euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Близо половината хърватски граждани, които са били пред телевизора в ранния неделен следобед на 30 септември са гледали първото интервю на бившия премиер Иво Санадер, коeто той даде за държавната телевизия HTV при спорни юридически обстоятелства - има ли право той, докато е подсъдим да дава изявления за медиите, свързани с няколкото дела срещу него по обвинения в корупция и източване на държавни средства. Едночасовото интервю, което г-н Санадер даде за предаването "Неделя в два" на Александър Станкович, въпреки че предизвика широк обществен интерес и продължава да е най-обсъжданата тема в началото на седмицата в Хърватия, все пак не успя да достигне по рейтинг най-гледаните интервюта в това предаване до момента - с хърватския президент Стипе Месич през 2003 г., гледано от 26% от аудиторията и сръбската турбофолк певица Лепа Брена от 2009 г., гледано от малко под 25 на сто. Иво Санадер успя да събере само 18 процента и като цяло затвърди резултатите от социологическите проучвания, според които той е най-мразеният човек в страната.

Много въпроси, малко отговори

Водещият Александър Станкович започна разговора с въпроса "Кой се страхува от Иво Санадер?", след като обяви, че онези, които са били съгласни с появата на бившия хърватски премиер по телевизията се броят на пръстите на едната му ръка. Санадер не отговори на този въпрос, но през цялото време се опитваше да създаде впечатление, че е жертва на мащабна кампания за опозоряването му. Той обвини медиите, прокуратурата и дори хората от най-близкото си обкръжение, докато е бил премиер, че са направили и правят всичко възможно да го съсипят. И именно тези усилия на буквално цялата държава са причината той да съжали за това, че е направил едно от най-необичайните в района на Балканите неща преди три години - да подаде оставка.

По думите му никой човек, който е невинен, не би се отказал от поста на най-мощния човек в държавата като да подаде оставка. Подаването на оставката му стана изненадващо през юли 2009 г., когато той не посочи мотиви защо напуска поста си. През 2012 г. обаче Санадер обясни, че го е направил под натиск от Словения и други европейски страни да направи териториални отстъпки, които впоследствие Ядранка Косор е направила. Той вероятно визира договореностите, постигнати между Хърватия и Словения за излаза на Словения на Пиранския залив, което заплашваше пътя към членството в ЕС на Хърватия.

Всичко започна в края на 2010 г., когато главната прокуратура поиска снемането на депутатския имунитет на Иво Санадер, за да започне разследване срещу него по обвинения в корупция и източване на пари от държавни институции и предприятия. Действията на прокуратурата очевидно изненадаха бившия премиер и лидер на управляващата тогава партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), тъй като той побягна от страната и беше зрелищно заловен в Австрия и върнат обратно в Хърватия няколко месеца по-късно. Именно това разчисти пътя на страната към европейско членство. В "Неделя в два" Иво Санадер си припомни друго, че всъщност всичко е започнало, когато дясната му ръка в партията Ядранка Косор, която по-късно го наследи на поста премиер и приключи преговорите за присъединяване с ЕС, го е предала по време на среща с главния прокурор Младен Баич през януари 2010 г.

Санадер не успя да даде обяснение какви биха били мотивите на Косор, а също и на Баич, да се обърнат така срещу него, особено след като бившият премиер се въздържа от преки обвинения срещу Косор и дори обяви, че няма да говори лошо за нея - обещание, което той наруши в рамките на разговора. За Баич обаче "заподозря", че вероятна причина е това, че главният прукорур му е подарил две картини, с което още повече замъгли евентуалните лични мотиви, които прокурорът би имал и които би преследвал с подаряването на две картини на премиера. Между другото твърденията на Санадер за Баич са най-обсъжданата част от интервюто в неделя. Държавното обвинение излезе с пространна декларация, в която отрече всички твърдения на Иво Санадер, сред които бяха още и това, че по нареждане на Министерството на правосъдието и на прокуратурата Иво Санадер е бил държан в тежки условия в затвора с цел да бъде сломена волята му.

Нещо повече - Санадер заяви, като се позова на твърденията на адвокатката си, че в сградата на УСКОК (специализираното бюро за борба с корупцията, създадено в процеса на присъединяване на Хърватия към ЕС) имало специална тайна стая за "сломяване на Санадер". Той каза това в отговор на въпроса как финансира престоя на дъщеря си в Ню Йорк, където тя не работи, но си плаща наема. Той отказа да говори за финансирането като посочи, че това все още е въпрос, който е предмет на делата срещу него, след което внезапно заяви, че имало тайна стая, наричана от УСКОК "стая за сломяване на Санадер". По думите му медиите изпълнявали поръчки и били подлагани на натиск от съда и прокуратурата да го клеветят, а свидетелите, които прокуратурата води срещу него били зависими - с висящи дела срещу тях, с блокирани имущества и сметки, което ги принуждавало да казват това, което се иска от тях.

Къде Ви е часовникът?

Един от въпросите, за които водещият Станкович притисна силно Иво Санадер, но не получи отговор беше защо не носи часовник. Санадер беше известен с това, че притежаваше множество скъпи часовници. Колекцията му се оценяваше на 200 хиляди долара. Защо сега не ги носи обаче отказа да отговори като заяви "нали се разбрахме, че за това няма да разговаряме, тъй като е част от делото Фими-медия", което тече в момента срещу Санадер. Фими-медия е малка (първоначално) ПР фирма, която обаче успява да се уреди с изключително изгодни договори с държавни институции и се смята, че именно през нея е станало източването на милиони от държавни предприятия и институции. Бившият министър-председател каза все пак, че е купил къщата си в началото на 1990-е години, но "кой тогава е знаел, че ще стана премиер". "Ще кажа само, че се върнах в Хърватия като богат човек", каза още той като подчерта, че има всички доказателства, договори и свидетели, с които да докаже произхода на имуществото си.

Още в началото на интервюто обаче, на въпрос как живее сега, не беше останала и следа от някогашния богат човек с бизнеси в Австрия, Унгария и още няколко централноевропейски държави. В момента, каза той, живея от заплатата на съпругата ми и от пенсията си на депутат, което възлиза на обща сума около 20 хиляди куни или малко под 3000 евро на месец. На въпрос как плаща тогава на адвокатите си, Санадер отговори, че те работят за него pro bono. По време на издирването и залавянето му в Австрия бяха открити множество сметки на семейството на Санадер с милиони куни. Всички опити той да даде информация за имотното си състояние бяха отбивани от него с изявления, че всичко ще бъде доказано и че за всичко има доказателства.

Интервюто е начело на хърватските медии трети пореден ден и вероятно няма скоро да слезе от водещите новини, тъй като е ключово за хърватското общество и страна. Хърватия е единствената страна от региона, която съди политик на толкова високо ниво за корупция - болният проблем на региона на Балканите, в който две вече опитни страни-членки като България и Румъния все още не успяват да убедят партньорите си от ЕС, че работят за справяне с проблемите си в съдебната система и върховенството на закона. България може да се похвали с десетки повдигнати обвинения срещу политици и бивши министри, дори и премиер (Сергей Станишев), които обаче завършваха безславно и изглежда целяха разчистване на политически сметки. Двете страни са със специален механизъм в областта на правосъдието и вътрешните работи, чрез който Европейската комисия наблюдава напредъкът им. Хърватия избегна налагането на такъв механизъм, за което голяма заслуга има именно делото срещу Санадер.

По радиа, телевизии, електронните издания на вестниците и във форуми в цяла Хърватия интервюто се обсъжда разпалено, въпреки че основният извод, до който стигат хората, е добре познат и в България "всички са маскари". Много от зрителите изразиха недоволство от водещия Александър Станкович, въпреки че всеки журналист вероятно ще разбере колко е трудно да се изправиш срещу такъв човек и то в средата на водените срещу него дела. Много спорове има и за това доколко е била законна появата му по телевизията като се има предвид, че Санадер е подсъдим. Не са малко и мненията, че появата на Санадер след две години мълчание е целенасочена ПР-акция, която цели смекчаване на отношението на съда към него. В този смисъл анкетите, които се проведоха в някои от най-тиражните вестници показват недвусмислено, че за повечето зрители Иво Санадер е имал контрол над интервюто. На това мнение са 88% от анкетираните срещу 12% за Александър Станкович.

Впрочем, по време на интервюто имаше въпрос за това как гледа на социологическите проучвания, според които той е най-мразеният човек в страната. Санадер заяви, че вероятно става дума не за човек, а за политик. Той добави, че разполага не с данни от социологическите проучвания, а от изборите. Така и остана без отговор въпросът "кой се страхува от Иво Санадер?" На този въпрос обаче отговори една жена по радиото, като заяви, че всички са еднакви и едва ли има причина да се страхуват един от друг. Този отговор е притеснителен за хърватските политици, защото дори и в очите на българи или румънци, а също и на европейци, Хърватия да е постигнала много и да е доста по-добре подготвена от България и Румъния за европейско членство, мнението на хърватските граждани за техните политици, медии и правосъдие е същото като на българите и румънците. И ако след дългия и труден път Хърватия ще успее да влезе с добър имидж в ЕС, може би е време да съсредоточи усилията си върху изграждане на полижителен имидж у дома.