euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Филип Димитров става посланик на ЕС в Грузия. Толкова добра новина и толкова голямо признание България отдавна не е получавала. Защото битката за постовете на ръководители на 29-те европейски мисии по света беше твърде оспорвана. Още повече, че след влизането в сила на Лисабонския договор те са с ранг посланици за първи път в европейската история. Освен това, на фона на лютата битка между „старите” и „новите” страни-членки, България е единствената страна-„новобранец” с посланически пост в Европа.

Предвид стратегическото значение на Грузия за ЕС, очевидно не е случаен изборът на представител именно на България - страна с традиционно близки отношения с Русия, което предполага, че на работата на г-н Димитров в Тбилиси се отдава много голямо значение и се възлагат големи очаквания. "С избора на българин за ръководител на делегация на ЕС в регион от стратегическо значение за Европейския съюз и България нашата страна дава конкретен принос за модернизирането на европейската външна политика, в името на общите ни ценности и интереси", коментира в официално изявление министърът на външните работи Николай Младенов.

Очевидно при избора на Филип Димитров богатата му политическа биография си е казала думата: министър-председател на България (1991-1992), депутат в 36-то, 37-то и 40-то Народно събрание, постоянен представител в ООН (1997-1998), посланик в САЩ (1998-2001), наблюдател в Европейския парламент (2007). Защото, въпреки натиска от новите страни-членки за справедливо разпределение на постовете и географски баланс, одобрените техни кандидати са само 4-ма от общо 29. Освен Филип Димитров, сред избраните са само литовецът Вигаудас Ушацкас, който получи поста в Афганистан още през март и двамата полски кандидати, които заминават за Южна Корея и Йордания.

С най-много посланически места (4) е Испания: в Намибия, Гвинея Бисау, Ангола и Аржентина. Освен това, испанец ще заеме и мястото на заместник-шеф на мисията в Китай. С по 3 места са Франция (Замбия, Чад и Филипините) и Ирландия (Бангладеш, Ботсвана и Мозамбик). Германия получава постовете в Китай и Папуа Нова Гвинея, Белгия в Сенегал и Бурунди, Холандия в Южна Африка и Ливан, Люксембург в Сингапур и Хаити, Италия - в Тирана и Уганда. Кандидатът на Швеция е назначен на много важния посланически пост в Пакистан.

За местата в Ирак и Бразилия ще бъде обявен нов конкурс, тъй като на този етап не е имало подходящи кандидати. В момента тече процедурата по избор на председател на мисията в Босна и Херцеговина.

Назначенията са началото на създаването на новата Европейска служба за външни действия, оглавявана от Катрин Аштън. Баронесата със задоволство коментира, че е избрала „най-добрите хора за правилните постове”. Според нея тези назначения показват напредък в постигането на географски и полов баланс, но има още какво да се направи. През 2011 година ще започне нова ротация, при която ще бъдат попълнени приблизително същия брой посланически места, както през 2010.

"Удовлетворени сме не само от факта, че сред 29-имата посланици на ЕС има българин, но и от процедурата, по която беше направен изборът. Върховният представител г-жа Аштън създаде реална възможност за първите най-високопоставени постове на Европейската служба за външно действие да бъдат избрани най-добрите. Процедурата беше максимално прозрачна и открита", заяви българският външен министър Николай Младенов.

Българската държава няма никакво участие в номинирането на кандидатите. МВнР само е предоставило информацията за конкурсите на най-широк кръг кандидати, от които 18 са подали документи за участие. Процедурата включваше подбор по документи и интервюта от смесени комисии с представители на Европейската комисия, Европейския съвет и страните-членки в Брюксел. Финалният подбор беше направен лично от баронеса Аштън.

Извън типичните за ЕС, особено след петото разширяване, спорове за това коя държава къде да има свои представители, списъкът с назначенията показва няколко важни неща. Първото е, че очевидно е направен опит за географски баланс в контекста на традиционни отношения на някои страни-членки към определени трети страни. Второто е, че всички кандидати имат предишен опити като посланици, министри или дори министър-председатели. Тези неща са от особено значение в настоящия момент, тъй като именно посланиците на ЕС в трети страни са тези, които ще трябва да се опитат да реализират на практика амбицията на Съюза за водеща глобална роля.