euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Преди малко повече от два месеца, euinside съобщи, че най-изненадващо България е обявила искане вноските за изграждане на газопровода „Набуко”, дължими от страните от ЕС, участнички в проекта, да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и да не се включват в дефицита на националните бюджети. За подобна българска позиция разбрахме от официално съобщение на правителствената пресслужба за срещата на премиера Бойко Борисов с посланика на правителството на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия Ричард Морнингстар. В този смисъл, още по-изненадващ беше фактът, че подобно искане е било споделено най-напред не в Брюксел или София, а във Вашингтон.

euinside веднага отправи запитване към Европейската комисия, откъдето сдържано отговориха, че нямат информация от България да е постъпвало официално искане вноските за изграждане на газопровода „Набуко” да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и следователно не могат да коментират.

Въпреки че изпратихме въпросите си към ЕК и пресслужбата на МС едновременно - във вторник, 21 септември сутринта, се наложи да изчакаме повече от седмица, за да получим някакъв отговор от българските власти. Официално писмо така и не пристигна, но все пак разбрахме, че официална позиция по въпроса няма, нито е внасяно нещо в писмен вид в Комисията или Съвета в Брюксел, но има неофициални консултации между София и страните-участнички в проекта „Набуко”.

Новината остана без развитие в следващите два месеца, докато Бойко Борисов не й вдъхна нов живот преди няколко дни. На енергийна конференция за Югоизточна Европа, проведена в София на 30 ноември, Борисов призова банковите гаранции, които държавите-членки на Европейския съюз ще трябва да вземат от европейските финансови институции за реализирането на проекта „Набуко”, да не бъдат изчислявани при определянето на бюджетния им дефицит:

„Моето предложение към Брюксел е банковите гаранции, които държавите, участващи в „Набуко”, вземем, да излязат в скоба, зад общото число на дефицита на тези държави. В противен случай … веднага ще минем на бюджетен дефицит и усилията на правителството, на всички нас, ще бъдат обезличени”.

Само две седмици, след като София и Москва създадоха общата си компания за руския проект „Южен поток”, българският премиер критикува европейските институции за темповете, с които се реализира европейския проект „Набуко”: „Ние винаги сме извеждали „Набуко” като наш приоритетен проект, защото той е такъв за Европейския съюз, и сме направили всичко необходимо по него. Но аз имам много, много забележки по темповете, с които се работи по този проект и по отношение на действителното му, реално издигане в приоритет на ЕС”.

Между другото, важно е да се отбележи, че България упорито подчертава лоялността си към "Набуко", след подписването на споразумението с Москва на 13 ноември. Само 10 дни по-късно външният министър Николай Младенов каза вав Виена: „Напълно подкрепям Набуко, защото това е приоритетен проект за България от гледна точка на постигане на диверсификация на доставките на газ и намаляване на енергийната зависимост на страната. Катo основен елемент на Южен коридор и одобрен от ЕК като приоритетен европейски проект, НАБУКО е ключов за сигурността на доставките на природен газ за целия континент".

Думите "одобрен от ЕК като приоритетен" са много важни, защото въпреки опитите "Южен поток" да бъде представен като "европейски" от премиерите на България и Русия, формално той не е такъв, за разлика от "Набуко".

Ако се върнем към искането на България банковите гаранции за „Набуко” да не бъдат изчислявани при определянето на бюджетния им дефицит, в речта си пред енергийната конференция в София Бойко Борисов предлага министрите от Югоизточна Европа да направят конкретни препоръки по темата, които да бъдат представени на Европейската комисия.

От съобщение на Министерството на икономиката и енергетиката става ясно, че в рамките на форума е била подписана декларация, с която държавите от Югоизточна Европа ще изработят съвместно десетгодишен план за развитие на енергийната инфраструктура в региона в съответствие с Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС. В декларацията страните се ангажират още да задълбочат сътрудничеството с международните финансови институции за осигуряване на финансова подкрепа за развитието на енергийната инфраструктура. Според документа ”създаването на интегриран и ликвиден енергиен пазар в региона е първостепенен приоритет за държавите от Югоизточна Европа. То ще съдейства както за диверсификация на енергийните доставки, така и за повишаване на енергийната сигурност в целия Европейски съюз”.

Както става ясно поне от това съобщение, в декларацията не се споменава нищо за поставеното от премиера искане по отношение на „Набуко”. Нищо подобно няма и в документите, публикувани след Съвета по „Транспорт, телекомуникации и енергетика" в Брюксел, където министър Трайчо Трайков е информирал колегите си от ЕС за енергийната конференция и приетата декларация.

В рамките на Съвета министрите са провели политически дебат за нова европейска енергийна стратегия 2011-2010, предвид предстоящо заседание на Европейския съвет през февруари 2011 г. Срещата на лидерите ще бъде посветена изцяло на енергийната тема. Може би тогава ще има повече яснота относно българската позиция за „Набуко”.

Както знаете, това не е първото искане на България за изваждане на определени държавни разходи от бюджетния дефицит - страната ни е сред 9-те страни от ЕС, които поискаха от дефицита да се приспаднат разходите за пенсионни реформи. По този повод, в интервю за euinside еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние обясни: „Европейската комисия все още няма категорично становище, защото се правят на този етап все още анализи за реалния дефицит в държавите-членки. Трябва да се разгледа и проблема със задлъжнялостта и едва когато имаме допълнителни елементи, може би ЕК ще може да каже нещо по-категорично.”

Вероятно това условие важи и за искането на София за „Набуко”. Проектът е обявен от ЕС за приоритет, но работата по изграждането му върви бавно. Вече започна процедурата по набиране на необходимото финансиране в размер на 4 милиарда евро. До 2 милиарда евро ще бъдат осигурени от Европейската инвестиционна банка, до 1.2 млрд. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и до 800 млн. от Международната финансова корпорация. По отношение на страните-членки на ЕС, участващи в проекта, Европейската комисия отпусна 200 млн. евро, предназначени за строителството на газопровода „Набуко”, част от които получава и България.

Акционери в консорциума „Набуко” (с по 16.67%) са турската компания БОТАШ, “Българският енергиен холдинг“, румънската “Трансгаз“, унгарската МОЛ, австрийската OMV и германската RWE. Техен ангажимент е да осигурят договори за доставка на газ, за да може „Набуко” да изпълни предназначението си: да гарантира европейската енергийна сигурност чрез диверсификация на маршрутите и източниците на газ. За целта тръбата трябва да се захрани с газ от Близкия Изток и Каспийския регион. По информация на консорциума от 23 август, тръбата ще се захранва с газ от Азербайджан, Туркменистан и Ирак.