euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) в ЕС да бъде задължителна, гласуваха депутатите от икономическата комисия в Европейския парламент. Предложението на Европейската комисия предвижда въвеждането на общата основа да е по избор на компаниите. Според евродепутатите обаче след двегодишен преходен период тя трябва да е задължителна за компаниите с европейски статут ("Societas Europaea"), които по природа са трансгранични. А след пет години трябва да стане задължителна за всички компании с изключение на малките и средните предприятия, които могат да избират.

Мнението на Парламента обаче има чисто консултативна стойност, тъй като в конкретния случай той не е съзаконодател заедно със Съвета. Трудно е да се предскаже съдбата на предложението в Съвета, защото някои страни-членки вече изразиха отрицателни позиции, включително и България. Темата провокира сериозна дискусия и сред читателите на euinside, която можете да проследите тук.

Според предложението на ЕК всяка компания в ЕС може да избере дали да използва общите правила за изчисляване на данъчната основа или да продължи да използва съответните национални данъчни системи, както досега. Изчислението как данъчните задължения на компаниите с трансгранична дейност се разпределят между различните страни-членки става по формула, която обхваща три фактора с еднаква тежест: оборот, труд и активи. Всяка държава-членка ще прилага своята данъчна ставка по отношение на частта от данъчната основа, която й е разпределена.

Докладчикът по темата Marianne Thyssen (ЕНП, Белгия) обясни значението на ОКООКД така: "Тази хармонизирана система за изчисляване на данъчната основа дава възможност на компаниите да консолидират резултатите от отделните си клонове, което им позволява да компенсират евентуалните загуби на член на групата. Това улеснява компаниите да притежават и да поддържат клонове в различни страни-членки на ЕС и намалява прекомерната регулаторна тежест. В допълнение, системата гарантира, че икономическите и социални аспекти са по-важни от чисто фискалните причини, когато компаниите избират къде да се установят.”

Според депутатите в случай на съпротива от Съвета страните от еврозоната могат да използват принципа на засиленото сътрудничество, за да приложат общата база за корпоративно облагане. За целта, според Лисабонския договор, са необходими най-малко девет страни-членки.

„Особено за тези страни от еврозоната, които трябва да изпълнят ангажиментите си за стриктна фискална дисциплина ОКООКД ще помогне да се избегне данъчния арбитраж, който подкопава сближаването в ЕС, ще създаде по-равнопоставени условия и по-голяма прозрачност”, коментира говорителят на либералите по темата Sylvie Goulard (Франция).

Експертите признават, че колкото по-широко е участието в системата на ОКООКД, толкова по-големи ще бъдат предимствата. Според икономически анализатори доброволното въвеждане на общата данъчна основа няма да донесе съществени ползи на ЕС, нито ще облекчи значително разходите на компаниите. Отражението върху националните бюджети е трудно да се определи, но със сигурност по-значителни предимства за едни и загуби за други би имало при задължително въвеждане.

В срок от пет години от влизането в сила на директивата ЕК трябва да направи преглед на прилагането й и да докладва на Съвета. Докладът на Комисията трябва да отговори и на въпроса „доколко е желателно освен на данъчната основа да се извърши и хармонизация на данъчните ставки, както и анализ на въздействието върху разпределението на данъчните основи между държавите-членки.”

Според Philippe Lamberts (Белгия) от групата на Зелените в Европейския парламент „ОКООКД трябва да бъде придружена с минимална ставка за корпоративно облагане, което ще помогне за прекратяване на данъчния дъмпинг, който дава възможност на корпорациите в ЕС да избягват данъчни плащания в размер на 100 милиарда евро”. Тази позиция беше подкрепена и от групата на социалистите и демократите по време на обсъжданията в икономическата комисия.

На този етап обаче възможността за въвеждане на минимални общи ставки изглежда твърде нереалистична. От една страна, липсва съгласие между отделните държави-членки по въпроса, а от друга, ЕС няма никакви компетенции по отношение на преките данъци.