euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Противно на очакванията се оказа, че младите хора между 15 и 24 г. са най-незаинтересуваните от промените в климата, а ще са сред основните им жертви. Това показва проучване, направено от ЕК и станало повод за започването на масирана кампания в 11 държави, сред които и България за популяризиране на последствията от климатичните изменения, както и на съвети, които биха могли да ги забавят с индивидуалните ни действия тук и сега. Началото на кампанията ще бъде дадено на 20 август в Стокхолм с концерт на известния американски музикант Moby. Концерти на различни други звезди ще има и в Будапеща, и Копенхаген.

Повече от ясно е обаче, че с концерти няма да стане, нито пък само с индивидуалните ни действия. Нужно е много повече, отколкото можем да си позволим. И, след като в САЩ, които направиха една мини революция, предлагайки изцяло ново законодателство, ориентирано към спешното създаване на зелена икономика, тези планове бяха посрещнати на нож от страна на бизнеса и политици от различни партии, във Великобритания се случи същото.

В сряда беше представена за първи път стратегията на правителството за възобновяемата енергия. Оказа се, че критиците на документа изглеждат твърде много и боравят с аргументи, които успяват да влязат под кожата на всеки - загубата на работни места, прекалено високата цена и бавната възвръщаемост, оскъпяване на електричеството. Стратегията обаче има и привърженици, които отправят остри критики, че страната, която постави началото на промишлената революция преди повече от 200 г., изостава най-много в използването на ВЕИ, които пък са доста - приливни вълни, силен вятър, слънчевата енергия на острова са в изобилие.

Разбира се, че е необходимо да се полагат и индивидуални усилия и, разбира се, че е необходимо отделните държави да гледат къде са в класацията. Няма нищо по-хубаво обаче от комбинираните усилия и пример в това отношение е мега проектът на няколко европейски компании, наречен концепцията Desertec. Става дума за идея, която сама по себе си не е нова, но мащабът и е впечатляващ. Deutsche Bank, RWE, Eon и германският застраховател Munich Re са се обединили в проекта, който се очаква да струва около 400 млрд. евро.

Целта е с тези средства пустинята Сахара, както и пустинните райони в Близкия изток да бъдат използвани за монтирането на слънчево-термални заводи, което не е соларни инсталации, а всъщност представляват система от огледала, които концентрират слънчевата енергия в специални контейнери. Получената по този начин топлинна енергия се използва, за да произведе пара, която пък задвижва специална турбина и оттам през високоволтови проводници, монтирани под Средиземно море, ще доставя електроенергия в Европа. Надеждата е оттам да се задоволяват 15% от нуждите на Стария континент от ток.

Инициаторите на проекта са стигнали до извода, че проблемът е много по-комплексен от това просто промените в климата. Всъщност, става дума за нещо много по-страшно, а именно: като се вземе предвид ръста на населението на Земята, което отдавна е отминало капацитета на планетата да ни изхрани и понесе, също и промените в климата, които стават все по-осезаеми, а не както само допреди няколко години звучаха като нещо в далечното бъдеще, става ясно, че до 2050 г. ще са ни нужни 3 планети Земя, за да задоволят все по-нарастващите ни нужди от храна, вода и енергия.

Над 6.5 млрд. души консумират повече природни ресурси и произвеждат повече замърсяване отколкото Земята може да понесе. Човечеството причинява толкова големи екологични вреди, че планетата ни не е в състояние да преодолее последиците от тях и да възстанови равновесието си. Покачването на средните температури на атмосферата, стопяването на полярните шапки, както и увеличаването на резките климатични амплитуди (ту суша, ту наводнения) по целия свят, са очевидни признаци, че подлагаме планетата ни на огромно напрежение.

Изследвания на германския аерокосмически център показват, че до 40 години, соларно-термалните заводи за електричество ще могат да генерират много повече от половината от електричеството, нужно на района, наречен вече ЕУМЕНА - това са Европа, Близкия изток и Северна Африка, които биха могли да се възползват от изграждането на заводите в Сахара. За да се задоволят днешните глобални нужди от ток в размер на около 18,000 Терават/часа годишно, ще бъде достатъчно 90,000 кв. км от световните пустини да бъдат оборудвани със слънчеви колектори. Около 20 кв. м пустиня са напълно достатъчни, за да задоволят нуждите на 1 човек от ток за 1 денонощие. При това напълно чиста енергия, без отделяне на вългероден диоксид.

Това е така, защото само за 6 часа пустинята получава повече енергия от слънцето, отколкото човечеството консумира за 1 година! Броят на пустините на Земята е напълно достатъчен, за да задоволи над 90% от населението с чиста енергия. Още повече, че ако не се вземат спешни мерки, пустините може да станат и повече. И, ако има политическа воля за това, реализацията й, концепцията Desertec може да бъде осъществена за по-малко от 30 г.

Освен това, инициаторите на проекта вярват, че макар и по-скъпо, начинанието, всъщност, може да се използва и за създаване на много нови работни места, тъй като ще се налага да се произвеждат всички компоненти на соларно-термалните заводи, а те няма да са никак малко. Иначе, цената е висока - между 10 и 20 евроцента Кв/ч в зависимост от местоположението и технологията. Тук обаче трябва да бъде включена и стойността на опазването на природата, която определено не е калкулирана в производството на електроенергия от изкопаеми енергийни източници като въглищата, например.

Вероятно на много от Вас прочетеното прилича повече на научнопопулярен текст, който надали скоро ще бъде осъществен. Истината е, че концепцията вече се ползва с политическата подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел и на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Нещо повече, както обясни говорителят на еврокомисаря по енергийните въпроси Феран Тарадеяс, вече е изготвена и необходимата регулаторна рамка за осъществяването на проекта. Европейските фондове също ще бъдат част от източниците, с които скъпият проект ще бъде финансиран.

Защото останалите факти са повече от красноречиви: Г8 се договориха да намалят изхвърлянето на въглероден диоксид в атмосферата с 50% до 2050 г. като първоначалната идея беше за 80%. ЕС пък договори преди повече от година системата 20-20-20 или намаляване на емисиите парникови газове до 20%, намаляване на потреблението на енергия с 20% чрез увеличаване на енергийната ефективност и ползване на 20% от нужната ни енергия от ВЕИ. На въпроса на euinside дали постигнатото в Акуила споразумение на Г8 ще доведе до промяна на тази схема, Феран Тарадеяс обясни, че е възможно намаляването на емисиите вредни газове в атмосферата да достигне 30%, ако бъде постигнато глобално споразумение, което се очаква да стане на започващата на 7 декември конференция на ООН за промените в климата в Копенхаген.

А дотогава, ще видим кои още държави ще въведат революционно законодателство по подобие на САЩ и Великобритания, с което да поемат своя ангажимент и да дадат пример на нововъзникващите пазари. Интересно ще бъде, също така, да се види новото българско правителство до каква степен ще се вълнува от зелени въпроси.