euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Още при представянето на пакета за борба с избягването на данъци от многонационални компании еврокомисарят по данъчните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и Демократи) прогнозира, че разговорите по него няма да са леки. По време на дебатите в Европарламента и пред журналисти той беше оптимист, че пакетът ще бъде подкрепен от Съвета (страните-членки). Оптимизмът му обаче се изпари по време на първото обсъждане на петте предложения в Съвета на министрите по икономическите и финансовите въпроси (ЕКОФИН) миналия петък в Брюксел. Причината е искането на Германия, подкрепено и от други страни-членки, пакетът да бъде разделен на две части - лесна и трудна, за да може работата по предложенията да върви. Холандското председателство също обяви своеобразна подкрепа за подобен подход като предложи два крайни срока - да се постигне политическо споразумение по директивата за административно сътрудничество още през март, а през май да се договори споразумение по директивата за борба с избягването на данъци.

По време на публичното обсъждане в ЕКОФИН пръв взе думата германският финансов министър Волфганг Шойбле, който препоръча най-напред да се одобрят вече договорените в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на ниво Г20 разпоредби, тъй като това може да стане бързо. Става дума за инициативата на ОИСР/Г20 за създаване на правила против ерозията на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, известни като BEPS. Те са лесната част, защото по тези стандарти ще се водят и много ключови играчи извън ЕС и освен това са вече готови и може директно да се приложат в националното законодателство. Втората част от пакета отива много по-далече от международно договорените правила и предизвиква съпротива у някои страни-членки. Според Шойбле, втората част е не по-малко важна, "но ще изгубим много много време". 

Шойбле посочи и още един проблем. Тъй като Германия е задължена да хармонизира BEPS в националното си законодателство, ако приемането на данъчния пакет на Московиси се забави прекалено много, защото обсъжданията в Екофин, каза той, винаги са много трудни, тогава ще се наложи едно и също нещо да се хармонизира два пъти - един път в изпълнение на ангажиментите към ОИСР/Г20 и втори път, когато това се превърне в европейско законодателство, което отново трябва да се хармонизира в националното. "Това е пример за създаване на бюрокрация", добави германският министър на финансите. "Нека се концентрираме върху BEPS, нищо друго, без отклонения", зададе тонът той. 

Апелът му беше без колебание възприет от повечето министри, които говориха в петък. Британският финансов министър Джордж Осбърн изненада всички като изрази пълна подкрепа за предложенията и настоя за единен европейски подход. "Обединеното кралство заяви, че ще бъдем сред първите приели стандартите на ОИСР, но съм много съгласен, че предвид международната природа на това предизвикателство, ще бъде по-добре вместо всяка отделна страна да изпълнява тези правила поотделно и следователно по различен начин, трябва да имаме европейски подход". Той обаче се съгласи с Волфганг Шойбле, че е по-добре най-напред да се работи по BEPS, а след това по останалото. Испания, Италия, Люксембург и Белгия подкрепиха предложението на германския финансов министър. Зад тази подкрепа обаче имаше доста нюанси, които разкриха кои страни ще създават най-много проблеми при обсъждането на втората част от пакета, включваща директивата за борба с избягването на данъци, която съдържа най-спорните мерки като правилото за прехвърляне на активи. 

Финландският министър на финансите Александър Стуб, с пълното съзнание, че дискусията е публична, представи три принципа и три предизвикателства, гледайки през повечето време в камерите. Принципите са, че данъците трябва да се дължат там, където е направена печалбата; повечето мерки за избягване на данъци са доста добри; и трето, трябва да се избягват щети за конкурентоспособността за компаниите. Първото голямо предизвикателство в пакета на Московиси е опасността за националния суверенитет. Александър Стуб подчерта, че данъчната политика все още е национална компетентност и е въпрос на суверенитет. На второ място данъчните системи на страните-членки са доста различни и много сложни. Третото предизвикателство е, че не се знае какъв ще е икономическият ефект от пакета. Финландският финансов министър поиска от Комисията да изготви оценка на въздействието, като предположи, че това ще бъде невъзможна задача. 

Такава оценка поиска и малтийският министър на финансите Едуард Шиклуна, чиято страна не е член на ОИСР, нито на Г20. Шиклуна беше най-резервиран и дори нападателен в изказването си, като посочи, че някои елементи от пакета са добре дошли, но други отиват много отвъд това, което се иска за борба с измамите на вътрешния пазар. Той също поиска да се направи оценка на въздействието и то по страни, и за ЕС като цяло. Съюзът не е хомогенен и затова не бива да се налагат общи правила, каза той. "Трудно ни е да разберем защо чисто домашни сценарии се покриват от тези правила. Очевидно е, че когато няма риск за BEPS, няма риск и за функционирането на вътрешния пазар. Това предполага, че тези правила са доста съмнителни по отношение на субсидиарността", каза малтийският финансов министър и се опря на опита с данъка върху финансовите транзакции, за да подчертае, че е важно да се работи върху качеството, вместо да се бърза. 

Белгийският министър на финансите Йохан Ван Овертвелд също беше силно резервиран. "Ако ЕС ще налага задължения, които съвсем ясно излизат отвъд това, което е договорено на международно ниво от ОИСР, това носи риск от отслабване на конкурентоспособността на нашите икономики, което пък ще отслаби инвестициите, икономическия растеж, създаването на работни места и следователно публичните финанси", каза той. Министърът предупреди да не се изпускат от поглед събитията в Азия и САЩ, тъй като някои от тях нямат желание да приложат предложенията на ОИСР по BEPS. Йохан Ван Овертвелд обяви, че на този етап Белгия по-скоро отказва да подкрепи инициативите, които отиват отвъд предложеното от ОИСР. Това означава, че Белгия би подкрепила евентуална първа част от пакета, но ще бъде против втората. 

Люксембургският министър на финансите Пиер Граменя също изрази опасения за ефекта върху конкурентоспособността. Той предупреди, че проблем са не само онези юрисдикции извън ЕС, които толерират несправедливи данъчни практики, но и от поведението на някои големи страни в глобален план. Граменя не ги назова по име. Гръцкият министър на финансите Евклид Цакалотос пък каза, че прозрачността сама за себе си не е важна. "Изпълнението, глупако!", каза Цакалотос, като уточни, че цитира един от финансовите министри. Думите са на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, казани по време на тазгодишния Световен икономически форум в Давос. 

Резерви изрази и полският министър на финансите Павел Шаламаха. "Директното данъчно облагане е основно компетентност на страните-членки. Следователно, това трябва да се уважава, докато се работи по пакета", напомни той. Според него, сроковете, поставени от холандското председателство са твърде амбициозни. Това беше първият Съвет за новия хърватски министър на финансите Здравко Марич, който направи продължително изказване с предложение за обединяване на съществуващите вече инструменти, например промените в директивата за лихвите и възнагражденията вървят много добре със задължителния обмен на информация. Това би донесло практическо улеснение, каза той. Хърватия е на мнение, че по-широки мерки на европейско ниво от предложените от ОИСР ще допринесат за по-доброто функциониране на вътрешния пазар и за опростяване на някои законодателни мерки. Здравко Марич използва случая, за да поиска от ЕК техническа помощ за онези държави, които не са част от ОИСР и не са подробно запознати с BEPS. 

Еврокомисарят Московиси настоя пакетът да се запази цял с аргумента, че така и така голяма част от разпоредбите по BEPS вече са одобрени от страните-членки, "така че по-голямата част от работата вече е свършена". Той изрази опасения, че ако пакетът се раздели, ЕС ще си остане само с разпоредбите по BEPS. Еврокомисарят отново повтори и пред министрите, че интеграцията на ЕС е много по-голяма от тази в ОИСР. Договорите позволяват да се правят доста повече неща. "Има риск, ако сведем нещата само до BEPS и нищо друго, да не успеем да защитим целостта на вътрешния пазар", каза той и добави, че това ще даде възможност на многонационалните компании да продължат да експлоатират дупките. Пиер Московиси призова за обмисляне на пакета на спокойствие и за завършване на работата по него до края на холандското председателство (1 юли). 

Волфганг Шойбле се включи в края на обсъждането, за да каже, че е напълно съгласен, че само BEPS не е достатъчно. "Просто мисля, че ще отнеме време. Съмнявам се, че ще успеем да довършим целия пакет по време на холандското, че и на словашкото председателство. Предложението ми е просто реалистично: нека се възползваме от възможността да направим бързо това, което е постигнато на глобално ниво". Дискусията приключи с намесата на холандския финансов министър Йерун Дайселблум, който заяви, че така или иначе разделение на пакета ще има. Някои неща може да се направят наистина бързо, а други ще изискват повече работа. В предложеното законодателство има неща, които не идват директно от BEPS и ще изискват повече разговори, каза той. Добави, че все още е твърде рано да се каже кое колко време ще отнеме, но призова към прагматизъм. 

България не се включи в обсъждането, както и още няколко страни-членки. Някои от изказалите се заявиха, че все още не са се запознали добре с предложението. Сред тях бяха Унгария, Латвия, Швеция, Австрия, Чехия.

Пиер Московиси беше въодушевен от неочакваната подкрепа, която получи от британския финансов министър Джордж Обърн за една от спорните мерки в пакета му - прозрачността на данъчните отчети по държави на многонационалните компании. Според Осбърн, тези отчети трябва да бъдат публични. Московиси досега беше предпазлив, като заявяваше, че на този етап не е ясно какъв ще бъде ефектът от публичността върху конкурентоспособността на тези компании. Според Осбърн обаче, трябва да се върви към публичност. Той обяви, че Великобритания ще търси подкрепа в международен план. "Историята ни тласка към публичност. За мен това не е въпрос дали, а кога, но все пак става въпрос за политическа воля. Мнението на Джордж е значителна декларация", каза френският еврокомисар.