euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Промени в Лисабонския договор? Може, но надали

Ралица Ковачева, September 17, 2010

Промяна в Лисабонския договор все пак не е изключена, във връзка с налагането на санкции на страните-нарушителки на Пакта за стабилност, стана ясно от думите на президента на ЕС Херман ван Ромпой след края на Европейския съвет за външната политика. Запитан дали ръководената от него работна група ще успее да приключи работата си до Съвета през октомври, ван Ромпой потвърди, че със сигурност окончателният й доклад ще е готов, доколкото в момента се работи в рамките на сегашния договор:

Ако се споразумеем за промени в договора, тогава работата ще продължи и след октомври. Това все още предстои да бъде решено от Европейския съвет. Но е реална възможност да продължим работата си и след октомври в посока отвъд сегашните договори.”

Думите на президента обаче едва ли изразяват някаква обща позиция на групата, тъй като разногласията в нея по въпроса за санкциите са големи. Препъникамъкът е настояването, основно на Франция и Германия, за налагането на политически санкции на страните-нарушителки на Пакта за стабилност в еврозоната - като лишаване от право на глас в Съвета. Двете страни предлагат и компромис, за да не се налага промяна в Договора: да се приеме политическо споразумение между страните от еврозоната, което да решава въпроса. И да предвижда, че санкцията ще бъде записана в Лисабонския договор при едно бъдещо негово преразглеждане.

Мъчителното и продължително приемане на Лисабонския договор е причината, която кара европейските лидери да избягват темата за неговата промяна. В същото време, обаче, се търсят варианти той да бъде заобиколен, с цел установяване на общо икономическо управление в еврозоната. Франция дори настояваше то да бъде институционализирано и за негов лидер се споменаваше именно президентът Херман ван Ромпой.

На журналистическите въпроси за санкциите президентът отговори, без да влиза в детайли, че на този етап се обсъждат финансови и нефинансови санкции, които на първо време ще фокусират върху страните от еврозоната, а на втория етап ще бъдат включени всичките 27 страни-членки.

Макар и да не са изключени, промените в Лисабонския договор на този етап едва ли ще се случат. За това говори и позицията на Европейската комисия, която напълно пренебрегна темата. За сметка на това, на 29-ти септември Комисията ще представи предложението си за европейското икономическо управление, което на този етап разчита изцяло на съществуващата законодателна база. И комисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу многократно са подчертавали, че тя е напълно достатъчна, стига да се използва пълноценно.

Комисарят Рен „разкри” някои от основните моменти в предложението пред депутатите от икономическата комисия в Европейския парламент. За пореден път той си послужи с футболна метафора:

Прилагането на предстоящите строги правила трябва да бъде не по-сложно отколкото във футболен мач: играчите не могат да започват да обсъждат правилата на играта със съдията всеки път, когато извършат нарушение. Санкциите трябва да бъдат нормалното, автоматично следствие, ако страните многократно нарушават правилата и излагат партньорите си на риск”.

Рен постави акцента върху ранното задействане на санкциите (в началото на процедурата за свръхдефицит, вместо в края, както е сега) и върху стриктното спазване на правилата, без възможности за „изплъзване”. Той обясни, че се предвижда приемането на „процедура за обратно гласуване с мнозинство”, така че предложенията на Комисията за санкции да се смятат за приети, освен Съветът изрично не ги отхвърли в определен срок.

Що се отнася до макроикономическото управление, Оли Рен отново обясни, че става дума за таблица от икономически и финансови показатели, които Комисията ще наблюдава и анализира. Където се налага, ще се правят препоръки за отделните страни. Предвижда се специален механизъм за случаите на неспазване на препоръките от страните в еврозоната. Остава да видим доколко предстоящото предложение ще бъде по-конкретно в посочването на наблюдаваните индикатори, защото към момента страните-членки, които обсъждат този въпрос в рамките на работната група на Херман ван Ромпой не са единни по въпроса. Европейски медии дори коментираха, че европейският семестър е всичко, което работната група (и Комисията) ще постигнат на този етап.

Оли Рен призова депутатите да приемат предложението за икономическото управление до следващата лятна ваканция. Амбициозна цел, като се има предвид колко време отнеха споровете между европейските институции за приемането, например, на новата финансова архитектура или на Европейската дипломатическа служба - повече от една година.

В случая обаче, Оли Рен може да разчита на Парламента, когато става дума за повече контрол над страните-членки от страна на Брюксел. Евродепутатите неведнъж заявиха, че общото икономическо управление е жизнено важно за ЕС и трябва да бъде ръководено от Комисията.

Последната дума по спорните въпроси в крайна сметка ще имат лидерите на 27-те страни- членки на Съвета в края на октомври. Дано тогава друга, по-екзотична тема, не отнеме вниманието им и това на медиите, както се случи със Съвета по външна политика. Поредно отлагане със сигурност ще е знак, че европейският интерес е отстъпил пред по-силните и различни национални интереси.