euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Икономическото възстановяване на еврозоната се забави, заради новите рискове, които се появиха в последните месеци, съобщи шефът на Европейската централна банка Марио Драги миналия четвъртък след първото заседание на Управителния съвет на банката след лятната ваканция. Реалният брутен вътрешен продукт на еврозоната е нараснал през второто тримесечие на годината по-бавно от очакваното - 0.3%. Възстановяването ще продължи, но ще е по-слабо от предишните прогнози в резултат на забавянето на нововъзникващите икономики, което се отразява върху глобалния растеж и външното търсене на износ от еврозоната, обясни г-н Драги. Засега, подчерта той, Управителният съвет намира за твърде рано да се правят заключения дали става дума за дългосрочно развитие или за краткосрочна нестабилност. Въпреки това обаче, увери той, УС следи отблизо ситуацията и е готов да използва всички налични инструменти в случай на нужда.

Актуализираната прогноза на ЕЦБ за икономическия ръст в еврозоната през тази година е 1.4%. За догодина банката очаква икономическо разрастване от 1.7%, а през 2017-а година - +1.8%. Корекцията надолу за тази година е незначителна, но за следващите две години е по-осезаема. През юни банката очакваше БВП да нарасне през тази година с 1.5%, догодина с 1.9%, а през 2017-а - с 2.0%. Макар да беше предпазлив в оценката си за ставащото в Китай, Марио Драги все пак прогнозира, че предизвикателствата, провокирани от забавянето на нововъзникващите икономики, е малко вероятно да изчезнат бързо. Той предупреди обаче, че все още е рано да се каже дали става дума за временна волатилност или за постоянна. Марио Драги напомни, че независимо от новонадвисналата несигурност, страните-членки на валутния клуб трябва да се придържат към програмите си за структурни реформи и към фискалната дисциплина. 

Ако сегашната икономическа ситуация в глобален план се запази, то е много вероятно Европейската комисия също да занижи очакванията си за икономическото развитие в ЕС в есенната си икономическа прогноза. Това със сигурност ще окаже сериозно влияние върху разговорите в ЕС за бъдещето на еврозоната и за придържането към фискална дисциплина. На този етап шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) не споделя песимизма на Драги. В реч [на английски език] в Австрия ден преди Марио Драги холандският финансов министър говореше за положителни перспективи пред еврозоната. "Само преди година еврозоната беше смятана за риск за глобалната икономика, но сега е един от силните региони в международен план", каза той в контекста на това, че Гърция изостава от партньорите си във валутния блок. 

Евроинтеграцията на еврозоната полека изпада от дневния ред

Вече тече усилена подготовка за началото на новия политически сезон в ЕС. За договаряне на дневния ред тази есен шефът на Европейския съвет Доналд Туск тръгна на обиколка из страните-членки. Той посети Словения и Хърватия в първите дни на септември, когато стана ясно, че водещата тема тази есен, очаквано, отново ще бъде емигрантската и бежанска криза. Независимо, че темата ще доминира работата на Съюза в следващите месеци, той все пак посочи, че трябва да продължи подсилването на Икономическия и паричен съюз (еврозоната). Туск обаче, не беше особено сигурен, че темата ще попадне в полезрението на лидерите. След срещата си с хърватския премиер Зоран Миланович в Загреб на 1 септември г-н Туск заяви, че докладът на петимата президенти, който от самото начало трудно си пробива път през горещите теми на деня, може и да попадне в дневния ред на срещата на върха през октомври. "Може и да имаме възможност да се върнем към този въпрос през октомври", каза той, изразявайки с думите си голяма несигурност. 

Докладът, изготвен от шефовете на петте европейски институции - Комисията, Европейския съвет, ЕЦБ, Еврогрупата и Европарламента - беше официално представен на юнската среща на върха, която също беше доминирана от мигрантската криза, но през Средиземно море. Макар докладът да беше представен, задълбоченото му обсъждане и доразвиване остана за по-нататък. Очакванията бяха, че ЕС ще се заеме по-сериозно с него тази есен, въпреки че на всички е ясно, че най-сериозните реформи на еврозоната, изискващи промени в устройствените договори, няма да станат преди изборите във Франция и Германия през 2017-а година, както и преди референдума за оставането на Великобритания в ЕС. 

Противно на скептицизма на Доналд Туск Франция организира истинска офанзива, като през горещия август и въпреки нажежаването на темата с бежанците, френски официални представители постоянно засипваха общественото мнение с "нови" идеи за реформа на еврозоната. Френската атака е странна предвид, че Париж постоянно получава снизходителност и отстъпки при прилагането на европейското икономическо законодателство. Тази пролет Франция получи за трети път отсрочка да коригира бюджетния си дефицит в разгара на конфликта между Гърция и останалите й партньори в еврозоната. На 27 август френският член на Изпълнителното бюро на ЕЦБ Беноа Кьоре изложи новите френски идеи в реч [на английски език] в Париж по време на посланическата седмица. 

Според него, много от решенията, взети по време на дълговата криза в еврозоната, са прибързани и правени на коляно. Едно от тях е Европейският механизъм за стабилност, известен още като постоянния фонд на еврозоната. Той би трябвало да се превърне в основа за хазна на еврозоната, каза той. Г-н Кьоре обяви, че европейската солидарност е невъзможна, докато всяка страна смята, че икономическата политика е само нейна работа. Теза, която е в противоречие с поведението на Франция в последните години. Беноа Кьоре подкрепи и идеята за създаването на министерство на финансите на еврозоната, което се предвижда в доклада на петимата президенти. Освен това еврозоната трябва да има обща стратегия за растеж, тъй като е грешно да бъде разглеждана като сума от 19 икономики, вместо като единна икономика. Време е да се сложи край на междуправителствения подход и Европа да се завърне към общностния, добави французинът.

Също на 27 август, в речта [на английски език] си на посланическата конференция в Париж, френският президент Франсоа Оланд говори за необходимостта от преподреждане на европейските приоритети. Той обобщи френските предложния така: "опростяване, движение напред, разясняване". Франсоа Оланд, който има тежки вътрешнополитически проблеми, се обяви за създаването на икономическо правителство на еврозоната и за хармонизиране на фискалните и социалните правила, особено по отношение на минималната работна заплата. Той отново подкрепи старата френска идея за Европа на две скорости като заяви, че иска Франция да върви с онези страни, които се придвижват към по-дълбока интеграция в "разслоена Европа", където ще има различни скорости (идея, подкрепяна и от Дейвид Камерън) и правила за взимане на решения. 

Един от авторите на доклада на петимата президенти - Марио Драги - не беше толкова въодушевен, колкото Оланд и Кьоре. Той припомни, че отдавна се застъпва за задълбочаване на интеграцията в бюджетната сфера, която в момента се управлява по правилата на Пакта за стабилност и растеж и на пакета от шест законодателни предложения. Тази система, каза той, не работи задоволително по много причини и затова трябва да се премине към обща институция в бюджетната сфера. Това, обаче, е доста амбициозна идея, призна той в отговор на журналистически въпрос. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум също се съсредоточи в своята реч в Австрия върху доклада на петимата президенти, но с друг фокус. Според него ключът към успеха в еврозоната е конвергенцията (икономическото сближаване). Това е централен елемент в доклада на президентите. "Нуждаем се от сближаване в много сфери, като пазара на труда, продуктовите пазари и инвестициите", каза той.

Припомни, че брутният вътрешен продукт на глава от населението се очаква да бъде над средното за еврозоната в онези страни, в които няма икономически дисбаланси. Това са балтийските държави и Словакия. Ситуацията е доста добра и в онези държави, които предприеха амбициозни реформи като Испания, Португалия и Словения, уточни той. Въпреки различния фокус, той също като Беноа Кьоре отбеляза, че единен съюз е невъзможен, ако икономическата политика се разглежда като чисто национален въпрос. На този етап Германия е скептична към френските предложения за фискален и политически съюз в еврозоната. Реакцията на германския вицеканцлер и министър на икономиката Зигмар Габриел, цитиран от Open Europe, показва, че Германия добре е схванала тайминга и същината на френската офанзива. 

"Сега не е моментът да се иска фундаментално обновяване и продължаване на задълбочаването на интеграцията в ЕС. Най-напред трябва да стигнем до момента, когато страните-членки се придържат към съвместно договорените правила, например по отношение на финансовата стабилност", каза той, след като напомни старите германски страхове, че се търси преминаване към фискални трансфери без да е гарантирано, че всички страни се придържат към ангажиментите си. Въпреки че много от френските идеи съвпадат с възгледите на други държави, фактът, че тези идеи идват точно сега, именно от Париж, който не е известен със спазването на своята част от договорените на европейско ниво ангажименти, най-вероятно ще доведе до избутването на разговора за бъдещето на еврозоната за по-нататък. 

Икономическата несигурност, която се задава отново към еврозоната обаче, може да се окаже добър тест за решимоста на Франция да покаже, че не търси повече интеграция, само за да прикрие собствената си неспособност да изпълни обещаните реформи. Дори и Франция да не се справи с тази тежка задача, Йерун Дайселблум обеща, че основен негов приоритет този сезон ще бъде да провокира дискусии в Еврогрупата за нуждата от истинска конвергенция и сближаване. Ако Франция иска да се покаже като достойна част от двигателя на ЕС, тя трябва да покаже с личен пример, че общността е по-важна от политическите битки на домашната сцена. Тогава френските идеи ще добият плътност и може и да ускорят разговора за бъдещето на еврозоната. По всичко личи, че сезон 2015-2016 ще се концентрира върху изпълнението на старите преди обсъждането на новите предложения, какъвто беше и първоначалният замисъл на Комисията на Жан-Код Юнкер за мандата му.