euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Преговорите между Косово и все още отказващата да приеме неговата независимост Сърбия не са спортно състезание, но все пак има нещо, по което приличат на боксов мач: в тях има два отбора – Прищина и Белград, съдия – посредник в лицето на ЕС и Робърт Купър и няколко рунда. За разлика от бокса обаче, дебатите между двете страни продължават вече седми рунд, а до края на месеца се очаква да има ново продължение.

От официалното съобщение след края на поредния кръг от преговорите във вторник става ясно, че двете страни са постигнали окончателно споразумение за взаимно признаване на университетски дипломи, а основна тема на следващата среща ще е решаването на проблемите по общата граница на Сърбия с бившата й провинция. Към момента Прищина настоява за общо управление на граничните пунктове, докато Белград е против тази идея.

Според сръбските медии следващият кръг от преговори ще се проведе на 30 ноември и на него Белград се надява да бъде постигнато споразумение за участието на представителите на Прищина на големи регионални събития, след като по време на сегашния кръг позициите по този въпрос на двете страни са били сближени.

Въпреки постигнатото съгласие по някои въпроси, между двете страни все още съществуват „големи концептуални разлики”, е позицията на Прищина след срещите. По този повод сръбският президент Борис Тадич заяви миналата седмица в Лондон, че желанието на Белград е косовският въпрос да бъде решен час по-скоро, но за това са необходими гаранциите и на сръбската общност в бившата сръбска провинция.

Някои анализатори в Белград обаче тълкуват думите на Тадич като опит да се обвърже решаването на косовския въпрос с бъдещото членство на Сърбия в Европейския съюз. По думите на директора на местния Център за нова политика, Владимир Тодорич, Тадич се опитва да издейства нов кръг преговори, който да даде гаранции за сърбите в Косово, тъй като Прищина засега отказва да дискутира политически въпроси. „Ако основната ни цел е само и единствено получаването на официален статут на кандидат-членка това автоматично намалява шансовете да се увеличат гаранциите за сърбите, живеещи в Косово.“

„Всички се опитват да приключат процеса на решаването на косовския въпрос, при това го разглеждат като нещо, което трябва да бъде обвързано със статута на кандидат-член, а това изключва политическия диалог. Ако обаче Сърбия каже, че този диалог е необходим, без значение за европейската интеграция, това е нещо съвсем различно“, казва още анализаторът.

Желанието на Сърбия очевидно е на 9 декември от Брюксел, когато ще бъде срещата на лидерите на ЕС, да дойдат добри новини, но въпреки всеобщия оптимизъм е възможно това все пак да не се случи.

Според сръбските медии, за да стане страната официално кандидат за член на ЕС, тя трябва да изпълни четири условия, свързани с: регистрите за раждане, кадастъра, режима за преминаване на граничните пунктове и задължението да се изпълни всичко договорено в хода на диалога с Прищина досега. По всички тези въпроси в по-голяма или по-малка степен напредък има.

В интервю за радио „Свободна Европа“ обаче британският експерт за Западните Балкани Иън Банкрофт казва, че надеждите на Белград може и да бъдат попарени от Брюксел. „Аз съм скептичен относно вероятността на 9 декември Сърбия да получи статут на кандидат-членка. През последните няколко седмици слушам старите мантри, че ако това не се случи ще е в полза на радикалите в Сърбия. Но ако през следващата седмица не бъде решен въпросът с митническите пунктове между Сърбия и Косово, Сърбия може да не получи статут. А аргументът, че ако той не бъде получен страната ще се върне обратно към режима от 90-те години на миналия век, вече не работи.“

По думите му, някои страни-членки смятат, че Сърбия трябва да стане кандидат-член само заради това, че отново е влязла в диалог с Прищина, но съществува и твърдо ядро, водено от Германия, според което Белград трябва да направи много повече, за да заслужи статута си и получаването му ще зависи от това кое мнение ще надделее в крайна сметка.