Не е само икономиката, глупако!
Аделина Марини, December 1, 2014
Едва ли можеше да има по-подходящ момент за визитата на папата в Европейския парламент, където той произнесе философско-политическа реч [на английски език], изцяло насочена към ЕС, неговите граждани, политици и съседи. Той дойде в Страсбург скоро след честването на 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Само година преди свалянето й пред евродепутатите се обърна тогавашният папа Йоан Павел Втори (11 октомври 1988 г.) със своеобразно пророчество, цитирано и от папа Франциск: "Европа, дарена със суверенни и свободни институции, един ден ще достигне пълните измерения, които географията и дори историята са й отредили". И макар пророчеството да е изпълнено, то е съпроводено от няколко мрачни процеса. Първият е завръщането към реториката и политиката от времето на Студената война. Вторият е преминаването от емоция от обединението към фрустрация от последиците му. Всичко това на фона на все още нестихващата икономическа криза, подхранваща националистични, ксенофобски и расистки движения. Трети процес е превръщането на Европарламента в също толкова влиятелна институция, колкото е Съветът. А друг процес е възходът на радикалното движение "Ислямска държава".
С речта си папа Франциск се опита да отрезви всички и да им припомни къде се намира Европа, как е стигнала там и какво стои в основата й. Реч, която е много по-дълбока, отколкото ежедневният новинарски поток може да поеме, но която постигна целта си поне сред евродепутатите. Мнозина, с които разговарях, бяха истински впечатлени и често цитираха откъси от нея в контекста на това, с което се занимават. Светият отец отправи няколко ключови послания: че човешките права са фундамента на ЕС; че икономиката не е всичко, индивидът е с по-голям приоритет; че демокрацията е застрашена; че за да има мир на Балканите, те трябва да бъдат част от ЕС; че Европа трябва да признае своята идентичност, за да оцелее.
Много от темите, които той засегна, са централни за Европейския парламент. Той говори за емиграцията, бедността, човешкото достойнство, образованието, за бъдещето на ЕС. Той говори пред пълна зала в Страсбург и беше продължително аплодиран, включително и от евростептичните сили, получили доста повече места след евроизборите тази година в сравнение с предходния мандат. Огромен е символизмът на визитата му, особено предвид това, че първото обръщение на глава на Римокатолическата църква беше на папа Йоан Павел Втори - един от малкото папи-реформатори. За първата година от своето избиране папа Франциск също се показа като реформатор и като изключително чувствителен към проблемите на епохата.
Предизвикателство за правата на човека
Фокусът в речта му бяха човешките права, което изненада мнозина. Папа Франциск се спря надълго на човешкото достойнство като заяви, че то е основната концепция, съпроводила възстановяването след Втората световна война. "Нашето близко минало беще белязано от грижа за защита на човешкото достойнство като контрапункт на многобройните случаи на насалие и дискриминация, които, дори и в Европа, са се случвали в продължение на векове". Той похвали ЕС, че се е ангажирал сериозно с отстояването на правата на човека, защото и днес има твърде много случаи на погазването им, на третирането на човека като предмет. В този контекст той отправи силно послание срещу абортите. Тема, която предизвика 
протести в няколко страни в ЕС последните дни. В контекста на правата на човека той говори и за липсата на религиозна толерантност, както и за завръщането на диктатурата и тиранията.
Какво достойнство може да имат хора, които нямат какво да ядат, които нямат най-базисните условия за оцеляване или които нямат достойна работа, попита папа Франциск, но предупреди във философски дух, че либертарианството не е решение и че икономиката не може да е самоцел. Макар да не ги назова по име, той обрисува либертарианците като опасност. "Днес има тенденция да се искат все по-широки индивидуални права", което според него води до отчуждаване на индивида от обществото. Всеки индивид е част от социален контекст. "Вярвам, че е жизненоважно да се развие такава култура на човешки права, която да свързва мъдро индивида или по-добре - персоналния аспект с общото благо, с 'всички нас', съставено от личности, семейства и посреднически групи, които заедно съставляват обществото". Ако се предоставят прекалено много права на индивида, те ще станат безкрайни и съответно ще се превърнат в източник на насилие, смята папа Франциск.
Според него е тревожно, че все повече се набляга на икономическия успех на всяка цена. Съществува риск, каза той, хората да бъдат сведени до бурмички от голяма машина, третираща ги като средства за потребление, които трябва да бъдат експлоатирани. Когато тези бурмички спрат да са необходими, те стават ненужни. Така става с възрастните и болните, които са изоставени и никой не се грижи за тях, или с децата, "които биват убивани в утробата".
Папа Франциск говори подробно и за безработицата като заяви, че е крайно време да се разработи политика, която създава заетост, но пречупена през необходимостта да се възстанови човешкото достойнство. Той спомена и чувствителните думи за някои страни-членки, особено онези, на които ЕК препоръчва вече няколко години поред да реформират трудовото си законодателство, като Италия, Франция, Испания. Думи, като "гъвкавост на пазара на труда". Същевременно обаче, той се спря и на емиграцията, което е водеща тема във Великобритания и няколко други по-заможни страни-членнки в ЕС. Според него, ЕС трябва да намери единен отговор на този проблем. "Не можем да позволим Средиземноморието да се превърне в огромно гробище".
Исторически шанс - да опазим демокрацията ни
Едно от най-силните послания на папа Франциск по време на речта му на 25 ноември в Страсбург беше за предизвикателствата пред демокрацията в Европа. Любопитното е, че в нея думата е използвана и в множествено число - "демокрации". От всичките й споменавания не става ясно дали под множественото число се има предвид равенството страна=демокрация или различни видове, или нещо повече - различни еволюционни етапи на демокрация. На фона на посланието обаче, това не е толкова важно, защото папа Франциск ясно заяви, че демократичната система като такава е в опасност и посочи, че отговорността за спасяването й е изцяло в ръцете на евродепутатите. Това може да се тълкува и като подкрепа за разрастващата се роля на Европарламента в европейската политика, което означава и подкрепа за начина, по който беше избран шефът на Европейската комисия - чрез процедурата на шпиценкандидатите.
Частта от речта му за демокрацията съдържа изключително много подпослания. Той каза, че концепцията на единството често се разглежда като еднаквост. Това е една от централните тези на евроскептиците, които във всяко действие на европейско ниво виждат опасност от асимилация и претопяване и нападение срещу суверенитета. Това е послание обаче и към традиционните политически партии в ЕС да не претопяват националните особености. Послание е и към онези държави, в които се правят опити да се отреже връзката между управляващите и неправителствените организации. Според папа Франциск най-големият риск за демокрацията идва отвън. "Да се запази демокрацията жива в Европа изисква избягването на многото глобализиращи тенденции за разводняване на реалността, а именно ангелски форми на чистота, диктатура на релативизма, видове неисторически фундаментализъм, етични системи, на които им липсва добрина, и интелектуален дискурс, лишен от мъдрост". Думи, които може да се тълкуват във всякакви контексти, включително и в контекста на ставащото в момента в България.
Папата призова да не се допуска рухването на демокрацията под натиска на многонационални интереси, които не са универсални, които отслабват демокрацията и я превръщат в система на икономическа мощ в услуга на "невидими империи". Според него, справянето с този проблем е историческа необходимост. Папата не назова източниците на риска, но те може лесно да бъдат разпознати. Русия без съмнение е един от тях, след като под ръководството на Владимир Путин се завърна към диктатурата и сее именно тази "чистота и диктатура на релативизма", за които говори светият отец. Пропагандата за мисията и чистотата на православието са илюстрация на това. Турция също е проблем, защото и там тоталитаризмът се завърна, а Турция е преговаряща страна с ЕС, в който пък има много 
малцинства от други религиозни общности, които лесно може да бъдат провокирани да създават разделение въз основа на фалшиви призиви за чистота и "етичност".
Посланието на папата може да се тълкува и като насочено към многонационалните компании. Това отеква особено силно в контекста на скандала "Люкс лийкс", защото думите "многонационални интереси" и "невидими империи" може да се тълкуват като насочени и към големите корпорации, които успяват да преодолеят географските и политически граници и да създават свои правила, възползвайки се от слабостите на отделни страни и на цели системи.
Какво е Европа?
Европа днес е бюрократичен мастодонт, който губи доверие сред гражданите с решенията си, които са все по-далече от нуждите на хората. Някога Европа беше млада, енергична и вдъхновяваща, а в момента се възприема като "баба" - вече неплодовита и нежизнена. Големите идеи, които някога вдъхновяваха Европа, са изгубили привлекателността си и са заменени от бюрокрацията на институциите, каза папата. Според него, бъдещето на Европа зависи от възстановяването на пъпната връв между духовността и практичността. Европа, която трябва да си върне човешкия облик. За да бъде успешна, Европа трябва да осъзнае своята идентичност. Това ще й помогне да се справи и с имигрантите. Познаването на собствената идентичност е необходимо и за влизането в диалог със страните, които искат да са част от ЕС. Той специално спомена Балканите.
За тях членството в ЕС може да бъде гаранция за мира и стабилността в региона, "който страда изключително много от предишни конфликти". Най-важното обаче е, каза той в заключение, че Европа не бива да се върти само около икономиката, а и около "свещеността" на човешката личност и неотделимите ценности. В този смисъл папа Франциск призова за реформа в образованието, което "не може да бъде свеждано до предоставянето единствено на техническа експертиза. По-скоро то трябва да поощрява по-сложния процес на подпомагане на личността да изгради своята цялост". Като подчерта категорично разделението между Църквата и светския характер на държавите, светият отец предложи сътрудничество с ЕС, което да се осъществява през Комисията на европейските епископални конференции (COMECE). Целта на това сътрудничество трябва да бъде започването на смислен, открит и прозрачен диалог с институциите на ЕС за завръщане на Европа към духовността и културното й наследство.
Преди близо 10 години (през 2006 г.) Комисията на европейските епископални конференции създаде група "мъдреци", които да допринесат към съставянето на европейската конституция, отхвърлена към онзи момент на референдуми във Франция и Холандия. В групата участваха и известни европейски политици и експерти като Марио Монти, Жак Сантер и Лойола де Паласио. По времето на писането на новия европейски договор (Лисабонския) имаше идеи в преамбюла му да се запише, че християнството е част от европейските ценности (по идея на Полша), но това не беше одобрено. Папа Франциск каза в Страсбург на 25 ноември, че християнството е имало огромен принос в миналото към социалното и културно формиране на континента. Той изрази увереност, че Европа е способна да оцени религиозните си корени и да прихване плодотворността и потенциала им, тъй като това ще я направи по-добре имунизирана към многото форми на екстремизъм по света днес.
Тези думи звучат особено силно в момент, когато светът е изправен пред все по-трудната задача да се справи с терористичната организация "Ислямска държава", към която се присъединяват все повече и повече европейски граждани. Папа Франциск подчерта, че протегнатата ръка към европейските институции за диалог не е заплаха за светските държави, но без съмнение ще бъде изтълкувана в подобен дух.
Това, което може да се извади като извод от речта му, е призив за обединение във времена, които предвещават тежки изпитания за целостта на Съюза и неговите фундаментални ценности, към които Католическата църква има претенции за принос и авторски права. Визитата на папата именно в Европарламента е най-силното послание всъщност. То показва, че Европа има огромен проблем, който не може да бъде решен с познатите досега средства, нито пък в разединение. Нужно е здраво да се държим към ценностната ни система и те да бъдат основното ни оръжие за защита от заобикалящото ни зло както отвън, така и отвътре. И големият риск няма да са заплахите, които дебнат, а вътре в ЕС посланията на светия отец да бъдат пренебрегнати или сведени до само католически въпрос. Посланията му бяха надрелигиозни, а речта му като цяло беше философско-политическа. Това е ясен знак, че трябва да загърбим дребните различия и да се обединим в името на общата ни история.
"Две хиляди-годишна история свързва Европа с християнството. Това е история, несвободна от конфликти и грешки, но която е постоянно водена от желанието да се работи за конструктивно сътрудничество из целия континент. История, която до голяма степен предстои да бъде написана. Тя е нашето настояще и бъдеще. Това е нашата идентичност. Европа спешно се нуждае да възстанови своите истински черти, за да може да расте, както основателите й планираха, в мир и хармония, защото тя все още не е свободна от конфликти".