euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Вместо дебат как да се приложи закона, дискусията за временното спиране на еврофондовете за Испания и Португалия, заради системното им нарушаване на фискалните правила на ЕС, се превърна в бунт срещу закона. Диалогът, който продължи два часа и половина между заместник-председателя на ЕК Юрки Катайнен (Финландия, ЕНП), еврокомисарката за еврофондовете Корина Крецу (Румъния, Социалисти и демократи) и членовете на комисията по икономическите и финансовите въпроси и комисията за регионално развитие, разкри мащаба на заразата на евроскептицизма и съпротивата срещу европейското законодателство. Както го описа френската евродепутатка от икономическата комисия Силви Гулар (АЛДЕ), дебатът разкри реалното състояние на Европейския съюз в момента. Дискусията разкри също развращаващата сила на решението Европейската комисия да поеме политическа роля. 

Правни основания за спирането на еврофондовете за Испания и Португалия

Кризата от 2009-а година, която застрашаваше оцеляването на еврозоната, а оттам и на ЕС като цяло, доведе до най-бързата реформа на икономическото управление на ЕС в историята му. В рамките на две години в съавторство с Европарламента беше одобрена голямата реформа, чиято цел беше да се наложат по-строги правила и дисциплина за спазването им, за да се избегне повторението на кризата. Тогава всички бяха единодушни, че трябва да се сложи край на неспазването или заобикалянето на правилата, защото това има последици не само за виновните страни, но и за останалите, с които те споделят обща валута или икономическа обвързаност. 

Едно от нововъведенията при тогавашната реформа беше обвързването на фискалната дисциплина с еврофондовете. Въведе се предварителна макроикономическа условност. Тя залегна в многогодишния бюджет на Евросъюза за периода 2014-2020-а година. За разлика от предишни програмни периоди с новата промяна всичките пет структурни фонда на ЕС са обвързани с процедурите по икономическото управление. С новото законодателство Комисията се задължава да санкционира страна-членка, ако не спазва правилата. 

Испания и Португалия са в процедура по прекомерен дефицит от 2009-а година и оттогава досега ЕК им е правила няколко пъти отстъпки с надеждата, че няма да се наложи да приложи цялата сила на европейското законодателство. Както обясни заместник-председателят Юрки Катайнен (бивш еврокомисар по икономическите въпроси и бивш премиер на Финландия), ЕК до момента е приложила цялата възможна гъвкавост на законодателството. Въпреки това обаче, Мадрид и Лисабон, и двете навлезли в затворен цикъл на политическа криза, не успяха да изпълнят заложените цели за намаляване на прекомерния бюджетен дефицит. Така на 12 юли Съветът прие решения за налагане на санкции на Португалия и Испания, но Комисията отказа да им наложи глоби и вместо това им даде още една отсрочка (втората за тази година). Съветът се съгласи с това решение на 8 август.

Португалия и Испания имат срок до 15 октомври да изпълнят новите препоръки на ЕК. Тъй като не беше наложена финансова глоба, Комисията е длъжна по член 23 от Регламента за общите разпоредби да предложи преустановяването на част от ангажиментите за 2017-а година по оперативните програми на Португалия и Испания. ЕК може да направи това само след консултации с Европарламента. Това, което трябваше да бъде структуриран диалог, се състоя на 3 октомври вечерта. Според регламента [на английски език], ЕК може да блокира част или всички ангажименти или плащания за следващата финансова година. Размерът на блокадата може да бъде до 50% от плащанията по всяка от програмите, но може да бъде и 100%, ако виновната страна продължи да не предприема ефективни действия в рамките на три месеца от взимането на решението.

ЕК има право да прецени дали да отреже от всички програми или да избере кои най-малко ще се отразят вредно на инвестициите в съответната страна. Тя може да реши да не спира плащанията, а само поемането на нови ангажименти. Регламентът отрежда таван от максимум 50% или 25% за следващата финансова година. Ако виновната страна предприеме мерки, тогава ЕК може да вдигне блокадата и да пребюджетира програмите. Предложението на ЕК за преустановяване на еврофондовете може да бъде отхвърлено от Съвета чрез квалифицирано мнозинство. При подготвянето на предложението ЕК може да вземе предвид тежката икономическа ситуация, като Юрки Катайнен и Корина Крецу увериха евродепутатите, че ще направят точно това, концентрирайки се основно върху безработицата в двете страни, тъй като тя е изключително висока.

Те ще вземат предвид също така, че структурните еврофондове имат значителен дял в публичните инвестиции в двете страни - 78% в Португалия и 21% в Испания за периода 2014-2016-а година. Това означава, че блокирането на ангажиментите може да забави планирани инвестиции, въпреки че двамата еврокомисари увериха, че до това няма да се стигне, ако Лисабон и Мадрид изпълнят препоръките на ЕК. Според г-жа Крецу, блокирането на част от ангажиментите няма да има никакъв краткосрочен ефект върху изпълнението на програмите. Тя каза, че ако еврофондовете бъдат спрени за 2017-а година, това ще има ефект чак през 2020-а и то, ако не бъдат предприети мерки.

За целия програмен период (2014-2020-а г.) за Португалия са заделени 26 милиарда евро, а за Испания 38 милиарда по кохезионните фондове. В периода 2014-2016-а година ангажиментите на Португалия са на стойност 8.2 милиарда евро, а страната е усвоила 1.5 милиарда. Юрки Катайнен увери, че нито един текущ проект няма да бъде засегнат и че двете страни ще продължат да получават пари и то дори повече, отколкото са успели да усвоят досега. 

Суверенитетът си е мой, еврофондовете са общи

Нищо от това обаче не успокои повечето евродепутати, които без значение от принадлежността си към конкретна политическа група се възпротивиха срещу самата идея двете страни да бъдат наказани и не приеха уверенията на комисарите, че мярката не е санкция. Нещо повече, имаше масови призиви законът да не се приложи. Дискусията показа, че за мнозина евродепутати европейското законодателство е само политическа опция, а не нещо, което има върховенство над всичко. С пълното съзнание какво предстои Корина Крецу припомни във встъпителните си думи, че много от днешните евродепутати са участвали в приемането на регламентите и дори са ги оценили тогава като "положителна условност". Ламберт ван Нистелрой (ЕНП, Холандия) възрази като заяви, че много добре си спомня дебатите тогава, когато беше договорено, че прилагането на член 23 ще бъде само в "много, много, много краен случай".

Той беше бурно аплодиран за изказването си, в което върна като бумеранг политичността на Европейската комисия. "Вашата Комисия е политическа, както сами казахте, това е ясно. Променихте предложението за роуминга, защото имаше причина да не се продължава с нещо, което иначе можеше да бъде разумно. И точно за това става дума в този структуриран диалог. Ако три трети от португалските пари идват от Европа, вие ги удряте право в сърцето. Измислете нещо друго!", заяви холандският евродепутат от групата на дясната Европейска народна партия. 

Въпреки уверенията на Корина Крецу и Юрки Катайнен, че крайният случай вече е настъпил, атаките не само не спряха, но се и засилиха. Евродепутати от всички политически групи с изключение на АЛДЕ и отделни евродепутати обявиха идеята за нелепа. Някои дори оспорваха правното основание за налагането на мярката, въпреки че тя е съвсем ясно разписана в регламента. След изказванията на депутати от комисията за регионално развитие от първите три най-големи политически групи - ЕНП, Социалисти и демократи, ЕКР - се чу глас на разума от страна на Матейс ван Милтенбурх (АЛДЕ, Холандия), който пръв се опита да каже, че колкото и да са неприятни, правилата са за да се спазват. "Разбира се, можем да кажем, че е жалко, но това са правилата и ние трябва да ги уважаваме, защото в противен случай няма да имаме управление", каза той.

Юнус Омаржи от крайната левица (Франция) обаче постави пръст в общата европейска рана. "Това ли искаме да видим след Бризход? Трябва да наказваме страните, които нарушават човешките права", каза той. Зелените пък директно обявиха, че макроикономическата условност не е правилния път. За опасността от евроскептицизъм предупреди и португалската евродепутатка от групата на Социалистите и демократите Лилияна Родригес. Друг португалски евродепутат, но от групата на ЕНП, Фернандо Руас призова ЕК да приложи цялата възможна гъвкавост като заяви, че дотук се е стигнало, след като не е наложена глоба. Вместо да бъдат глобени правителствата, ще бъдат наказани бенефициентите и регионите, каза той. 

Призивите на депутатите да се спазва закона бяха глас в пустиня. Германският евродепутат от ЕНП Букхард Балц заяви, че не може на ЕК да се каже да не спазва закона, а либералната евродепутатка от Франция Силви Гулар направо избухна като заяви, че Европарламентът се държи така, сякаш не е гласувал регламента с над 400 гласа в подкрепа на макроикономическата условност. Тя добави, че ЕК е трябвало да бъде много по-балансирана и да не допуска изключения. Най-силната реч обаче беше произнесена от шведския евродепутат Гунар Хьокмарк от ЕНП. "Всички сме страдали в трудни времена, но ако избереш да увеличиш разходите в най-тежките времена, тогава подкопаваш стабилността и инвестициите. ЕС е правен съюз. Ако ние законотворим правила и мислим, че можем да ги изискваме от всички нас да бъдат спазвани ... В противен случай нямаме нужда от правила и не сме Съюз. Ако парламентът се опитва да намекне, че ние сме сътворили правила, но нямаме намерение да ги спазваме, тогава, колеги, ние подкопаваме доверието не само в Пакта за стабилност и растеж, но и в ЕС и тогава наистина подкопаваме европейската икономика", каза той. 

За него много по-голяма заплаха от налагането на санкциите е превръщането на неспазването на правилата в политика или догма. "Комисията е тук, за да спазва правилата, а не да ги нарушава", завърши той, но не получи заслужените аплодисменти. Аплодисменти имаше за популизма, който искаше правилата да бъдат загърбени, защото някога са били нужни, но сега вече пречат. Заместник-председателят Катайнен се опита няколко пъти да обясни, че Комисията е правно обвързана да наложи суспендирането на еврофондовете. "Тук не става въпрос за политическа воля, а за правно задължение. [...] Има си причина и то добра за макроикономическата условност. И тя е, че след като се използват пари на европейските данъкоплатци, трябва да направим нужното, за да гарантираме, че те наистина докарват добавена стойност и се използват както трябва", каза г-н Катайнен.

Той добави, че европейската солидрност е базирана на върховенството на закона. "ЕС е базиран на върховенството на закона, което измести закона на силата", бяха думите му. Те обаче бяха заглушени от възгласи "да не следваме религиозно правилата и процедурите", "да прилагаме умно правилата", "защо Франция не е санкционирана за същото", "защо не наложите нулево блокиране на еврофондовете", "спирането на еврофондовете е неморално". В опорните точки на ЕК за структурирания диалог, публикувани [на английски език] от Politico, се казва изрично, че законодателството не дава възможност за маневриране, тъй като то задължава Комисията да действа.

По време на дискусията няколко пъти беше посочено, че няма краен срок за налагане на мярката, но в регламента е записано ясно, че спирането на ангажиментите трябва да се приложи от 1 януари на годината след взимането на решението. Това означава, че решението трябва да бъде взето до края на годината. Ако Португалия и Испания представят на 15 октомври удовлетворителни бюджетни планове, до спирането на еврофондове може и да не се стигне. Това обаче ни най-малко не решава все по-мащабния проблем на ЕС с неспазването на собствените му правила.