euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Външната политика винаги е присъствала в дневния ред на Европейските съвети (срещите на лидерите на страните-членки на ЕС), но в повечето случаи като последни точки. Изключения са правили големи събития или, за съжалениe, бедствия някъде по света. С влизането в сила на Лисабонския договор обаче, който отвори пътя за създаването на първата в историята на ЕС служба, изцяло занимаваща се с външната дейност на Съюза, балансът постепенно започва да се измества. В подкрепа на това изместване, президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой свика извънреден Европейски съвет, посветен изцяло на външните отношения на съюза.

Идеята на тази среща на върха е лидерите на страните-членки да обсъдят по какъв начин ЕС трябва да се организира, така че да изпълни дългогодишната си амбиция да бъде ефективен глобален лидер. Досега основният проблем на Съюза беше, че е сериозен икономически играч на глобалната сцена, но когато става дума за ролята му в решаването на големи конфликти като този в Близкия изток, Афганистан или в Африка, неговата дума остава нечута. На заден фон обикновено се чуват различните по сила гласове на страните-членки.

В срещата участват и външните министри, като основните теми на обсъжданията ще бъдат колко важна е силната икономика и вътрешното икономическо изравняване за засилване на способността на Съюза да упражни влиянието си в глобален план. Основните инструменти на разположение на Общността са общата политика на сигурност и отбрана, подкрепена от средства за управление на кризи. Не на последно място ще бъде и аргументът, че ЕС е най-големият донор на помощ за развитие, както и най-големият търговски партньор.

На днешната среща целта ще бъде да се потърси начин Съюзът максимално да се възползва от стратегическите си патньори още повече, че тази есен предстоят няколко срещи на върха с част от тях - Китай, Южна Корея, Азиатско-Европейската среща на върха през октомври и с Индия.

И, тъй като външната политика винаги е вървяла ръка за ръка с икономиката, друг акцент от заседанието ще бъде срещата на върха на Г20 в Сеул през ноември, на която ще се направи преглед на глобалното икономическо възстановяване и как върви изпълнението на ангажиментите, поети от членките на Групата на двайсетте.

Тази пролет ЕС изпадна в доста неловка ситуация, когато независимо от влизането в сила на Лисабонския договор, планираната редовна пролетна среща в Европа не се състоя, тъй като администрацията на Белия дом се оплака, че отново не е сигурна с кого точно трябва да разговаря - дали с президента Ван Ромпой, с председателя на ЕК Барозу или с лидера на страната-ротационен председател (тогава това беше Испания). Въпреки че все още не е ясно дали президентът Барак Обама вече е наясно с кого да си говори, такава среща ще се състои през ноември в Лисабон, макар и в рамките на срещата на върха на НАТО. На нея ще бъде обсъдено състоянието на трансатлантическите икономически отношения, както и съвместната работа по основни международни въпроси.

В края на годината предстои и конференцията по промените в климата, която ще се проведе в мексиканския град Канкун. Миналата година конференцията в Копенхаген завърши също не особено добре за ЕС, тъй като съюзът беше изместен от двустранните договорки между САЩ и Китай и не успя да се наложи като глобален лидер в битката срещу промените в климата, независимо че през цялата година преди това полагаше наистина огромни усилия за постигане на компромис.

Лидерите на ЕС и външните им министри започнаха да се събират около 1030 часа българско време в сградата на Съвета в Брюксел. Голяма част от тях бяха във видимо добро настроение и словоохотливи за очакващите ги пред входа журналисти. Дори и премиерът Бойко Борисов се спря да поговори с българските кореспонденти, но за съжаление не успяхме да чуем думите му, защото в същия момент на входа пристигна и върховният представител баронеса Аштън, с която министър-председателят се поздрави.

Германският канцлер Ангела Меркел и първият й дипломат Гидо Вестервеле заявиха, че отдават голямо значение на стратегическото партньорство между ЕС и Китай. Китай е от съществено значение за ЕС, особено на фона на изключително бързо нарастващото глобално влияние на азиатския гигант на световната сцена. Китай е и важен търговски партньор на Общността. Освен това европейско-китайските отношения не са обременени така, както са натоварени връзките Китай-САЩ (Китай държи огромно количество долари във валутния резерв на националната си банка, поддържа изкуствено курса на националната си валута и има собствено мнение по въпроси като промените в климата, търговската либерализация и горещите конфликтни точки по света). Вероятно не е съвпадение и фактът, че при избора на посланици за 29 делегации на ЕС по света, именно германец беше изпратен да оглави мисията в Пекин.

Други представители на ЕС споменаха преди влизането си за Съвета, че на срещата ще стане дума и за връщането обратно в България и Румъния на граждани на двете страни от ромски произход. Темата обаче не се очаква да бъде основна. Интересен е фактът, че вече в залата преди началото на срещата, когато обикновено лидерите се събират на групички, за да обсъждат неформално различни теми, френският президент се спря да поприказва с министър-председателя Бойко Борисов през преводач. За съжаление обаче не успяхме да чуем за какво точно си говорят. Никола Саркози през цялото време потупваше премиера по рамото, но и двамата изглеждаха сериозни. Дали са обсъждали темата с българските роми ще разберем след края на срещата, който се очаква в късния следобед.

По време на официалния им обяд, лидерите на ЕС ще изслушат и устния доклад на Херман ван Ромпой за работата на ръководената от него работна група по икономическото управление на Съюза.