euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Редовното седмично заседание на правителството на Хърватия започна с първа точка от дневния ред - обсъждането на доклада на Европейската комисия, представен вчера (10 октомври) в Брюксел от еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле. Докладът беше представен пред членовете на кабинета от министъра на външните работи и европейските въпроси г-жа Весна Пусич, която на практика повтори това, което обясни и снощи по няколко хърватски телевизии - че за разлика от пролетта, когато ЕК представи междинните резултати от наблюдението на подготовката на Хърватия за пълноправно членство от юли 2013 г., от 51 задачи са останали само 10, чието изпълнение няма да бъде проблем. Весна Пусич беше натоварена от правителството да изработи План за действие за изпълнението на оставащите задачи. На г-жа Пусич се възлага да докладва пред кабинета за изпълнението на плана веднъж месечно, "а ако е необходимо, и по-често", се казва в приетото днес решение.

Съвпадение или не, но решението на правителството във връзка с доклада също съдържа 10 точки, които обаче не съвпадат изцяло с препоръките на ЕК. В решението се казва, че с особено внимание се приема оценката на Комисията за мерките, които трябва спешно да бъдат предприети за изпълнението на оставащите ангажименти по общо три преговорни глави - номер 8 "Конкуренция", 23 "Правосъдие и основни права" и 24 "Справедливост, свобода и сигурност". Правителството уверява с решението, че изпълнението на тези ангажименти е абсолютен приоритет. Друг важен приоритет ще бъде завършването на процеса на преструктуриране на корабостроителния сектор, както и ефективното управление на външните граници на Хърватия след присъединяването (когато страната ще се превърне във външна граница на ЕС) и подготовката за ефективно членство в Шенген.

Документът потвърждава всички набелязани от ЕК мерки и се задължава да гарантира изпълнението им навреме. Както обикновено, премиерът Зоран Миланович се изказа философски по темата като обясни, че при четенето на доклада човек може да заключи, че е повече от оптимистичен. Той добави, че страната ще е готова с изпълнението на мерките, когато е готова - през юли 2013 г.

Въпреки че докладът наистина може да се възприеме за "оптимистичен" или както ние в България предпочитаме да казваме - "положителен", публикуването му дойде в тежък за страната момент. Вчера, когато ЕК публикува пакета за разширяването и оценките по страни, водещата новина в Хърватия беше пореден скандал с купуване на изпити, този път обаче в Медицинския факултет в Загреб. Нещо повече, появиха се информации по неофициални източници, цитирани от местните медии, че сред възползвалите се от покупката на изпити са и роднини на главния прокурор Младен Баич, който беше въвлечен и в тежка размяна на обвинения с бившия премиер Иво Санадер, който в момента е подсъдим по няколко дела за източване на държавни средства. Цените на изпитите вървели между 500 и 2000 евро. Арестувани са 12 души във връзка с твърденията за купуване на изпити, студенти са със забрани да продължат обучението си заради купуването на изпити, най-вече по анатомия.

Както коментираха местните телевизии, въпреки мащабната операция, известна като "Индекс" от 2008 г. на бюрото за борба с корупцията USKOK, корупцията е достигнала и до Медицинския факултет. Във връзка с аферата "Индекс" бяха арестувани 9 преподаватели от Факултета по транспортни науки в Загреб за приемането на подкуп. В доклада на ЕК се посочва, че правораздавателните органи са проактивни в борбата с корупцията и като цяло са налице всички законодателни и институционални условия за борбата с нея. Проблем обаче остава корупцията на общинско ниво и най-вече във връзка с обществените поръчки, е записано в документа.

А докато правителството заседаваше, днес в Загреб се проведе мащабен протест, организиран от четирите синдиката в страната, който премина през централната част на града. Броят на участниците варира от между 3 и 5 хиляди души (според организаторите) до около 1,500 според медии и полицията. Протестиращите се обявяват против мерките за пестене на разходи, които правителството предприе в усилията си да овладее главоломно нарастващия публичен дълг и бюджетен дефицит. В бюджет 2013 се предвиждат още мерки за пестене. Според синдикатите тези мерки само ще влошат положението и ще забавят възстановяването. Хърватия вече пета година е в рецесия, след като очакванията за първи път тази година икономиката да тръгне нагоре, не се оправдаха. Протестиращите обвиниха и медиите, които по думите на Мета Рибич, председател на сдружението на хърватските синдикати, са се превърнали в апологети на пестенето и на интересите на крупния капитал.

Малко след като приключи обсъждането на първа точка от дневния ред (доклада на ЕК), премиерът Миланович обяви във връзка с протестите, че положението, в което се намира страната е сериозно, но не е драматично. Той призова за разбиране от страна на всички в Хърватия, включително и на синдикатите и припомни, че той и неговата партия (социалдемократите) са направили обещания още в предизборната кампания, които смятат да изпълнят. "Очакваме поне малко да ни се вярва", каза той. Някои решения са необходими и трудни, продължи той и обясни, че правителството не се занимава с мерки за пестене, тъй като пестенето е заделяне на нещо, което човек има. "Това не са мерки за пестене, а фискални, бюджетни, ограничаващи разходите мерки, за да може утре да ни е по-добре", подчерта хърватският премиер, а организаторите на протеста се заканиха, че недоволството тепърва започва.