euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Един от стълбовете за постигане на интелигентен растеж, на който разчита успехът на стратегия „Европа 2020”, е прилагането на политика за стимулиране на изследванията и иновациите. На този етап обаче е меко казано трудно бизнесът, институциите и гражданите да започнат мотивирани действия в тази посока. Необходим е добре работещ административен инструмент, който да осигури защитата на тези иновации на общия пазар. Ето защо обсъжданията на единната патентна система отново станаха приоритет и бяха включени в дневния ред на заседанието на Съвета на министрите на ЕС по конкурентоспособност на 30 май 2012 г.

Какво налага необходимостта от единен европейски патент?

Тромавата, фрагментирана в момента система по придобиване на патент по-скоро обезсърчава новаторите, отколкото да стимулира каквато и да е развойна дейност. Издаването на патенти е поверено на националните структури, занимаващи се с патентите. За България например това е Българското патентно ведомство. ЕС също има патентно ведомство (ЕПВ), което е орган на Европейската патентна организация, възникнала в резултат на подписаната през 1973 г. Европейска патентна конвенция. Специфичното тук е, че при подаването на заявление апликантът трябва да посочи в кои страни търси патентна защита. За да получи закрила, изобретателят трябва да поиска валидиране на патента във всяка една от държавите, което налага предоставяне на преводи в националните патентни ведомства, заплащане на такси за публикация, на хонорари на юристи, проследяване на срокове, изпускането на които води до загуба на защитата и т.н.

Оттук разходите за тази услуга скачат неимоверно. Така например за превод в момента се плащат средно между 75 и 85 евро на страница. Обикновено една патентна молба е около 20 страници, което прави стойността само за превода 1500 евро. И ако все пак изобретателят „преглътне” сложната и скъпа процедура по издаването на патент, защитата му при евентуално нарушение или спор може да се окаже още една силна финансова тежест. Тъй като очевидно системата на Европейския патент, каквато е в момента се приравнява до националните разпоредби, приложими при патентите излиза, че за да защити своя иновация във Франция и Швеция например, патентопритежателят ще трябва да води и да заплаща разноските на (в случая две) паралелни дела.

Развитие на концепцията

Действително реформа е необходима и по нея се работи от много години. Първите опити датират още от 70-те години на миналия век, но поради редица причини инициативата пропада. През 2000 г. Комисията и Съветът се обединиха около регламент за единен европейски патент, който да бъде автоматично валидиран на територията на ЕС. През 2009 г. преговорите се активизираха - заговори се за единен патентен съд, излезе и предложението на Комисията от 30 юни 2010 г., целящо да уреди езиковите въпроси. Предложението това да бъдат официалните езици на ЕПВ – френски, английски и немски - срещна съпротивата на Италия и Испания и беше определено от тях като дискриминационно.

След като на няколко поредни заседания единодушие не беше постигнато, по-амбициозните да доведат идеята до реализация (Дания, Германия, Естония, Франция, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Словения, Финландия, Швеция и Великобритания) застанаха зад възможността да работят по проекта в засилено сътрудничество. Европейският парламент даде съгласието си на 15 февруари 2011 г. На 13 април 2011 г., месец след полученaтa от Съвета оторизация за старт на процедурата за засилено сътрудничество и с отправена заявка за участие в инициативата на всички останали членки (с изключение на Италия и Испания), излезе и предложението на Комисията за регламент за осъществяването на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита по отношение на приложимите разпоредби за превод.

Европейският патент с единно действие

Единният патент няма да има задължителен характер. Администрирането му отново ще бъде поверено на ЕПВ. Разпоредбите за превод ще бъдат установени въз основа на сегашната процедура на ведомството. В период до 12 години се предвижда разработването на система за висококачествен машинен превод на всички официални езици на съюза. Качеството на машинния превод ще се проверява от независим експертен комитет, сформиран от представители на ЕПВ и на ползвателите на патентната система. В рамките на този преходен период, заявленията следва да бъдат придружени от пълен превод на патента на английски език, когато езикът на производството пред Европейското патентно ведомство е френски или немски, или на който и да е било официален език на участващите 25 държави-членки в случаите, когато патентната процедура е била проведена на английски език.

Ангажиментът за този превод е на апликанта при подаване на заявлението за единен патент. Разходите по него обаче ще бъдат възстановени за физически или юридически лица, чието местожителство или адрес на управление е в страна-членка с официален език различен от трите оперативни езика на ведомството. Механизмът, по който те ще получават компенсациите си също е новост и грижата по администрирането му ще бъде поверена на ЕПВ.

Единният патентен съд – проблемният елемент на пакетната реформа

Паралелно с регламента в контекста на цялостната реформа на патентната система се работи и по друг проект. Той предвижда създаване на Европейски патентен съд (ПС), чрез който да се намалят настоящите разходи и сложност вследствие паралелното съдопроизводство в няколко държави-членки и да се осигури правна сигурност чрез избягване на противоречащи си съдебни решения. Проектоспоразумението, което урежда организацията, условията и реда на функционирането, правомощията и правните последици от решенията на този нов съд беше депозирано от Съвета в Съда на Европейския съюз (СЕС) през юли 2009 г. с искане за становище доколко учредяването на такова съдопроизводство е съвместимо с Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Позицията на съда беше оповестена на 08 март 2011 г. Според СЕС проектоспоразумението е в разрез с разпоредбите на договорите и за да получи одобрение, текстовете му следва да се ревизират. Едни от основните съображения, изложени в становището са, че няма достатъчно гаранции, че новият патентен съд ще спазва разпоредбите на европейското законодателство, както и че създаването му може да бъде възможно със споразумение единствено между страни-членки на ЕС, а не както първоначално беше предвидено - с участието и на страните по Европейската патентна конвенция. Впрочем тази процедура беше избрана с фискалния пакт, след като Великобритания отказа предлаганите преди това промени в настоящите основополагащи договори на ЕС.

Междувременно Комисията излезе с предложение за решение на повдигнатите от СЕС въпроси. Прието беше ПС да се учреди само от държави-членки на ЕС, интегрирани в режима на засилено сътрудничество. След издаването на европейски патент и публикуването на съобщение за това в Европейския патентен бюлетин носителят на патента може да поиска ЕПВ да регистрира единното му действие в Европейския патентен регистър. В случай на тякава заявка патентът влиза в сила ретроактивно (от датата на оповестяването му) в 25-те държави членки без по-нататъшни изисквания за валидиране. Той ще предоставя еднаква защита на територията на тези страни.

Структурите на ПС, одобрени през декември 2009 ще бъдат запазени като той ще се състои от първоинстанционен съд, включващ централно отделение, местни и регионални отделения и апелативен съд, компетентен да разглежда жалби срещу постановените от първоинстанционния съд съдебни актове. Третият орган на ПС се предвижда да бъде общият секретариат.

По всичко личи, че напредъкът в реформата в последните няколко години е значителен. Това, което забавя окончателното финализиране на процеса е къде да бъде разположено седалището на патентния съд, за което страните-членки не могат да постигнат консенсус от декември 2011 г. Според заключенията на лидерите от януарския съвет срокът за подписване на споразумението е юни, 2012 г. На срещата на Съвета по конкурентоспособност на 30 май 2012 г. министрите не успяха да решат единствения останал проблем за приемането на „патентния пакет”. Guy Verhofstadt, лидер на парламентарната група на либералите и демократите, определи липсата на консенсус като „скандал”. Той препоръча за временно седалище да бъде избран Брюксел.

Макар близо половин година въпросът да стои отворен, все пак изглежда, че дългоочакваната развръзка наближава, тъй като единният патент се извежда като една от основните задачи за задълбочаване на интеграцията на вътрешния пазар. Това беше преповторено за пореден път и по време на неформалната вечеря на лидерите на 23 май. Но понеже няколко пъти останахме разочаровани, със сигурност освен с интерес ще следим предстоящата среща на Европейския съвет в края на месеца и с доза скептицизъм.