euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Затвърждаване на монопола

Десислава Димитрова, November 28, 2011

В интересна позиция са властите в Белград тези дни – докато чакат Брюксел официално да им даде статут на страна кандидат-членка на ЕС, те не пропуснаха да заздравят и връзките си с Москва. Символично това стана с натискането на копчето от страна на сръбския президент Борис Тадич, с което беше даден старт на работата на газохранилището Банатски двор в началото на седмицата.

Газовото хранилище, което, естествено ще получава газ от Москва и което беше обявено и от двете страни като първият обект от проекта „Южен поток”, е продължение на споразумение между Сърбия и Русия от и според официалната информация е само част от началото на поредица руски инвестиции в страната. Според официалното съобщение на сръбската газова компания Srbijagas след срещата между представителите на Газпром, Русия ще инвестира още около 5 млрд. eвро в още едно газохранилище и няколко газови централи в страната.

Иначе, по линия на руския „голям шлем” в Сърбия Газпром, заедно със Srbijagas е начело на смесеното дружество, което управлява „Банатски двор”, а освен това притежава мажоритарния пакет от петролната компания Naftna Industrija Srbije (NIS) и е основен спонсор на един от най-големите сръбски футболни отбори „Црвена звезда”.

От своя страна директорът на Газпром Алексей Милер напомни, че за да продължи „да грее червената звезда”, т.е. за да бъде скрепено споразумението за дългосрочни доставки на руски газ за Сърбия, до края на годината двете страни ще трябва да подпишат и междудържавно споразумение. „Решението ни да създадем стратегическо партньорство в областта на енергетиката е правилното решение и ние очакваме това сътрудничество да е успешно. Вярвам и че бъдещите инвестиции ще направят Сърбия важен енергиен възел в Югоизточна Европа,” заяви след срещата с руските представители президентът на Сърбия Борис Тадич.

В замяна на инвестициите, Сърбия се очаква да получи преференциални доставки за бъдещите централи. Но, общите проекти не спират дотук. По думите на директора на Srbijagas Душан Баятович, съвсем скоро се очаква руското застрахователно дружество „Согаз” да получи лиценз за работа в Сърбия, а на финансовия пазар да се появи още една банка - да, става въпрос за руската Газпромбанка.

С една дума - не може да се отрече, че политиката, която следват Белград и Москва в отношенията си е съвсем последователна и обещанията, дадени от двете страни винаги се спазват.

За справка – по време на посещението си в Белград през март тази година, руският премиер Владимир Путин обеща Сърбия да получи 800 млн. долара руски заем за финансирането на мащабни икономически проекти според официалната информация, а по неофициална - специален пакет от 10 млрд. долара в подкрепа на местната икономика. За част от тях вече е ясно къде отиват, за останалите – все ще се намери в какво да бъдат инвестирани.