Противоречив край на една противоречива война
Аделина Марини, September 2, 2010
Когато започна втората война в Ирак (март 2003 г.) много анализатори смятаха, че идеята е САЩ да могат да сложат ръка върху най-богатия на петрол район в света, за да задоволят огромната си консумация на черно злато. Дали това е била истинската и единствена причина за нахлуването в Ирак, вече няма и смисъл да търсим отговор. Сега, седем години и половина по-късно, бойните действия са официално прекратени от новия президент Барак Обама.
Не случайно започвам с петрола, защото обръщението на Обама от 31 август съдържаше нещо много важно, показващо сериозно сближаване между интересите на обществото както в САЩ, така и по света, с политиката на администрацията на Белия дом.
Липсата на пари
В 18-минутното си обръщение президентът Обама няколко пъти спомена, че основен приоритет на администрацията му е възстановяването на икономиката и борбата с безработицата. За седемте години война в Ирак и Афганистан, бюджетът на Пентагона беше утроен, с което бюджетната дупка на САЩ зейна зловещо. "Похарчихме един трилион долара във война, често финансирана чрез заеми отвън. Това, от своя страна, доведе до намаляване на инвестициите в нашия собствен народ и допринесе за рекордните дефицити. Твърде дълго отлагахме тежките решения за всичко от нашата производствена база до енергийната ни политика и реформата в образованието. В резултат, твърде много семейства от средната класа вече работят повече за по-малко, а дългосрочната конкурентоспособност на нашата страна е изложена на риск".
Затова и президентът посочва, че най-неотложната задача е 
възстановяването на икономиката, връщането на милионите безработни американци отново на работа, засилване на средната класа, предоставяне на добро образование за децата и професионални умения на работниците, за да може икономиката да стане конкурентоспособна. Всичко това не ви ли звучи твърде европейско? Все пак това са приоритети, които Европейският съюз си поставя вече от няколко години и се опитва да намери хармония между 27-те си членове.
Какво оставят САЩ след себе си?
Речта на Барак Обама имаше и още един акцент - отговорността на Ирак към собствената му сигурност. След като припомни, че от изцяло бойни действия американските части са преминали към обучение на иракските сили за сигурност, президентът обясни: "Разбира се, насилието няма да приключи с края на бойната ни мисия. Екстремистите ще продължат да залагат бомби, да нападат иракски мирни граждани и да се опитват да предизвикват сектантско насилие. Но, в крайна сметка, тези терористи ще се провалят. Иракчаните са горд народ. Те отхвърлиха сектантската война и нямат интерес от безкрайна разруха. Те разбират това и, в крайна сметка, само иракчаните могат да решат различията помежду си и да охраняват улиците си. Само иракчаните могат да изградят демокрация в собствените си граници. Това, което Америка може да направи и ще направи е да предостави подкрепа за иракския народ като приятел и партньор".
Хубаво е, че се осъзнава ясно, че насилието няма да бъде прекратено с изтеглянето на американските части от страната. Въпросът обаче е дали се осъзнава достатъчно добре способността на иракчаните да направят всичко това, което Барак Обама изброи, сами. Още повече, че Ирак се намира в много нестабилен и чувствителен район. Район, в който все повече влияние започнаха да имат страни като Иран и Турция. За тях и дума не беше спомената в обръщението на американския президент. За сметка на това обаче, той начерта в общи линии и плановете си за прекратяване на бойните действия и в Афганистан - страна много по-различна от Ирак.
Признание за провал
Очевидно е, че обръщението на Обама е насочено предимно във вътрешнополитически план, но част от него беше насочена и навън: "На това бюро (речта на Обама е записана на бюрото му в Овалния кабинет в Белия дом) преди седем и половина години президентът Буш обяви началото на военните операции в Ирак. Много се промени от тази нощ насам. Войната за разоръжаване на една държава се превърна в битка срещу бунтовници. Тероризмът и сектантските войни заплашваха да доведат до разпадането на Ирак. Хиляди американци загинаха; десетки хиляди бяха ранени. Нашите отношения в чужбина бяха обтегнати. Нашето единство у дома беше поставено на изпитание".
Независимо от краткото резюме на последиците от войната, 
президентът не си позволи нито за миг да отправи упрек или да търси вина и отговорност у предшественика си. Нещо повече, той обясни, че е разговарял с него преди да обяви решението си, като припомни, че двамата с него са били на различни мнения по отношение на тази война. Въпреки това обаче, г-н Обама оцени подкрепата, която г-н Буш е оказал на американските части, любовта му към страната и ангажимента му към националната сигурност.
Истината е, че никакви думи не могат да променят факта, че Ирак е оставен сам и слаб, независимо, че 50,000 американски военни ще останат в страната, за да подпомагат иракските сили за сигурност. Разбираемо е също, че САЩ не могат повече да издържат финансово, за да поддържат толкова мащабни бойни и всякакви други действия в чужбина. Не случайно Барак Обама припомни плановете си за прекратяване на мисията и в Афганистан. Въпросът е, какво ще стане оттук нататък. И как международната общност ще се включи, за да запълни вакуума, който САЩ ще оставят в район, твърде близък до Европа, но и съседен на Централна Азия и Африка. Въпроси, на които Барак Обама не отговори в своето обръщение, а трябваше.
Може би трябваше да спомене, че смята да обсъди бъдещето на Ирак със своите най-близки партньори и съюзници, да поиска отново тяхната помощ, за да се предотврати превръщането на Ирак в черна дупка, която да засмуче всичко около себе си.