euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няколко проблема се очертаха по време на днешния (6 април) дебат в Европейския парламент по бъдещите ядрени стрес-тестове и стандартите за ядрена безопасност. Какво да се прави с провалилите се на тестовете ядрени мощности, бъдещето на ядрената енергетика в ЕС по принцип, развитието на алтернативни енергоизточници и обичайният проблем с подялбата на компетенциите между европейските институции и страните-членки. От всички чути мнения по време на двучасовия дебат стана ясно още и това, че всички аргументи по принцип са верни, но на практика трудно може да съжителстват заедно.

Част от горепосочените проблеми бяха очертани още в самото начало на дебатите от унгарския държавен министър по европейските въпроси Енико Гьори, според която съседните на Европейския съюз страни трябва да завишат стандартите за ядрена безопасност. Освен това, стрес-тестовете трябва да обхванат доста по-широкия въпрос за това, че сигурността на доставките не трябва да се оказва по-важна от околната среда и общественото здраве, тоест не бива да обхващат само и единствено ядрената енергия. По думите й, не може да бъдат закривани ядрени инсталации без това да бъде координирано на общностно ниво и без да е помислено за алтернативни източници.

Всяка страна-членка е с различен енергиен баланс и именно това трябва да бъде основата на всякакви бъдещи действия на ниво Европейски съюз, стана ясно още от изказването на г-жа Гьори. Еврокомисарят по енергийните въпроси, германецът Гюнтер Йотингер през цялото време звучеше прагматично-реалистичен. Той заяви, че инциденти като този в Япония не могат да бъдат основание за прогнози за бъдещо развитие на ядрената енергетика.

Единните критерии за провеждането на стрес-тестовете ще бъдат готови в средата на май, съобщи Гюнтер Йотингер и добави, че в края на годината ще бъде възможно да бъде проведена всеобхватна проверка на безопасността на всичките 143 атомни електроцентрали на територията на Европейския съюз. Освен това, докладва още комисарят, Европейската комисия вече е провела разговори с Русия и Украйна относно провеждането на инспекции и в съседните на ЕС страни. Такива разговори предстои да се проведат още с Швейцария и Армения, а също и с държави, които планират изграждането на АЕЦ като Турция и Беларус.

Еврокомисарят беше подложен на остри критики от страна на евродепутати заради това, че планираните стрес-тестове няма да са достатъчни; че трябва да бъдат задължителни; и че трябва да изискват поемане на ангажимент от страните-членки да отстранят установените проблеми или да изведат мощностите си от експлоатация. На критики беше подложена и идеята стрес-тестовете да бъдат извършени от националните регулаторни органи. "Ние не можем да задължаваме държавите-членки сами да контролират. Това трябва да се осъществява от независими есперти при пълна прозрачност", каза Лена Ек, евродепутат от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в Европарламента.

Още по-критична беше Ребека Хармс от групата на Зелените/Европейски Свободен Алианс. Тя заяви, че няма да се довери на резултатите от стрес-тестовете, тъй като не може самите тестове и анализа на резултатите да бъдат в компетенциите на страните-членки. Според нея, надзорните органи взаимно ще се прикриват. "Нима държавите ще си признаят, че са били прекалено толерантни?", попита още евродепутатът.

Впечатление направи в целия дебат, че всички си даваха ясна сметка, че ако се наложи да бъдат извеждани ядрени мощности от експлоатация заради неизпълнение на стандартите за сигурност, това ще доведе до "радикални промени в енергийния сектор", по думите на г-жа Хармс. Затова беше предложено, освен създаването на пътна карта за извеждане от експлоатация, което Комисията планира да направи, да бъде създадена и стратегия за извеждане от експлоатация. В този контекст, обаче, друг германски евродепутат, Петер Лизе от групата на Европейската народна партия (ЕНП), предупреди да не се прибягва до компенсация с допълнителен внос на газ от Русия. "Да се фокусираме върху енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници", добави г-н Лизе.

Почти всички изказали се депутати бяха единодушни, че стрес-тестовете, които Комисията планира няма да са достатъчни. Чуха се различни идеи, някои от които наистина радикални. Така например евродепутатът от АЛДЕ Фиона Хол предложи страните-членки на Европейския съюз да наложат мораториум върху проектирането и въвеждането в експлоатация на нови централи по примера на Германия. Създаване на международни норми в рамките на Г20, предложи друг депутат. Полякът Богуслав Соник от ЕНП поиска страните-членки да не купуват електричество от мощности в съседни на ЕС страни, които не са преминали стрес-тестове по европейски стандарти.

Неговото изказване започна с припомняне на тъжния факт, че на 26 април се навършват 25 години от аварията в Чернобил. По думите му, изотопът Цезий 137 има период на разпад от 30 години. В Украйна още има заразени храни, а зоната на ядрено замърсяване е в радиус от 30 км от самия Чернобил, цитира той данни на Greenpeace.

В края на дискусията, еврокомисарят Йотингер поля евродепутатския патос със студена вода. По отношение на искането за превес на общностния подход в ядрените стрес-тестове и призивите за независима експертиза при провеждането им той припомни, че Договорът от Лисабон е в сила само от година и половина и в него са предвидени широки правомощия в областта на енергийния сектор на страните-членки. "И на мен би ми се искало ЕС да разполага с правомощия по отношение на структурата на енергийните баланси на страните, но през идните години те ще разполагат с правомощия в тази област", призна Йотингер.

Той предизвика недоволни мимики сред евродепутатите като каза още, че в Лисабонския договор е записана целта ЕС да постигне 20% дял на ВЕИ в общия енергиен микс и че изцяло зависи от страните-членки дали ще променят това съотношение. В прав текст еврокомисарят заключи, че за да може ЕС да добие някакви правомощия по отношение увеличаването на дела на ВЕИ, трябва да има промени в Лисабонския договор - нещо, което би довело до серия от референдуми в редица страни-членки на Европейския съюз, избегнато по отношение на икономическото управление в еврозоната с козметични промени.

Г-н Йотингер беше особено ясен по отношениe е на критиките на Ребека Хармс. Обръщайки се към нея той заяви, че няма основание да не вярва на националните надзорни органи за провеждането на стрес-тестовете. "Г-жо Хармс, ние германците не трябва винаги да мислим, че във всичко сме по-добри. Нека имаме доверие и към Полша. Германците наистина са склонни да смятат, че могат да се налагат на ниво ЕС, но нека проявим необходимото уважение към Франция, Полша, волята на гражданите, които демократично са си избрали своите правителства".

Той обаче също се застъпи за тезата, че инспекциите трябва да бъдат общозадължителни. Отново в отговор на г-жа Хармс той обеща, че ще гарантира пълна прозрачност на процеса по разработката на критериите за инспекциите и при провеждането на самите стрес-тестове.

Целият този дебат се проведе в средата на забележителния скандал, който се разрази в България по повод строежа на втората атомна електроцентрала в Белене. Скандалът беше провокиран от разкритието на министъра на енергетиката Трайчо Трайков, че шефът на Националната електрическа компания Красимир Първанов е подписал без мандат от правителството анекс с "Атомстройекспорт", който правно обвързва страната да се договори за цената за изграждането на централата до края на месец юни. Това разкритие беше разтълкувано като фактическо съгласие на България строежът на вече започнатата АЕЦ в близост до границата с Румъния да започне на базата на подпис на чиновник на сравнително ниско ниво.

Скандалът отприщи остри критики в страната, като най-озадачаващо беше 24-часовото мълчание на министър-председателя, който още по време на предизборната си кампания през 2009-та година се обяви против строежа на втората атомна електроцентрала. Впоследствие, като оглави правителството, той неколкократно смени позицията си, с което засили впечатлението за силен натиск от страна на Русия.

В този контекст е интересен фактът, че по време на дебатите в Европарламента следобед не се включи нито един от 18-те български евродепутати. По-рано обаче, от офиса на г-жа Надежда Нейнски, евродепутат от групата на ЕНП, беше изпратен писменият отговор на Европейската комисия на питането на евродепутата относно сигурността на проекта "Белене". В отговора си, институцията посочва, че до края на годината ще бъде направен преглед на действащата правна и регулаторна рамка относно сигурността на ядрените съоръжения, което включва и разглеждане на сеизмичния риск в района на АЕЦ "Белене".

13:04 От офиса на евродепутата от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД) Ивайло Калфин съобщиха на 7 април, че той е взел участие във вчерашния депат, но поради липсата на пленарно време, е депозирал изказването си в писмен вид. В него г-н Калфин призовава ЕС да приеме възможно най-бързо минимални изисквания за безопасност, които да бъдат задължителни за всички ядрени мощности на територията на Общността. Нещо повече, това трябва да стане още преди провеждането на стрес-тестовете тази година.