euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Някои страни-членки на ЕС се разболяват от евроскептицизъм заради миграцията - вътрешната в ЕС и идващата извън Съюза. Други пък загубват вяра в европейския проект, заради определени общностни политики, най-вече свързани с икономиката, трети - заради европейския либерализъм, а четвърти - защото това е модерно. Германия обаче може да стане силно евроскептична заради Марио Драги, шефът на Европейската централна банка. Или поне така изглежда напоследък, след като избухна силен конфликт между италианския шеф на ЕЦБ Марио Драги и германския финансов министър Волфганг Шойбле. Разногласията между двамата по отношение на паричната политика на ЕЦБ ескалираха до степен, че се появиха опасения за независимостта на институцията. Това беше и една от най-коментираните теми по време на неформалната среща на министрите на финансите от еврозоната и ЕС в Амстердам миналата седмица. 

Капката, която преля чашата на търпението на германския финансов министър, бяха решенията [на английски език] на управителния съвет на ЕЦБ от 10 март тази година, когато банката предприе поредно разхлабване на паричната политика. Стигна се дотам г-н Шойбле да атакува Марио Драги публично като заяви, че прекалено хлабавата парична политика на банката ще доведе до катастрофа. Берлин отиде още по-далече като подметна, че следващият шеф на ЕЦБ след Драги трябва да бъде германец. Проблемите между Берлин и Франкфурт не са от вчера. Те са от пика на кризата в еврозоната, когато Марио Драги търсеше варианти, с които първо да предотврати пазарната зараза, бутаща членките на еврозоната една след друга като домино, а когато ситуацията във валутния блок се позакрепи, той започна да подкрепя едва кретащия икономически растеж. Сега вече ЕЦБ се бори с незадоволителното темпо на нарастване на икономиката в еврозоната, дефлацията, а в глобален план и с геополитическите рискове, изключително ниските цени на петрола и китайските финансови турбуленции. 

Началото беше през 2010 и 2011-а година, когато управителният съвет взе решение да налее пари в банките в еврозоната чрез дългосрочни финансови операции, наречени LTRO. Друга нестандартна мярка на банката беше програмата за пазарите на ДЦК (SMP), чиято цел беше да стабилизира ценовата стабилност в еврозоната. Първата много спорна политика на ЕЦБ обаче беше обявената през лятото на 2012-а година програма за открити парични транзакции (OMT). С нея започна изкупуването на облигации на вторичните дългови пазари, но само за страни със спасителна програма. Към момента в такъв режим бяха няколко страни от еврозоната, начело с Гърция, Ирландия, Португалия. Това решение на УС на ЕЦБ накара Берлин да поиска мнението на влиятелния германски Конституционен съд, който обяви тази политика за незаконна, но прецени, че по-подходящ да се произнесе по нея е Европейският съд. Той от своя страна обяви, че политиката е в рамките на мандата на ЕЦБ и не е в нарушение на европейското законодателство. 

Това решение беше коментирано като голяма загуба за германската финансова политика и като голям шамар за вездесъщия Волфганг Шойбле. ЕЦБ продължи с опитите си да подкрепя възстановяването на икономиката в еврозоната, като с всяко следващо парично решение или движение на лихвите изискваше реакция от страните-членки под формата на провеждане на структурни реформи и облекчаване на бизнеса. И така до 10-и март, когато УС отново направи смела крачка напред, обявявайки няколко решения. Първото е да свали лихвите по основните операции за рефинансиране в Евросистемата с 5 базисни пункта до 0.00%, влязло в сила на 16 март. Лихвите по депозитите също бяха намалени до отрицателните -0.40%. ЕЦБ реши и да разшири месечните си покупки на активи от 60 млрд. евро на 80 млрд. евро от 1 април. Обявено беше и разширяване на тази програма в друга посока - включване на корпоративния сектор. 

Става дума за купуването на доминирани в евро облигации с инвестиционен рейтинг, издавани от небанкови корпорации в  еврозоната. Целта на решението е да се облекчат допълнително условията за кредитиране на реалната икономика. Всичко това взриви министерството на финансите в Берлин, което видя сериозна заплаха директно за германския гражданин. Министър Шойбле дори обвини политиката на Марио Драги за ръста на евроскептичната партия Алтернатива за Германия, която за първи път от съществуването си досега се позиционира като трета политическа сила на местните избори в Германия през март. AfD успя да се класира втора с 24.4% от гласовете в провинция Долна Саксония. Мнозина анализатори тогава обявиха, че успехът на партията се дължи на бежанската политика на канцлерката Меркел. Волфганг Шойбле обаче изглежда вижда поле за загуба в полза на партията и в политиката на ЕЦБ. 

В обширна публикация [на английски език] немското списание Der Spiegel обясни по-рано този месец, че опасенията на Шойбле са, че хлабавата политика на ЕЦБ ще доведе до нови балони на финансовите пазари, а отрицателните лихви ще имат негативен ефект върху печалбите на търговските банки. Сериозна заплаха се крие и за пенсионните фондове в Германия. Списанието писа също, че в Берлин се готви и нов план за завеждане на дело срещу ЕЦБ за излизане от мандата й. Затова с огромно любопитство се чакаше априлската пресконференция на Марио Драги след срещата на УС. Тя беше изцяло насочена към това да се отговори на Берлин. Марио Драги посвети огромна част от пресконференцията (въпросите също бяха основно по тази тема) на обяснения на политиката на банката. 

По думите му, пакетът от решения от 10 март е подобрил значително финансовите условия в еврозоната, тъй като стимулите на банката вече са достигнали до фирмите и домакинствата, основно през банковата система. Той смята, че хлабавата политика трябва да се запази, тъй като глобалната несигурност продължава и все още рисковете са отрицателни. "Важно е да се запази подходяща степен на парична адаптивност колкото е необходимо, за да се подкрепи инерцията на икономическото възстановяване в еврозоната и за да се ускори връщането на инфлацията към нива под, но близо до 2%", каза той. Марио Драги повтори неколкократно по време на пресконференцията миналия четвъртък, че решенията от 10-и март са подобрили финансовите условия. 

Паричната политика е концентрирана върху поддържането на ценовата стабилност в средносрочен план. "Имаме мандат да преследваме ценова стабилност за цялата еврозона, не само за Германия", каза Драги в отговор на журналистически въпрос. "Мандатът ни е определен в Договора, от европейското законодателство. Ние се подчиняваме на закона, не на политиците, тъй като сме независими по закон. И това впрочем се отнася до всички страни и всички политици в еврозоната", подчерта той и добави, че в този смисъл всички в УС са били единодушни в защитата на независимостта на ЕЦБ и паричната политика. Драги за пореден път подчерта обаче, че за да има пълен и по-бърз ефект от тази политика, е необходимо и страните-членки да свършат своята работа. 

Структурните реформи са ключови, особено в страни, където е много висока безработицата и където растежът е под потенциала си. Най-голямо внимание трябва да се обърне на повишаването на производителността и подобряването на бизнес-средата. Нужно е да се инвестира повече в публична инфраструктура, която ще доведе до увеличаване на инвестициите и създаването на работни места. Нужно е също и фискалната политика да бъде насочена в подкрепа на икономическото възстановяване, без обаче да излиза от фискалните правила, заложени в Пакта за стабилност и растеж. 

Не на последно място Драги посочи, че политиката на ЕЦБ не е много по-различна от прилаганата от други централни банки по света. "И нашата политика работи", настоя той. "Те са ефективни. Просто им дайте време да разгърнат ефектите си изцяло". Той отговори директно и на искането на Германия следващият шеф на ЕЦБ да бъде германец като изрази съмнение, че "неиталиански" шеф на банката би провеждал различна политика. Марио Драги е напълно убеден, че мартенските решения на УС са предотвратили вторични ефекти от турбуленциите, предизвикани от Китай в началото на годината. Нещо повече, той представи анализ, според който ако ЕЦБ не беше взела решенията от последните години, растежът през тази, следващата и 2018-а година би бил с 1.6% по-нисък, отколкото е сега. 

Все пак Драги призна, че ниските лихви имат ефект върху германските пенсионни фондове. Той обаче призова секторът да спре да обвинява ниските лихви за всичките си проблеми. В САЩ политиката на ниските лихви е продължила много по-дълго, отколкото в Европа, добави той. Ден след тази пресконференция шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум също защити недвусмислено независимостта на ЕЦБ като заяви: "ЕЦБ наистина трябва да може да върши работата си независимо. Това не е просто формално изявление, това е в нашите договори, но е също и много важно материално за доверието и ефективността на мерките на ЕЦБ. Те [ЕЦБ] трябва да може да достигат до тези решения при пълна независимост. Политиците наистина трябва да се въздържат, защото каквото и да кажат, дори и ЕЦБ да пренебрегне всички тези политически коментари, някои хора може да си помислят, че ЕЦБ се води от политическите критики, а това е последното, от което се нуждаем", обясни холандският финансов министър. 

Макар и с неохота, шефката на МВФ Кристин Лагард също коментира преди началото на срещата на Еврогрупата в Амстердам, че независимостта на ЕЦБ трябва да бъде гарантирана. Германският финансов министър впоследствие заяви, че не е бил разбран правилно, но напрежението между Берлин и Франкфурт си остава. Предвид огромния вътрешнополитически натиск, на който е изложено германското правителство, заради бежанската му политика, евроскептичните настроения, предстоящия британски референдум, а сега подновената гръцка драма, Марио Драги изглежда като приемлива косвена жертва. Каква обаче ще бъде цената за това?