условието преди съставянето на правителство парламентът да изгласува няколко закона, които за тях са от изключителна важност и едва тогава да седнат на масата на преговорите. 

За разлика от миналата година SDP и HDZ вече не са толкова агресивно настроени към Мост и се изказват предпазливо. Испанският сценарий е гарантиран, ако нито една от двете големи партии не успее да сключи коалиционно споразумение с Мост. Преди да се стигне до ирландската опция обаче през изминалата седмица се появи и нов вариант, чието име е много на място - Единствена опция. Това е предизборна коалиция от нови и не толкова нови партии, в основата на които е Жива стена, ръководена от младия Иван Вилибор Синчич. В началото на кампанията проучванията показваха, че Единствената опция ще бъде на ръба на изборния праг, но заради провала на SDP и HDZ да предложат нещо, от което гражданите наистина се нуждаят, Жива стена почти се изравни с Мост и е много възможно да се превърне в ключов фактор за формиране на правителство.

Това вероятно ще свали цената на Мост, но и ще създаде нестабилност от друг характер, тъй като Жива стена е евроскептична и анти-системна партия, която на предишните избори се обявяваше за изваждане на Хърватия от НАТО и ЕС, за значителна банкова реформа, която ще лиши националната банка от независимостта й. 

Кой вариант е най-добър за ЕС?

Като се има предвид, че в ЕС е дошло време разделно и вече в доста страни анти-системни или анти-европейски партии са или на власт, или са вече доста мощни, за ЕС е от голямо значение кой ще дойде на власт в Хърватия, която се намира във все още взривоопасен район. След като HDZ беше превзет от евродепутатите си партията се върна към изконните ценности на Европейската народна партия (ЕНП) и от изявленията на лидера й Андрей Пленкович може да се заключи, че ако той стане премиер, би държал Хърватия колкото се може по-близо до ЕС. Той смята да се уповава на ключови европейски политики и заяви, че Хърватия трябва да спазва европейските правила и да бъде сговорчив и дисциплиниран член. 

Бившият премиер Зоран Миланович, който ръководи ляво-либерално-дясната предизборна Народна коалиция, се показа като още по-голям евроскептик, отколкото беше по време на 4-годишното си управление, по време на което Хърватия се присъедини към ЕС (след референдум). По време на тазгодишната предизборна кампания обаче той избра по-острия тон, за да успее да се отличи от Андрей Пленкович, с когото медии и анализатори правеха твърде много паралели. По време на последния дебат помежду им за хърватската Nova телевизия в петък вечерта Зоран Миланович отново заяви, че ако стане премиер, ще предприеме онези мерки, които са добри за Хърватия, а не които Брюксел казва, че са добри. 

Той напомни, че много често Брюксел дава рецепти, които са се оказали вредни. "Ако слушате Брюксел, ще завършите като Гърция", каза още той, заявявайки, че знае как да се справя с Брюксел. По време на този дебат двамата се позиционираха като брюкселския човек, който е живял далече от Хърватия и не разбира от управление (Андрей Пленкович) и опитния министър-председател, който обаче няма грам представа как функционира ЕС (Зоран Миланович). Въпреки това, трудно може да се каже, че хърватите са изправени пред избор - проевропейско или антиевропейско правителство. С тази си реторика е очевидно, че Зоран Миланович се опитва да дискредитира Андрей Пленкович като човек на Брюксел и същевременно се приближава до Жива стена, в случай че се наложи да прави съюз с тях. 

Мост от независими листи и лидерът й Божо Петров досега не са говорили по европейски теми, но от поведението им може да се съди, че са проевропейски настроени, което означава, че евентуална управляваща коалиция между тях и HDZ би била много добра новина за ЕС. 

Кои бяха основните теми в кампанията?

Беше направен опит партиите да се оттласнат от напълно втръсналата на гражданите битка между усташи и партизани, но темата не беше изцяло избегната, макар и да беше маргинализирана. Кандидатите се опитваха да подмамват избирателите с щедри обещания за нови работни места, повече пари за новородени деца, увеличаване на пенсии и заплати. Между Народната коалиция и HDZ зейна идеологическа пропаст по отношение на данъчната политика. HDZ предлагат да намалят ДДС до 23% до края на мандата си (от сегашните 25%), но Зоран Миланович смята, че това няма да доведе до осезаемо увеличение на разполагаемия доход на населението. Той предлага да се продължи с вдигането на необлагаемия доход. Големи спорове се разразиха и около здравната реформа, образованието и културата. Повече подробности по програмите на двете най-големи партии може да прочетете тук. 

Кампанията като цяло беше доста вяла и дебатите бяха малко. Лидерските дебати бяха два и то само между лидерите на HDZ и SDP, като вторият дебат напълно преповтори първия и се оказа излишен. И все пак кампанията не мина без скандали. Един от най-големите, който имаше и силен международен отзвук, беше изказване на Зоран Миланович пред военноветерани, което беше записано тайно и изтече в медиите. В него Миланович нарече сръбския народ "шепа слабаци", които имат амбиция да владеят целия Балкан, обяви Босна и Херцеговина за недържава и заяви, че там няма с кого да разговаря. Изобщо Сърбия се позиционира като може би най-основната тема в предизборната кампания както по отношение на нейния европейски път и спънките, които Хърватия й постави, така и по отношение на членството на Сръбската прогресивна партия (SNS) на премиера Александър Вучич в ЕНП. Бързият език на Миланович му донесе и разправии в личен план с Андрей Пленкович. 

Друг голям скандал предизвика интервюто на кмета на Загреб Милан Бандич, който отново реши да се включи в националната политика след прекараните близо пет мандата като кмет на хърватската столица. Неговата кампания се набиваше на очи най-много, особено в началото. Цялата страна осъмна в плакати, които съдържаха една-единствена дума #премиер. Милан Бандич поведе коалиция, чиято цел е той да стане министър-председател. Това е и името на коалицията - "Коалиция за премиер". Щедрото разходване на пари в кампанията му повдигна множество въпроси откъде са парите. Това беше и част от скандала в интервюто му за телевизия RTL пред журналистката Миряна Хърга. В него той призна, че град Загреб финансира кампанията му, след което започна да напада журналистката.

Заяждаше се с нея и й обясняваше, че независимо какво го пита тя, той ще каже каквото иска. Поведението му напомняше на най-горчивите примери за авторитарност. Интервюто беше широко обсъждано от хърватските медии, но остава без последствия за загребския кмет, който беше няколко пъти арестуван от специализираната прокуратура за борба с корупцията, включително и по-рано тази година, но доказателства за корупция или злоупотреби с публични пари така и не бяха открити. По време на интервюто си за RTL той заяви, че ще дойде мига, когато ще проговори за този епизод от живота си (след като прекара няколко месеца в затвора). 

Той не можа да обясни какво го спира сега да говори за това. Интервюто би трябвало да е оставило много лош вкус в устата на всеки с добро възпитание и либерални възгледи и би следвало да влезе в учебниците по демокрация как не трябва да се прави. В един момент от кампанията социологическите проучвания подреждаха г-н Бандич на трето място като възможен министър-председател. Най-новите проучвания показват, че предвожданата от него коалиция може да вземе доста повече депутатски места от очакваното. 

Кампанията приключи в полунощ в петък. Хърватите имат ден за размисъл в събота. Първите социологически проучвания се очакват в 9 вечерта (централноевропейско време) в неделя. Тогава ще стане ясно какви са истинските нагласи на хърватите. Много е възможно от това повторение на изборите да пострада избирателната активност, след като вече мнозина, които припознаваха Мост като алтернатива, са вече разочаровани и от тях.