euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В края на май Европейската комисия представи един от ключовите си документи за размисъл от цяла поредица, обхващаща широк спектър от теми - от общата отбрана до глобализацията. Става дума за документа за бъдещето на еврозоната. ЕК е на мнение, че сега е моментът довършването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) да продължи и затова отново сложи на масата някои от вече познатите идеи за създаването на министър на еврозоната, за Европейски валутен фонд, кой да бъде шеф на Еврогрупата и как да работи тази неформална организация, а също и идеята за нещо подобно на еврооблигации, но не точно, наречено в документа Европейски безопасен актив. 

euinside изпрати въпросник до страните-членки по повод документа, който включваше следните въпроси: 

- Какво е мнението на страната Ви за бъдещото разширяване на ИПС - кога да се присъединят и в този смисъл кой от предложените от ЕК модели за икономическо сближаване предпочитате - конвергенция на стандарта на живот; Маастрихтските критерии; или конвергенция на бизнес-циклите?

- Каква е позицията Ви за Европейския безопасен актив?

- Съгласни ли сте, че Еврогрупата трябва да бъде по-прозрачна и диалогът с Европарламента и ЕК формализиран?

- Каква е позицията на страната Ви бъдещият министър на финансите на еврозоната да бъде едновременно член на ЕК и председател на Еврогрупата/ЕКОФИН?

- Какво мислите за идеята за бюджет на еврозоната, Европейски валутен фонд и фонд за "черни дни"?

Не всички страни-членки бяха в готовност да отговорят. Някои все още анализират документа на ЕК, като Германия например, която е създала специален отдел в министерството на финансите със задачата да участва в този процес и да разширява дискусията, така че на този етап все още няма отговор от Берлин. Очаква се обаче Франция и Германия да излязат с общ документ по темата в средата на юли, който ще представлява визията на двете страни за бъдещето на еврозоната. Много от страните-членки очакват именно този документ или изборите в Германия, за да огласят позицията си. Други пък са скептични към документа на ЕК и смятат, че е по-добре вместо да се мислят нови идеи, да се работи активно по старите. Не е изненада, че става дума основно за северните държави. 

Финландия например иска развитието на еврозоната да продължи, тъй като смята, че еврото е голям успех. В същото време обаче страната е на мнение, че първо трябва да се свърши всичко договорено по-рано, като например намаляване на рисковете в банките. Освен това Хелзинки се притеснява, че някои страни от еврозоната биха могли да се скрият зад колективната отговорност и да не извършат необходимите реформи. Според премиера на Финландия, дискусиите за бъдещето на еврозоната са по-лесни от разговорите за реформите у дома. 

За Холандия най-важното е икономическото изравняване. Това означава, че преди да се обсъждат безопасни активи, министър на еврозоната или Европейски валутен фонд трябва да се работи по сближаването на европейските икономики. За Холандия е също много важно първо да се работи по изпълнението на вече договорения банков съюз и всички останали ангажименти. Най-общо казано, Холандия смята, че е най-добре усилията да се концентрират върху изостаналите и предстоящите неща преди да се мисли за дългосрочните перспективи. Постоянният шеф на Еврогрупата (в момента ротационният пост се заема от бившия холандски министър на финансите Йерун Дайселблум) е точно такъв дългосрочен въпрос. Холандия препоръчва всички да се съсредоточат върху изпълнението на структурните реформи, строг контрол върху националните бюджети и Пакта за стабилност и растеж, и смята, че в обозримо бъдеще това ще си останат основните приоритети. 

Естония, която на 1 юли пое председателството на Съвета на министрите, също е на мнение, че е най-добре преди да се мисли за изграждането на нови институции да се осъзнае, че задълбочаването на интеграцията в еврозоната зависи до голяма степен от общата способност да се спазват правилата. Пълният потенциал на Пакта за стабилност и растеж и Европейския семестър ще засилят икономическото сближаване и ще намалят дисбалансите, е гледната точка на Талин. Според друга малка страна-членка на еврозоната, която пожела на този етап да не бъде цитирана, еврозоната се нуждае от механизми за споделяне на рисковете от шокове, но същевременно е необходимо да се постигне правилния баланс между споделянето на рискове и намаляването им. 

За въпросната страна на този етап най-важният модел на икономическо изравняване е конвергенцията на бизнес-циклите, затова трябва да се постави акцент върху конвергенцията на структурата на икономиките (трудови и продуктови пазари). Тази страна подкрепя създаването на европейски безопасен актив и смята, че работата на Еврогрупата трябва да е по-прозрачна, въпреки че припомня, че вече се работи в тази посока като се осъществяват публични изслушвания на шефа на Еврогрупата в Европейския парламент, а вече се публикуват и минути от заседанията. Страната подкрепя и създаването на фискален капацитет (бюджет) на еврозоната, тъй като смята, че на този етап страните-членки нямат достатъчно инструменти за справяне с големи асиметрични шокове.

Моралният проблем може да се реши като достъпът до този бюджет се постави под условие за изпълнение на структурни реформи и спазване на фискалните правила. За тази страна Европейският валутен фонд е стъпка в правилната посока. Според литовски дипломат, темата има политически и икономически аспект. От икономическа гледна точка сега е подходящият момент да се мисли за бъдещето на еврозоната, но политическата воля в момента е оскъдна. Настроенията и в Литва са както в повечето северни държави, а дори и малко по-резервирани. На този етап не се виждат много аргументи в подкрепа на европейския безопасен актив. На хартия може и да звучи добре, но когато стане дума за прилагане на практика се виждат доста недостатъци. Този инструмент е най-удобен за ЕЦБ, смята дипломатът, според когото издаването на подобни облигации ще направи живота на някои страни труден и то по изцяло технически причини. 

Литва е скептична и по отношение на общ бюджет на еврозоната, тъй като изхожда от собствения си опит - ако ние сме преминали през много болезнени мерки, значи могат и другите. Придържането към правилата би трябвало да е напълно достатъчно. От друга страна обаче, може да се окаже по-лесно да осъществяваш реформи, ако насреща имаш такъв инструмент, който може да изиграе ролята на морков. Достъпът до бюджета трябва да е при условие, че се изпълняват определени реформи, но това условие трябва да се прилага единствено за свързани реформи, а не за реформи per se. Как обаче ще се постигне споразумение за бюджет на еврозоната, след като в момента е невъзможно да се постигне съгласие по приходите за общия бюджет на ЕС, който е значително по-малък и "безопасен", пита литовският дипломат. 

По отношение на министъра на финансите на еврозоната - това изглежда ненужно от литовска гледна точка. Създаването на още един бюрократ едва ли ще помогне кой-знае колко. Дори обратното, тъй като динамиката на срещите в Еврогрупата е коренно различна, когато се водят от един от колегите ти, вместо от чиновник. Същото е като в училище - едно е учениците да решават проблемите сами, съвсем различно е, когато имат учител помежду си, описа ситуацията дипломатът, който беше скептичен и по отношение на призивите за повече прозрачност в работата на Еврогрупата. Ако работата й стане по-официална, това може да промени настроенията. По-добре е тази група да остане неформална. Вече е постигната достатъчна прозрачност с публикуването на документи и публични изявления. Основното послание и от тази малка страна-членка на еврозоната е първо договорените неща, после обсъждането на нови. 

България смята, че моментът за задълбочаване на интеграцията в еврозоната е подходящ в посока цялостен поглед върху управлението й и гладкото й функциониране. За България единствените критерии за присъединяване към еврозоната трябва да останат официалните - Маастрихтските. Изравняването на стандарта на живот е естествен процес и е резултат от свободното движение на хора и капитали в еврозоната, при което пределната цена на труда и капитала се хомогенизира между центъра и периферията и по този начин стандартът на живот се повишава там, където той е бил по-нисък, гласи българското виждане.

За София предложените от ЕК нови идеи изглеждат логични на първо четене. Създаването на Европейски безопасен актив би понижило цената на дълговото финансиране на суверените в еврозоната, но в същото време крие морален риск за страните с прекомерно високо равнище на дълга. Такава форма на съвместно финансиране би могла да е функционираща, само ако се наложат критерии за участие на суверени, покриващи критерия за таван на публичния дълг по Пакта за стабилност и растеж. Общ бюджет на еврозоната е логична стъпка в посока подобряване на политическия микс между единната парична и националните фискални политики, но този бюджет следва да се ограничи в такива области на политиките, които са специфични за еврозоната, без да се дублират общностните политики, финансирани със средства от бюджета на ЕС.

България споделя мнението, че за по-гладкото управление на един по-дълбоко интегриран валутен съюз е необходима и институция за фискално управление, която да е равностоен партньор на ЕЦБ. По отношение на фонда за черни дни или Европейския валутен фонд София смята, че тази роля може да бъде изиграна от сегашния постоянен спасителен фонд на еврозоната - Европейския стабилизационен механизъм (ЕМС). За България, където темата за членството в еврозоната отново се завърна в дневния ред и е една от най-обсъжданите в момента, най-важното е каквото и да се прави с еврозоната, тя да остане отворена за участие на страните извън нея, процедурите да са прозрачни и недискриминиращи. Освен това е важно каквито и да е нови мерки да не налагат преки или косвени финансови ангажименти при неучастие. 

Беноа Кьоре, френският член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, смята, че за да може изцяло да се преодолее наследството на кризата в еврозоната, трябва да се работи за изравняване на нивата на реланите доходи. Затова е необходимо да се ускори растежът в икономиките, където загубите от кризата бяха най-големи, за да може реалната конвергенция да се "хване". Той каза това по време на конференция в Брюксел миналата седмица. 

Любопитна беше реакцията на шефа на Европейската централна банка Марио Драги, който след края на юнското заседание на УС на банката припомни в отговор на журналистически въпрос, че ЕК вече има документ за бъдещето на еврозоната и това е Докладът на петимата председатели. "Предполагам, че трябва да я приветстваме - тази нова работа за подсилване на паричния съюз - особено като се има предвид, че трябва да поправим крехкостите, които се появиха през последните няколко години в Съюза. Тогава можем да обсъждаме това, за което говорим, но това е една по-широка дискусия, която още не е завършила. Напротив, това е само началото на една по-широка дискусия", заяви Марио Драги, като изглеждаше изненадан от въпроса. Той е един от съавторите на Доклада на петимата председатели.