euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Албания и Босна се оказаха слабите ученици на Балканите тази година. Ограничен напредък и продължаваща политическа безизходица, които спъват процеса на реформи. Така могат да се обобщят накратко изводите в годишните доклади на Европейската комисия за непредъка на двете страни по пътя към еврочленството.

Албания, която подаде молба за членство още през април 2009 година, но не получи препоръка за започване на преговори и тази година (за разлика от отличничката Черна гора), трябва да положи още усилия, за да отбележи напредък по 12-те ключови приоритета, набелязани от Комисията миналата година.

Комисията посочва в тазгодишния доклад като положителни моменти усилията на правителството да изготви план за действие, за да изпълни посочените от Брюксел приоритети. Тирана също така прие стратегия за съдебна реформа, която се оценява като добра база за реформи в тази област. Има напредък по отношение на борбата с организираната престъпност и прилагането на т.нар. закон анти-мафия, който предвижда конфискуване на придобито по престъпен начин имущество. Борбата с корупцията обаче, остава ограничена.

Политическият застой, свързан с бойкота на парламента от страна на опозицията и конфронтацията между управляващи и опозиция, която започна с парламентарните избори през юни 2009-а година и се задълбочи с местните през май тази година, затрудниха прилагането на реформите и приемането на важни закони, свързани с европейската интеграция, се казва в доклада. Опозицията прекрати бойкота на 5-и септември, но застоят в работата на парламента доведе до ограничен напредък в прилагането на необходимите реформи. Застой има и по отношение на промяната на изборното законодателство. Албания трябва да положи повече усилия, за да реформира държавната администрация и да гарантира функционалността на съдебната система.

Еврокомисарят по разширяването Стефан Фюле призова албанските политически партии да възобновят диалога и да поддържат ниво на сътрудничество, което ще гарантира напредък на страната в евроинтеграционния процес.

Докладът за Босна и Херцеговина, както се очакваше, е доста негативен. Преди публикуването му местни медии дори го нарекоха "доклад за стагнацията", а не за напредъка. И докато Албания е потенциална кандидатка за членство, то Босна дори не е подала молба.

Еврокомисията отбелязва, че няма напредък по поставените от нея условия, а именно приемането на закон за държавната помощ на централно ниво, приемането на закон за преброяването на населението и промяна на конституцията, която да премахне дискриминационните моменти по отношение на малцинствата.

Докладът посочва, че вече една година страната няма централно правителство заради неспособността на местните политически лидери да се споразумеят за подялбата на властта, което се отразява както на темпото на прилагане на реформите, така и на икономиката на страната. Комисията констатира, че местните политици нямат обща визия за бъдещето и за пътя, по който да върви страната. Липсва координация и по отношение на важни европейски въпроси.

Заради липсата на такава координация и неотстъпчивостта на политиците, Босна беше на път да загуби близо 100 млн евро финансиране по предприсъединителната програма ИПА за 2011г. До последния момент преговарящите не можеха да се разберат кои проекти да бъдат включени в списъка за финансиране и решение беше намерено едва след заплахата от страна на Брюксел, че средствата ще бъдат пренасочени. В доклада се оценяват като недостатъчни усилията за борба с корупцията, която остава широко разпространена както в държавния, така и в частния сектор.

Критичният доклад за Босна беше очакван, като се имат предвид многобройните напомняния на Брюксел, че са необходими диалог и реформи. Единственият видим успех от миналагодишния доклад досега беше падането на визите за босненските граждани, които от декември 2010 могат да пътуват свободно в Шенгенското пространство.

Политическите препирни между политиците, които уж защитават интересите на основните етнически общности, обаче, не водят до нищо друго, освен до сериозно изоставане на страната по пътя на европейската интеграция.