euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 16 септември европейските лидери ще се съберат в Брюксел по покана на президента Херман ван Ромпой. В момент, когато първите одобрени кандидати за европейски посланици са вече факт, темата на Съвета са именно европейските външни отношения.

В поканата си към лидерите президентът Ван Ромпой посочва, че ще бъде отделено специално внимание на Азиатските партньори на ЕС, ситуацията в Пакистан, предстоящата среща на Г20 в Сеул, отношенията със САЩ. В поканата е допуснат протоколен гаф, като върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън, която трябва да брифира лидерите за Азиатската си обиколка, е наречена председател на Европейската комисия, вместо заместник-председател.

Макар и обявен като посветен на външната политика, Съветът ще отдели сериозно внимание на икономическото управление. Ван Ромпой ще докладва за напредъка на работната група под негово ръководство и се очаква предложенията, по които досега има консенсус, да бъдат официално одобрени. Окончателният доклад ще бъде представен пред лидерите на Съвета в края на октомври.

На този етап окончателна подкрепа от Съвета на финансовите министри има предложението за т.нар. Европейски икономически семестър. Той предвижда ранен преглед на средносрочните бюджетни приоритети и програмите за реформи на страните-членки, който да започва през март и да приключва през юли, така че да има достатъчно време националните парламенти да приемат окончателно бюджетите за следващата година през есента.

Парадоксът се състои в това, че срещу семестъра първоначално имаше политическа съпротива, защото дава повече правомощия на Брюксел в определянето на националните бюджетни политики. И сега много политици (включително в Европейския парламент) смятат, че новият механизъм е в ущърб на демокрацията, защото лишава демократично избраните правителства и парламенти от последната дума за собствените им бюджети.

Според анализатори, обаче, новият механизъм реално няма да промени нищо, защото отново липсват ефективни санкции за страните, които откажат да се съобразят с препоръките на Съвета. EurActiv цитира анализатора Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изкледвания, според когото новата система не носи съществена промяна, а ключовият въпрос е дали страните-членки наистина ще се съобразят с коментарите от Брюксел.

Пред изданието Золт Дарваш институтът Брюгел отбелязва, че препоръките от Брюксел няма да са задължителни и Комисията трябва да разчита на „моралния натиск” върху страните-членки. "Според нас семестърът ще има ограничено въздействие без ясни санкции за тези, които нарушават бюджетните правила, но ще бъде политически много трудно да се постигнат по-строги мерки”, смята Винченцо Скарпета от OpenEurope.

Комисията предвижда да използва като санкции временно замразяване или трайно спиране на парите от структурните фондове на ЕС и налагането на лихвоносещ депозит за страните от еврозоната. Срещу тези санкции обаче има сериозна съпротива и вече се предлагат изключения. Франция и Германия предложиха от еврофондовете, подлежащи на спиране, да се изключат селскостопанските субсидии.

От своя страна 9 предимно източноевропейски страни предложиха при изчисляването на бюжетния дефицит (основната причина за налагането на санкции) да се изключат парите за пенсионната реформа. Европейската комисия все още не е коментирала предложението.

Париж и Берлин, от своя страна, предложиха политически санкции за страните нарушителки - лишаване от право на глас в Съвета, но само за страните от еврозоната. Предложението им наскоро беше подкрепено и от председатля на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. За да се избегне нуждата от промени в Договора, двете страни предлагат страните от еврозоната да сключат помежду си политическо споразумение, в което да запишат условията за лишаването от право на глас.

Според много анализатори, обаче, истинският проблем, който не се решава със Семестъра, е проблемът с големите разлики в конкурентоспособността на европейските икономики. Работната група на Херман ван Ромпой и Комисията вече предложиха създаването на набор от показатели, които да служат за ранно предупреждение за нестабилност и на страните-членки да се отправят навременни препоръки и предупреждения. Предложенията в тази посока все още не са завършени е според европейски дипломати са зациклили. EUoserver цитира дипломати, според които работната група на Ван Ромпой се е "изчерпала" и "европейският семестър" е единственото, което ще бъде окончателно прието на този етап.

Според бившия германски финансов министър Тео Вайгел, обаче, проблемът изобщо не е в разликите в конкурентноспособността, пише EurActiv. Вайгел дава пример със САЩ, където, въпреки че има обща валута, икономическите разлики между отделните щати са съществени. Големият проблем, според него е, че в еврозоната са допуснати страни с големи дългове, за което той обвинява тогавашните правителства и Комисията в липсата на достатъчна строгост.

Глобално погледнато Тео Вайгел може и да е прав. Откъм София, обаче, гледката е друга. Защото колкото и българското правителство да е съгласно с бюджетния преглед и колкото и да иска да изпълни всички препоръки на Брюксел, може да се окаже, че това просто няма как да се случи. Защото освен бюджетната дисциплина, трябва работеща икономика, каквато България няма, дори и според министър–председателя Бойко Борисов.

Не е ясно защо, въпреки това осъзнаване, прогнозите за икономически ръст на финансовото министерство са далеч по-оптимистични дори и от силно завишените нови прогнози на ЕК. В този смисъл, бюджетният преглед би действал отрезвяващо поне на българското правителство. Как, обаче, зад хартиите и числата ще се появи реално работеща икономика - това е важният въпрос. А отговорът е още по-важен.