euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако искаш да отправиш послание към САЩ, къде другаде можеш да го направиш, ако не в Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от най-престижните американски университети - първото висше учебно заведение в града и петото най-старо в Съединените Щати. Там всяка година се провежда Форумът на световните лидери, чиято цел е провеждането на отворен диалог по наболелите и належащи въпроси на нашето време. От трибуната на учебното заведение послание са отправяли световни лидери като Бил Клинтън, Никола Саркози, Владимир Путин, далай Лама.

А, ако искаш посланието ти да бъде чуто не само от бъдещите поколения политици и експерти, но и от настоящите стратези, то тогава надали има по-подходящо място от Съвета за външни отношения също в Ню Йорк. Това е независим мозъчен тръст, издател на авторитетното списание за външна политика Foreign Affairs. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу избра именно тези два форума, за да представи европейската позиция по световните проблеми.

Близо година след като приключи десетгодишния процес на вътрешното си изграждане, с влизането в сила на Лисабонския договор ЕС даде сериозна заявка за водеща роля на глобалната сцена. Това стана на първия по рода си Европейски съвет, посветен изцяло на общата външна политика на Съюза. И въпреки че Лисабонският договор създаде два нови поста - на президента на Европейския съвет (Херман ван Ромпой) и на върховния представител на ЕС за външната политика (Катрин Аштън), не някой от тях двамата, а именно председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу се качи тази година на подиума в Колумбийския университет и беше гост на Съвета за външни отношения, за да отправи няколко ключови послания.

Впрочем, той беше и човекът, който направи и първото в историята на ЕС обръщение от американски тип за “Състоянието на съюза”. Вероятно съвпадението в заглавията на речите не е никак случайно. Скритият му смисъл е, че и Европа е вече като САЩ - обединена в една цялост, споделяща общи ценности и имаща общ подход, особено по отношение на външния свят.
Пред аудиторията си в Колумбийския университет Барозу говори по-общо, като направи бърз преглед на развитието на Европейския съюз за първите 50 години от съществуването му.

В подкрепа на скрития смисъл за приликата между ЕС и САЩ, Барозу заяви, че Съюзът вече си има и единна валута, която само в първите години от създаването си се е превърнала във втората световна валута. Пазарът е единен и динамичен. Водеща търговска сила и вторият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции.

В речта си председателят на Европейската комисия припомни накратко израстването на Европейския съюз като общност като наблегна, че тя е готова адекватно да партнира на САЩ в борбата със световната икономческа криза. Нещо повече, взаимната зависимост между САЩ и ЕС е огромна, тъй като те заедно генерират около една трета от световната търговия с блага и услуги. ЕС няма по-естествен партньор от САЩ, заради общите политически и стратегически интереси, продължи председателят на Еврокомисията.

“Тази много важна връзка между Европейския съюз и Съединените щати трябва да бъде разглеждана в контекста на безпрецедентна глобална взаимозависимост. Икономическата и финансова криза изведе на преден план този феномен с острота, невиждана никога досега. Тази взаимозависимост е комбинирана с изместване на силата от стария “Запад” към Изтока и Юга, с появата на нови сили като Китай, Индия, Бразилия и др.”

И за да не остане никакво съмнение, че ЕС вече е обновен и готов да стъпи на глобалната сцена, Жозе Мануел Барозу добави: ”Нашите нови процедурни правила - Лисабонският договор - влязоха в сила през декември 2009 г. Този договор ни дава възможност да действаме по-ефективно вътре в Европа и средства да отстояваме интересите на Европа на глобалната сцена”. Той отново повтори и още нещо, което каза и по време на Европейския съвет на 16-ти септември и насочено както към някои по-големи страни-членки в ЕС, така и към САЩ:

“Никоя държава, независимо колко мощна може да е тя - дори и САЩ - е способна да се справи с предизвикателствата на 21-ви век сама. Ние или ще стоим заедно и ще просперираме или ще падаме поотделно”. С тези свои думи г-н Барозу очевидно приканва САЩ към по-интензивна съвместна работа в политически и икономически план, защото са още пресни спомените от отказа на Барак Обама да присъства на редовната среща на върха ЕС-САЩ, която беше планирана за пролетта в Мадрид. Причината - не знае с кого точно да говори в Европа.

С тази си реч, Барозу очевидно се опитва да подчертае, че има с кого и това е самият той, както и г-н Херман ван Ромпой. Той акцентира най-вече върху борбата със световната икономическа криза, защото несъмнено това е проблем, който обхваща не само САЩ и Европа, а и целия свят. ЕС вече е готов да изиграе пълноценно ролята си на световната сцена, като водеща икономическа сила.

В момента САЩ се намират в затруднено икономическо положение. Бюджетният им дефицит достигна непознати досега стойности, което само по себе си е показателно за невъзможността им да се преборят сами с кризата. Не е за пренебрегване и фактът, че именно заради растящия дефицит Съединените щати прекратиха бойните си операции в Ирак и вече планират същото и с Афганистан. Може би точно заради това акцентът, който Жозе Мануел Барозу избра за представянето си пред Съвета за външни отношения, беше икономиката. Той направи бърз преглед на начина, по който ЕС се справи с последиците от гръцката криза, застрашили самото съществуване на единната европейска валута и подчерта:

“За да консолидираме постигнатия напредък, сега е от жизненоважно значение Европа да премине от управление на криза към реформи”. Приоритетите, които той изложи са завършване на реформата на финансовата регулация, фискална консолидация и справяне с макроикономическите дисбаланси чрез структурни реформи. Барозу се спря по-подробно на постиженията на европейско ниво - за пакета за финансова регулация, за европейския семестър, на новата институционална архитектура на Европа. Според него, това е сериозен скок напред за европейското икономическо управление - скок, който ще даде отражение и върху глобалните финансови пазари.

Другата причина Барозу да избере икономиката за акцент при гостуването си пред Съвета за външни отношения е, че търговията ще има водещата роля при формирането на общата европейска външна политика. И, ако пред Съвета за външни отношения Жозе Мануел Барозу се опита да разясни, че вътрешноинституционално и икономически Европа е стабилен играч, който вече е готов да се върне в играта, то пред Колумбийския университет, посланието му беше още по-конкретно - кой друг, ако не Европа, ще застане рамо до рамо със САЩ, за да отстоява общите интереси и ценности?

Това става ясно и от заключителните думи на председателя на Еврокомисията пред Колумбийския университет: “И накрая, гарантирането на глобалната сигурност като цяло също се превърна в задача, която трябва да си поделим. Европейският съюз не клинчи от тази отговорност. Той става все по-активен и бива признат за ефективен - в ролята си на разпространител на мира и сигурността по света. Ние участваме в управлението на кризи на четири континента. От Грузия до Косово, от Афганистан до няколко африкански държави, ние се ангажираме глобално. ... Европа е глобален играч, преследващ политическа визия, вдъхновена от нейните ценности за свобода, правосъдие и солидарност, както и от дух на партньорство. Същите тези ценности са също в основата на американското общество и система. Връзките, които ни свързват са две към нула. Заедно можем да постигнем това, което не можем поединично”.

Дали посланията на председателя Барозу ще бъдат чути от Америка вероятно ще разберем още през ноември, когато ще се състои срещата на върха ЕС-САЩ в Лисабон. Дотогава обаче остават още много нерешени проблеми между трансатлантическите партньори. И, впрочем, част от тях бяха повдигнати и по време на дискусията с Барозу в Съвета за външни отношения: по-тясната връзка между ЕС и НАТО, има ли ЕС обща визия за борбата с данъчните убежища, търговската стратегия, която ЕК ще представи в края на октомври, предприемаческата култура и проблемите при започването на бизнес в Европа в сравнение със силната предприемаческа активност в САЩ, ангажираността на ЕС към сериозни глобални проблеми.

За ЕС пък продължава да е проблем двустранния подход на САЩ по отношение на визовия режим за европейските граждани. Независимо от всичко това обаче, Барозу постави сериозна основа за решаването им като демонстрира, че ЕС вече е готов да се обърне към света. Остава само думите да се превърнат в дела.