euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Партиите, които са на власт в Босна и Херцеговина са напълно единодушни за европейската перспектива на страната и са напълно сериозни в желанието си да подадат молба за членство в Европейския съюз. Това ми каза в Страсбург миналата седмица докладчикът на Европейския парламент за Босна и Херцеговина Кристиян Дан Преда (ЕНП, Румъния). Вече има и дата, на която Босна и Херцеговина ще подаде молбата си за членство в ЕС - 15 февруари. ЕС неколкократно предупреди БиХ да не избързва с молбата, защото е важно тя да бъде убедителна. Според Кристиян Дан Преда, подаването на молбата има предимства и недостатъци. Предимство е, че по този начин босненските власти демонстрират амбиция. Той вярва, че тази амбиция е напълно сериозна. 

От друга страна обаче, това е нещо, срещу което имаше съпротива от страна на Брюксел, включително и от страни-членки като Германия и Великобритания. Получаването на статут на кандидатка не е шега, а е много сериозна задача, каза той в интервю за euinside. Има риск кандидатурата на БиХ да бъде забравена и с месеци да няма отговор. Официалното приемане на статут на кандидатка отнема време. Той смята, че е много рисковано да се подаде молба, която с месеци няма да получи отговор. Точно затова е важно да се използва допълнителното време до 15 февруари за постигане на напредък по нерешените въпроси като механизма за координация, адаптирането на търговската част на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, така че да включи присъединяването на Хърватия към ЕС и да продължат реформите, така че молбата наистина да бъде убедителна. 

Противник на босненската европейска интеграция е президентът на Република Сръбска Милорад Додик. По думите на Преда Додик е инструмент на Русия. Референдумите, които той организира са инструменти за блокиране на европейската перспектива на Босна и Херцеговина. Става дума за референдума, с който се поставяха под въпрос правомощията на националния съд и прокуратурата в сръбския ентитет на БиХ, както и за исканото всенародно допитване срещу решението на Конституционния съд на БиХ, с което беше определено за противоконституционно отбелязването на 9 януари за ден на държавността на Република Сръбска.

На тази дата през 1992-а година Република Сръбска обяви независимост от БиХ. Според Милорад Додик, никой не може да забранява на сърбите в ентитета да отбелязват своята независимост. Конституционният съд настояваше Република Сръбска да избере друга дата, тъй като 9 януари е православен християнски празник. Съдът смята, че с този празник се дискриминират римокатолиците и мюсюлманите, живеещи в ентитета. За празника в Баня Лука пристигна и сръбският премиер Александър Вучич. Кристиян Дан Преда смята, че ролята на Сърбия в БиХ е двойствена. От една страна сръбският премиер заявява, че не подкрепя референдумите, но присъства на спорния празник в Баня Лука. Отношенията между Баня Лука и Белград са много силни.

Додик е убеден, че е собственик на държава, но тя е част от БиХ. Румънският евродепутат намира за странна двойствеността в отношенията между Вучич и Република Сръбска. По-лесно е да се работи между Белград и Сараево, отколкото между Белград и Прищина, каза той. "Не можем да приемем две различни позиции - отношенията между Белград и Сараево и между Сърбия и Баня Лука. Баня Лука не е столица, а община в БиХ, затова мисля, че Вучич е важно да разбере това", добави докладчикът. 

Той смята, че е много важно, че Сърбия започна преговори благодарение на напредъка, който постигна в преговорите с Прищина. Това обаче е предизвикателство и за Косово, тъй като опозицията там в момента е против сделката с Белград. Важно е косоварите да видят, че има напредък в отношенията между Прищина и Белград. В момента обстановката в Прищина е лоша. Ако ситуацията се подобри, това ще бъде от полза за косоварите. 

Кристиян Дан Преда е съгласен с тезата на хърватските евродепутати, че евентуална кандидатура на БиХ за членство в ЕС ще укрепи кохезията на БиХ, но изключи всякакви разговори за надграждане на Дейтънското мирно споразумение, за което настояват хърватски политици, основно от кръговете на десния Хърватски демократичен съюз (HDZ), който сформира правителство с новата политическа партия Мост. На този етап е важно да се работи за европейската интеграция на БиХ и разговорите за бъдещето на Дейтън не са на дневен ред, с което се съгласили и босненските политици, добави евродепутатът. В момента е важно страната да се трансформира в европейска, не да се предоговаря Дейтън. 

Въпреки многото предизвикателства и трудности, той е убеден, че БиХ не е специален казус. Има и други страни, които се нуждаят от политически реформи. Вярно е, че БиХ има сложна конституционна архитектура, но страната вече има опит в постигането на компромиси. Това е демокрация, базирана на компромис, каза той. Ако се започне с идеята, че не е възможно да се прави политика, не може да има успех, смята още докладчикът за БиХ. Той признава, че в момента атмосферата в ЕС е много тежка и това прави задачата на стремящите се към европейско членство държави много по-трудна. БиХ трябва да бъде иновативна и креативна. Пейзажът днес е много по-различен от 2004-а година, когато Холандия за последен път председателства Съвета на ЕС. Тогава разширяването беше основен приоритет, защото предстоеше присъединяването на десет нови страни. Днес думата дори не присъства в програмата на тазгодишното холандско председателство, отбеляза Кристиян Дан Преда. 

"Разширяването не съществува за Холандия. Това е реалността и трябва да я разберем". Затова е важно Сараево да има кураж и въображение. Новите кандидатки трябва да са много оригинални, смята още румънският евродепутат.