euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Темата за ползите от имигрантите в много страни-членки на ЕС се повдига често, макар че преобладава негативната нагласа към нея. Със задълбочаването на кризата в много страни от Съюза и неблагоприятните прогнози за икономическия растеж обаче разговорът се превръща в истерия, както наскоро се получи с изявлението на британския евродепутат Nigel Farage (Europe of freedom and democracy). Британският политик и лидер на популистката Независима партия на Обединеното кралство отбелязва забележимо увеличение на подкрепата сред британските избиратели и представлява реална заплаха за големите политически сили на Острова. Затова и неговите притеснения, че след 1 януари 2014 г. българи и румънци ще наводнят трудовия пазар на Обединеното кралство се възприемат със съответната доза уплаха.

Страхът от бедните и обезверени румънци и българи достига почти същите размери, както преди години паниката от настъплението на полския водопроводчик, превърнал се в символ на вълната от полски емигранти, заляла по-заможните страни в Европейския съюз след падането на трудовите ограничения. Според Европейската комисия и Европейския парламент обаче, проблемът с имигрантите е много по-дълбок и многостранен. В своето съобщение до Съвета и Парламента от март миналата година Комисията посочва, че в днешния глобализиран свят трудовата мобилност не само в ЕС, но и между ЕС и останалия свят е все по-често срещано явление и дори необходимост. Сериозен проблем обаче е координацията на социалната сигурност, която като цяло е уредена по два начина.

Има двустранен подход, при който страните-членки сключват двустранни споразумения с трети държави. Недостатъкът му е, че мрежата от споразумения е непълна, а съдържанието им варира според страната-членка. В момента се разработва и общ подход на ЕС за координацията на социалната сигурност с трети държави. Със съобщението си Комисията се опитва да повдигне въпроса за фрагментираните системи за социална сигурност, което създава пречки пред движението на мигрантите и предприятията от трети страни.

Според ЕК, "мрежата от двустранни споразумения в никакъв случай не е завършена: в зависимост от това за коя трета държава става въпрос, е възможно изобщо да не съществува двустранно споразумение със съответната държава от ЕС. Оттук може да произтече загуба на придобити социалноосигурителни права за лица, които излизат от ЕС или се връщат обратно в него. Еднакво вероятно е това положение да засегне както имигранти-граждани на ЕС, така и имигранти от трети държави. Като цяло липсва прозрачност по отношение на това какви са правата на гражданите". Вследствие на несъвършенствата в системата често възникват проблеми с правата на командировани граждани или при нужда от получаване на данни от трета страна за гарантиране плащането на пенсия и т.н. с цел борба с измамите.

Европейският парламент в момента подготвя резолюция за ефекта от интеграцията на имигрантите на пазара на труда, която ще бъде гласувана на 12 март в пленарната зала. Към проектодоклада на Nadja Hirsch, член на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (Германия), гласуван от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията по заетостта и социалните въпроси към Европейския парламент, се предлагат някои съществени изменения в политиката към имигрантите и тяхната социална сигурност и приобщаване. От тях стават ясни някои особено впечатляващи факти:

- през 2011 г. в ЕС са живяли 48.9 милиона души, родени в чужбина (9.7% от общото население на ЕС). От тях 16.5 млн. граждани са от друга страна-членка, а 32.4 млн. са от държави извън ЕС;
- тези граждани често се сблъскват с проблеми във връзка с участието им на трудовия пазар, успеха в училище или с дискриминация, расизъм и ксенофобия;
- недостигът на квалифицирана работна ръка в ЕС може да се намали чрез предоставяне на повече равни възможности в образователната система, по-добри възможности за професионално развитие чрез образование, както и чрез обучението и развитието на умения на работниците;
- имигранти в рамките на ЕС полагат труд, който е под тяхното ниво на квалификация;
- от 2000 г. насам приблизително една четвърт от новите работни места са били заети от имигранти;
- предприятията, създадени от представители на етническите малцинства, играят огромна роля в обществото, като запълват празнотите на пазара, връщат към живот забравени занаяти, създават нови продукти и услуги;
- предприемачите от етническите малцинства играят съществена роля като ръководители на общности и представляват положителен пример за младите мигранти;
- процентът на заетост на гражданите от трети държави на възраст между 20 и 64 години средно за ЕС е с 10% по-нисък от този на местното население;
- незаконната трудова миграция може да се намали не само чрез ефективен мониторинг, но и чрез по-ефективно предоставяне на възможности за законна миграция.

В своето становище Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи "подчертава, че не е подходящо да се използва въпроса за трудовата миграция, за да се създават страхове сред населението; отбелязва, че предварителното мнение, базирано на предразсъдъци и негодувание подкопава солидарността, която е основа на обществото и че популисткото използване на темата следва да бъде категорично отхвърлено".

Като се имат предвид приоритетите в дългосрочната икономическа стратегия на ЕС „Европа 2020”, посветена на интелигентния растеж и предвид очакваните негативни демографски тенденции (застаряващо население, ниска раждаемост и съответно намаляване на хората в трудоспособна възраст) ЕС очевидно осъзнава и признава, че има нужда от имигрантите си. И не само това - признава, че проблемите, свързани с неравностойните възможности за образование, професионално развитие, политическо участие, достъп до здравни и социални услуги и дискриминацията са присъщи не само за гражданите от трети страни, но и на гражданите, пребиваващи в страна от ЕС и родени в друга държава-членка.

Инструментите на ЕС предлагат някои стандарти относно социалната сигурност на граждани на трети държави, които пребивават в държава-членка, но тези правила следва да бъдат съобразени с националните законодателства. Например след петгодишно законно пребиваване в държава-членка на ЕС и при условие, че са спазени някои условия, гражданите на трети държави придобиват същите права като местните граждани по отношение на социалната сигурност, социалното подпомагане и социалната закрила така, както са дефинирани в националното законодателство. Освен това съществуват и три директиви за миграцията в ЕС: Директива за единното разрешение, директива относно синята карта и директивата, която урежда положението на изследователите от трети държави, които гарантират (при определени условия обаче) на гражданите от трети държави, допуснати в държави-членки, равно третиране по отношение на социалната сигурност спрямо гражданите на държавата, в която те пребивават.

Тази гаранция включва равно третиране по отношение на прехвърлянето на държавните пенсии в трета държава и не зависи от наличието на двустранни споразумения. Що се отнася до страните със споразумения за сътрудничество или асоцииране също се прилага определен набор от принципи за социална сигурност. Така например с решения на Съвета от октомври 2010 г. в рамките на съветите за асоцииране, създадени със споразуменията с Алжир, Мароко, Тунис, Израел, Хърватия и Македония, се уредиха реципрочни права за равно третиране на работниците от държавата-приемник, прехвърляне на пълния размер на пенсиите за старост за преживели лица и за инвалидност и пенсиите при трудови злополуки и професионални болести извън територията на държавата, която извършва плащането.

Отстраняването на пропуските в мрежата на двустранните споразумения би могло да се подпомогне от засилване на сътрудничеството между държавите-членки. Това, според ЕК, може да се случи чрез съставянето на ориентирана към постигането на резултати работна група от експерти от държавите-членки, която да се свиква веднъж годишно за обмен на информация по текущото състояние при договарянето на споразумения на ЕС с трети държави. Това ще гарантира също така възможност за попълване на празнотите между националния двустранен подход и разработвания подход на ЕС към координацията на социалната сигурност с трети държави.

При всички случаи, както е отчетено и в подготвяното становище на Европарламента, мерките за интеграция на местно, регионално и национално равнище са предпоставка за постигане на недискриминационен достъп до системите за национално осигуряване, здравеопазването, образованието и кариерното развитие на мигрантите. Консултирането, органите, ангажирани с разглеждането на жалби, ефективно функциониращите инструменти и институции и изобщо цялостното усъвършенстване на политиката към тези групи, може да доведе до икономически ползи за отделните държави, социални ползи за гражданите и по-примамлив имидж за самия ЕС. Един крайно нужен ефект от подобен подход ще бъде вероятно и постепенното премахване на стереотипа гражданите на приемащите страни да възприемат мигрантите по-скоро като рискови групи, отколкото като носители на потенциал и различни възможности от взаимен интерес.