euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Отношенията ЕС-Турция: огън и лед

Аделина Марини, 21 април 2011

Осезаемо по-хладно премина пресконференцията след заседанието на Съвета за асоцииране ЕС-Турция във вторник, който се проведе след този с Хърватия. Ако хърватските власти получиха значителна политическа подкрепа чрез затварянето на две ключови глави, отношенията ЕС-Турция все повече затъват в тресавище. За разлика от съвета Хърватия-ЕС, срещата с медиите* след съвета ЕС-Турция беше открита от турския министър на външните работи Ахмед Давутоглу, който започна с думите, че ще говори на турски, тъй като един ден той ще стане официален език на Европейския съюз.

В отговор, унгарският външен министър, когато дойде неговият ред заяви, че има заръка от председателството да говори на английски, а не на унгарски. Това предизвика вметката на Давутоглу, че така няма да може да се види колко унгарският и турският са близки. Макар всичко това да се разви във видимо ведра обстановка, онази искреност, която се забелязваше след съвета ЕС-Хърватия липсваше.

Давутоглу изрично подчерта факта, че това беше 49-тият съвет ЕС-Турция. Той повтори това няколко пъти, последван и от главния преговарящ на Анкара с Евросъюза - Егемен Багъш. По думите на Бъгъш фактът, че това е 49-тата среща "подчертава колко дълбоки корени имат нашите отношения. Означава също и това, че Турция продължава да е оставена да чака".

Г-н Давутоглу потвърди за пореден път, че Турция продължава да е твърдо решена да стане член на Европейския съюз като натърти на думата "пълноправен", с което подчерта, че Турция няма да приеме никакви компромиси с членството от типа на френската идея за "привилегировано партньорство". Багъш от своя страна пък заяви, че ако според най-новите проучвания на общественото мнение все още е висок процентът на турците, които подкрепят членството на страната им в Европейския съюз (62%), то почти същият процент са убедени, че това няма да се случи. Егемен Багъш заяви, че това е проблем както на Турция, така и на ЕС и подходът за решаването му трябва да е съвместен.

Дошло е времето за повече искреност, беше посланието на турската делегация, която отчете, че изпълнява с твърда убеденост всички изисквания на Европейския съюз, но продължава да бъде дискриминирана най-вече по отношение на визовия режим. На последната среща на европейската тройка в Истанбул през декември на Турция са били поставени три условия за вдигане на визовия режим: въвеждане на паспорти с биометрични данни; приключване на работата по споразумението за реадмисия (свързано с връщането на имигранти, влезли на територията на ЕС през Турция), което по думите на Давутоглу вече е готово за подпис; създаване на система за интегрирано управление на границата.

Макар вече по-голямата част от работата по трите условия да е приключила, Турция все още не намира от страна на ЕС подходящия човек, с когото да обсъди визовия проблем. По думите на Егемен Багъш, този проблем е от изключително значение за турците. "Моментът, когато турците се чувстват по-малко европейци е когато застанат на опашка на границата за влизане в ЕС", каза той и даде пример с футболист на "Галатасарай", който играе за испански отбор, но жена му не може да бъде с него, тъй като не получава виза.

И отново прозвуча една от основните турски тези, че всички реформи се правят не заради, а въпреки Европейския съюз в името на повишаване благосъстоянието на турските граждани. "Ние ще продължим да извършваме реформите в европейския стил", завърши г-н Багъш.

Реакцията на представителите на Евросъюза в лицето на унгарския външен министър Янош Мартони и на еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле беше сдържана. Г-н Мартони подчерта необходимостта Турция да работи повече, за да гарантира основните права и свободи. Унгарският дипломат ограничи изказването си до отчитането на положителните крачки, които турското правителство е направило като подчерта, че е нужно много повече. Малко по-конкретен беше еврокомисарят Фюле. Той съобщи, че предложението за започване на диалог по визовия режим вече е на масата. За да се премахнат обаче всички пречки между ЕС и Турция, е необходимо да бъдат изпълнени четири условия.

Първото, според чешкия комисар е, че политическата реформа е в сърцевината на процеса на присъединяване. Той постави тази реформа в контекста на предстоящите през юни общи избори в Турция, от които Евросъюзът очаква евентуалното ново правителство да довърши конституционната реформа с повече плам и този път с широко гражданско участие. Той призова изборите да бъдат честни и прозрачни. Нещо, на което турската делегация реагира остро като заяви, че Турция има дългогодишни традиции в провеждането на свободни и честни избори. Турският външен министър Ахмед Давутоглу дори напомни, че надали има друга страна, в която министрите на вътрешните работи, на правосъдието и на отбраната да подават оставка преди изборите, за да не попречат по никакъв начин на свободното им и честно провеждане.

Второто условие, което г-н Фюле изтъкна е свободата на пресата, което е от огромно значение за всяка страна-кандидатка за членство в ЕС. В Турция трябва да се води широк дебат с максимално разнообразие от мнения. "Трябва да се чуват противоположни мнения", допълни още комисарят. На трето място, преговорният процес трябва да получи нов тласък, продължи комисарят. Ако Турция изпълни още няколко оставащи стъпки, може да бъде отворена глава "Конкурентоспособност" още в рамките на унгарското председателство. За целта обаче, е необходимо Турция да приложи изцяло допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране спрямо всички страни-членки на ЕС, включително и към Кипър, както звучи официалната формулировка.

Според турския външен министър, Турция е направила значителни предложения на Европейския съюз във връзка с допълнителния протокол, но не е получила положителен отклик. "Никой не може да обвинява Турция за това, че не е отворена нито една глава врамките на една година", заключи той.

От общо 35 преговорни глави 13 са отворени, а една е вече затворена. По отношение на глава "Конкурентоспособност", Турция прояви характер в началото на годината като заяви, че евентуалното й отваряне може да създаде рискове за икономиката на страната. През януари в Будапеща, турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш заяви, че унгарското председателство е поело ангажимент да направи всичко възможно да започне преговори по тази глава. "Нашата позиция по въпроса е очевидна. Турция иска глава "Конкурентоспособност" да бъде отворена. Но ние няма да подложим икономиката си на риск, само за да отворим тази глава", каза Багъш, цитиран от вестник "Заман", който пък се позовава на Анадолската агенция.

В момента турската икономика е сред най-бързо растящите в света. Макар да съществува риск от прегряване, икономическите показатели на страната се отчитат от икономистите като много добри. Затова и страната смята, че някои рестриктивни мерки, заложени в глава "Конкурентоспособност", може да попречат на икономическия растеж в момент, когато турската икономика има много да наваксва.

По всичко личи, че надали тази глава ще бъде отворена в рамките на унгарското председателство предвид очакваните избори в Турция през юни. Видно е, че Европейският съюз предпочита да се фокусира върху техническата част в преговорния процес с Турция, докато Анкара смята, че технически проблеми между ЕС и Турция няма. Всички проблеми са на политическо ниво. Факт, който не се отрича на ниво отделни страни-членки, а това поставя европейските институции в неприятната позиция да работят с вързани ръце. Затова и всички гледат с очакване какъв ще бъде резултатът от изборите. Тогава вероятно ще стане ясно дали отношенията ЕС-Турция ще продължат да затъват в подвижни пясъци или ще бъдат изтеглени на качествено ново ниво, което се налага от променената обстановка в съседството на Европейския съюз.

Какъвто и да е резултатът от изборите условията на Турция и ЕС за продължаване на преговорите взаимно се блокират - ЕС иска Турция да започне да третира гръцката част на Кипър като всеки друг член на Европейския съюз, а Турция иска премахване на визите и също равнопоставеност в преговорите както с останалите страни-кандидатки. ЕС иска и още нещо - незабавно подписване на споразумението за реадмисия, което ще е от ключово значение в момента на фона на засилващите се мигрантски потоци по посока ЕС от размириците в Южното средиземноморие. Турция държи този коз, а ЕС държи визовия коз, което изисква съвсем различен подход. Какъв ще е той, може би ще зависи от резултатите от изборите в Турция.

*Пресконференцията след съвета ЕС-Хърватия се радваше на значително по-голям медиен интерес, докато след ЕС-Турция въпросите на журналистите бяха сведени до общо три заради "липса на време".