euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската Комисия предложи днес (24 май) да се въведе предпазна клауза във визовото законодателство, която да позволи временно повторно въвеждане на визите за трети страни в случай на "изключителни обстоятелства". Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом изтъкна на пресконференция в Брюксел неколкократно, че механизмът може да се задейства само в краен случай и той не е насочен срещу някоя конкретна държава.

Тя изрично подчерта, че Комисията не предлага повторно въвеждане на визите за която и да било страна. Малстрьом призна, че има проблеми с някои държави, с които в момента се води диалог в търсене на решения. Временната отмяна на безвизовия режим няма да става автоматично и прилагането й би било само крайна мярка, добави тя. Предложението на Комисията ще бъде обсъдено на срещата на вътрешните министри на ЕС на 9 юни.

Въпреки изричните уговорки, че клаузата не е насочена срещу конкретна страна, истината е, че предложението идва заради сериозните злоупотреби с безвизовия режим от страна на сръбски и македонски граждани.

Сърбия и Македония бяха включени в безвизовия режим със страните от Шенген в края на 2009 година. Оттогава страни-членки на блока бяха заляти от искания за получаване на убежище. Една от най-сериозно засегнатите държави беше Белгия, която заяви, че документите няма да бъдат уважени, тъй като се основават на чисто икономически причини. Граждани на двете държави бяха връщани масово по домовете си заради злоупотребите с визовия режим.

Сериозността на ситуацията може да бъде подкрепена и от конкретни числа. През 2009-та година 200 македонци са поискали убежище в Белгия, а миналата година техният брой нараства пет пъти и достига 1,082. През първите четири месеца на тази година 362-ма души са поискали убежище в страната. По данни на местната канцелария по въпросите на миграцията, Македония е на седмо място по брой на хора, търсещи убежище в Белгия.

Данните за Сърбия не са много по-различни. Въпреки регистрирания спад от 35% на търсещите убежище в страни-членки на ЕС, броят им пак е висок. От септември 2009 до декември мшналата година 17,715 граждани на Сърбия са потърсили убежище в страни-членки на ЕС, като най-предпочитаните дестинации са били Белгия, Германия, Швеция и Люксембург.

Вината за нарушенията на безвизовия режим не може да бъде хвърлена изцяло върху хората, които искат убежище. Наистина те идват от по-бедни и по-слабо развити райони, където няма перспективи за развитие и смятат, че това им дава право да напуснат родните си места, за да увиснат на врата на европейските данъкоплатци.

Самите власти обаче носят по-голяма отговорност, защото пропуснаха да информират от самото начало на либерализирането на визовия режим хората какви права и задължения имат при безвизовите пътувания. Такава информационна кампания поде Босна, която беше включена в белия Шенгенски списък една година по-късно и в момента няма проблеми с безвизовия режим.

Едва когато надвисна опасността от повторно въвеждане на визите, Сърбия и Македония се сетиха, че трябва да затегнат контрола. Властите сега предвиждат различни мерки - от засилени гранични проверки на документи, налични парични средства и двупосочни билети през контрол на туристически агенции до въвеждане на строги финансови и наказателни санкции на лица или фирми, които нарушават безвизовия режим.

Управляващите в Белград и Скопие трябва да вземат мерки и за насърчаване на икономическата активност в по-бедните райони, откъдето главно идват търсещите убежище. Защото хората бягат не от добро, а в търсене на нещо по-добро.

Предпазната клауза е част от пакет от мерки, които ЕК предлага за по-ефективна и справедлива миграционна политика на Европейския съюз. Основната цел на мерките е по-доброто управление на миграционните потоци от Южното Средиземноморие. Инициативата е втори етап след публикуването на Съобщението за миграцията на 4 май.