Стоенето извън еврозоната си има цена
Аделина Марини, November 2, 2015
През годините на дълговата криза в еврозоната разширяването на валутния клуб не беше на мода, въпреки че към края на кризата към него се присъединиха две балтийски републики - Латвия и Литва. Засега на хоризонта не се очаква ново разширение на клуба, основно защото няма желаещи. Повечето страни, които са извън еврозоната, но са задължени по договор да се присъединят, нямат апетит. Доводът обикновено е, че докато от къщата още излиза дим, не е безопасно. Това е аргумента на гуверньора на полската централна банка Марек Белка. В интервю за британския The Daily Telegraph миналото лято той каза, че докато еврозоната има проблеми с някои свои членки, "не очаквайте да сме особено ентусиазирани да се присъединим". Той предположи, че Полша още години няма да се присъедини, не само заради Гърция, но и заради смяната на политическата ситуация в страната, където преди две седмици убедителна победа спечели партията "Закон и ред" на евроскептика Ярослав Качински.
Беата Шидло, която се готви да поеме премиерския пост, призова по време на предизборната кампания правителството да се откаже от идеята да приема еврото и обеща първото решение на правителството й ще бъде да затвори офиса, който се занимава с подготовката на Полша за приемане на единната европейска валута, писа Паоло Вака от Европейските федералисти. Полша смята, че дължи оцеляването си през кризата, когато беше единствената страна-членка на ЕС без година в рецесия, именно на това, че не е част от единната валута. Не на това мнение е Румъния, която миналата година определи датата за присъединяването на страната към еврозоната - 1 януари 2019-а година. България също е извън еврозоната, но отдавна вече членството не е приоритет, основно заради кризата, която разколеба страната.
Българската вицепремиерка, която отговаря за европейските въпроси, Меглена Кунева, бивш еврокомисар и главен преговарящ за членство в ЕС, е може би единствената, която в момента открито говори, че България трябва да се присъедини към еврозоната. По-рано тази година тя заяви пред журналисти, че стоенето извън валутния клуб много променя нещата, тъй като страните от еврозоната всъщност получават истинската помощ. Тя имаше предвид количественото облекчение на Европейската централна банка. Хърватия е другата страна, в която има гласове, че рано или късно трябва да се влезе в еврозоната, но страната е твърде далече от изпълнението на критериите за разлика от повечето източноевропейски страни, които се присъединиха към ЕС преди нея. Унгария и Чехия обаче са силно евроскептични.
Освен че много от неевространите са в позиция на изчакване на по-добри времена в еврозоната, резерви към разширяването й изрази и шефът на ЕЦБ Марио Драги. По време на едно от изслушванията му в икономическата комисия на Европейския парламент той открито заяви, че ако трябва да се избира дали да се вложи енергия в разширяването на клуба или в това той да бъде направен по-силен, "аз със сигурност бих избрал второто". И в момента се случва точно това. Еврозоната, но не разширяването й, е отново на дневен ред, макар и да не е сред водещите приоритети. След публикуването на втората визия за бъдещето й (доклада на петимата президенти) започнаха дълбочинни обсъждания в най-различни формати. Европейската комисия съвсем наскоро представи и конкретни предложения по този доклад.
Въпреки че засега лидерите на страните-членки приемат хладно разговора за бъдещето на еврозоната, тъй като са заети с доста по-големия проблем, предизвикан от бежанската криза, работата по задълбочаването на интеграцията в зоната на единната валута вече работи и дори успя да предизвика напрежение у неевро страните. Това си пролича силно, когато за първи път в историята на Съюза се състоя среща на министрите на труда и социалната политика от еврозоната. Нещо като социална Еврогрупа. Това изнерви някои източноевропейски страни, които не са в еврозоната. Въпросът беше дори повдигнат от чешкия премиер Бохуслав Соботка по време на октомврийската среща на върха.
Според Данута Хюбнер, евродепутатка от Полша (ЕНП) и бивша еврокомисарка за регионалното развитие, стоенето извън еврозоната си има цена. "Може да ни харесва или да не и харесва, но това са факти от живота, които трябва да вземем предвид. Имаме еврозона, която към момента няма социална основа, но докладът на четиримата президенти, подготвен от г-н [Херман] Ван Ромпой преди две години имаше ценен принос за създаване на социална основа на еврозоната и виждам много ясно от всичко, което става, че това е важно измерение за еврозоната", каза тя в интервю за euinside по повод срещата на социалните министри от евространите.
"Така че, движим се в тази посока и онези страни, като моята родна страна, които не са в еврозоната, вероятно трябва да се подготвят, че трябва да се плати цената, че това са въпроси, които трябва да бъдат решавани и са специфични за еврозоната. Доколкото това се обсъжда сред 28-е, е много добре, но мога да си представя, че ще трябва да се примирим, че ще има все повече такива моменти, когато еврозоната ще трябва да търси решение на специфични за еврозоната въпроси и че ще се събират заедно", добави г-жа Хюбнер. Европейският парламент все още се бори да избегне каквото и да е разделение, защото еврото е европейската валута и бъдещето на Европа е еврозоната. Затова и решението е членство в нея. "Така че, това е цената, която плащаме", заключи тя.
Страните, които по договор за задължени да се присъединят към еврозоната, нямат краен срок за това. От тях се иска единствено да изпълнят петте критеря за сближаване, които са ценова стабилност, устойчиви бюджети и публичен дълг, стабилност на обменните курсове, дългосрочни лихвени проценти. Все повече се говори обаче, че една от причините за мащабната криза в еврозоната е различното ниво на икономическо развитие. Задълбочаването на интеграцията ще направи влизането в еврозоната значително по-трудно и ще има две последствия. Едното е, че този процес ще доведе до избутването на неевространите в периферията, а другото е, че условията за членство в зоната на общата валута ще се затегнат значително.