euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Макар че остави силен горчив в вкус в устата, втората западнобалканска среща на върха, която се проведе във Виена миналата седмица, всъщност се оказа доста успешна, защото извади наяве истинските проблеми, които стоят пред евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, а това са двустранните спорове и бежанската криза. Откровеният тон, макар и неприятен, допринесе за отрезвяването най-вече на ЕС и за поставянето на разговора за европейското бъдеще на тези страни на съвсем друга основа. Засега общото впечатление продължава да е, че ЕС като общност не е съвсем сигурен какво точно да прави с тези държави. 

За Федерика Могерини, върховният представител на ЕС за външната политика, например, ако ЕС не намери правилния подход към Западните Балкани, ще ги загуби. За хърватската първа вицепремиерка и министърка на външните работи Весна Пусич тази мисъл не бива дори да ни минава през ум, а за Ангела Меркел, ключът към Западните Балкани е Сърбия. Три различни гледни точки към следващото разширяване на ЕС на фона на най-голямата бежанска криза в историята на Европа след Втората световна война. 

А всъщност най-голямото предизвикателство и за региона, и за неговите отношения с ЕС, са двустранните отношения, както писа този сайт преди срещата на върха на 27 август. През последната една година двустранните отношения между страните в региона, някои от които членки на ЕС, сериозно се обтегнаха, като най-видно това напрежение се вижда между Белград и Загреб. 

Стига вече пубертет!

Върху това се концентрира в своето изказване сръбският първи вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич, в чието професионално минало стои и позицията говорител на Слободан Милошевич. Изказването му (пълен запис със симултанен превод на английски език в прикачения файл) на пресконференция преди началото на срещата на върха беше емлбематично и дълбоко противоречиво. Той изрази задоволство от това, че идеята за Берлинския процес е доживяла първата си годишнина, което говори много за очакванията, поне на Сърбия, към подобни инициативи. По-нататък обаче той заяви, че Сърбия има големи очаквания от втората среща на върха. Преди да ги изожи той призова страните от региона, без да назовава никоя поименно, да се държат добре не само по време на такива форуми, а и между тях.

"Бих призовал ние, които сме Западните Балкани, да не се държим така - веднъж годишно да говорим за бъдещето, а през останалото време да говорим и да се завръщаме към миналото. Както видяхте, през последните месеци имаше много проблеми в отношенията между балканските държави. Имаше много остри думи и точно затова мисля, че е много важно да покажем на всички, че можем да функционираме и в нормални обстоятелства, а не само на такива конференции. Вероятно на днешната конференция ще бъде изразено голямо единство, голямо междуличностно уважение, любов, но това ще продължи до първия следващ проблем, който имаме помежду ни", каза г-н Дачич. Той продължи с известна доза сарказъм, като призова всички в региона да се държат и в останалото време мирно, както в присъствието на класните ръководители. 

Сръбският първи дипломат за пореден път даде за пример Франция и Германия, както и други страни от Западна Европа, които само 10 години след края на Втората световна война са започнали изграждането на ЕС, "а ние още се дърпаме в блатото на миналите времена". Дачич отново избегна да назове конкретна страна, но намекна за Хърватия, като спомена отбелязването на годишнини, очевидно визирайки честванията по повод 20-ата годишнина от операция "Буря" в Хърватия, която беше повод за размяната на много остри реплики между Белград и Загреб. 

Македонският външен министър Никола Попоски също акцентира в своето изказване върху двустранните проблеми и призова: "Трябва да излезем от стереотипа, който се разви в балканския контекст, че членството в ЕС означава, че получаваш голяма бейзболна бухалка, която използваш срещу онези, които се стремят към членство". Той не спомена конкретно Гърция, но заради ветото на Атина Македония вече 10 години не може да започне преговори за присъединяване, въпреки че от 2005-а година има статут на страна-кандидатка. Това доведе и до значително влошаване на политическата и медийната ситуация в страната, превърнала се от една от най-подготвените страни в региона, в държава, която се нуждае от посредничеството на ЕС, за да реши вътрешнополитическите си проблеми. 

Външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер призова за сбогуване с идеята, че ЕС или отделни страни-членки може да играят роля в страните в региона. "Ние можем да изразяваме мнение, да предлагаме подкрепа, да убеждаваме, но в крайна сметка става въпрос за решения, които се взимат в самите страни, на терен". От заключителната декларация [на английски език] от срещата става ясно, че участниците са се ангажирали да увеличат усилията си за решаване на двустранните спорове и да се въздържат от злоупотреба с нерешените въпроси в процеса на разширяване. Посочва се още, че всяка година на срещите на върха ще се следи напредъка по решаването на подобни спорове.

В специален анекс [на английски език] към декларацията страните-участнички декларират, че няма да блокират или поощряват други да блокират напредъка на съседите си. Те призовават и правителствата на съседните страни-членки на ЕС да се присъединят към този ангажимент. Призивът очевидно е насочен към Гърция и България, които имат нерешени проблеми с Македония, но не участваха в конференцията. За тяхното включване призоваха и Ивица Дачич, и Никола Попоски. 

Сърбия е в центъра на западнобалканското разширяване

В навечерието на срещата във Виена в Брюксел бяха постигнати четири ключови споразумения между Сърбия и Косово, които бяха "звездата" на срещата. Беше постигнато дългоочакваното споразумение за общините в Косово с голямо сръбско мнозинство, беше одобрен и план за телекомите, енергийно споразумение и свобода на придвижване по моста Митровица. Косово за първи път получи и собствен телефонен код. На заключителната пресконференция на 27 август следобед се явиха инициаторите на срещата - германският канцлер Ангела Меркел и домакинът Вернер Файман - еврокомисарят по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) и върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини. От страна на Западните Балкани на пресконференцията беше представен единствено премиерът Александър Вучич. 

Докато г-жа Могерини хвалеше Сърбия и Косово за сключените два дена по-рано споразумения, Ангела Меркел поглеждаше към Вучич и се усмихваше поощрително. Той от своя страна благодари за вниманието, което регионът получава и увери, че в момента тече процес на промяна на балканския манталитет. "Онзи манталитет, който предпочита да не променя нищо заради краткосрочни политически печалби; манталитет, при който държавата е отговорна за всичко, а индивидите - за нищо", обясни г-н Вучич. Той говореше от името на целия регион. За Сърбия задоволството във Виена беше достатъчно основание да поиска незабавно отваряне на първите преговорни глави. Тук обаче Белград се сблъска с резервираността на Германия.

Г-жа Меркел заяви, че наистина това е добра основа за отваряне на първите глави, но посочи, че трябва да се изчака и да се направи анализ. С други думи, трябва да се види дали сключените споразумения ще се прилагат. За Германия от първостепенна важност е именно нормализацията на отношенията между Беград и Прищина, а на второ място е работата по установяване на върховенство на закона. От срещата във Виена стана ясно обаче, че последното пада жертва на нуждата от стабилност в региона, особено на фона на бежанската вълна. Хърватската външна министърка Весна Пусич е на противоположното мнение. Според нея, Сърбия трябва час по-скоро да започне преговори, защото само така може да започне решаването на отделни проблеми. 

Следващата западнобалканска среща на върха ще бъде догодина във Франция. Според г-жа Могерини, макар това да не е "чисто европейска инициатива, инициативата е в подкрепа на европейския път на западнобалканските страни". Точно затова е важно ЕС да бъде по-единен в сигналите, които изпраща към тях и да изчисти всяко съмнение, че прилага двойни стандарти, особено когато става дума за решаване на двустранни спорове. Дали и други страни, както и кои точно, ще се включат към инициативата ще покаже доколко Западните Балкани наистина са важен за ЕС регион и особено за съседните му страни-членки. Президентите на Словения и Хърватия - Борут Пахор и Колинда Грабар-Китарович - връчиха на председателя на Европейския съвет Доналд Туск писмо, с което поискаха провеждането на среща на върха на ЕС с Югоизточна Европа. Дано предложението да се приеме. А междувременно, ЕС трябва да продължи да помага там, където може, както прави в Босна и Херцеговина, Косово/Сърбия и в Македония, но и да си даде сметка къде пречи.