euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Челен сблъсък между Брюксел и страните-членки в дебата по глобалната стратегия на ЕС

Аделина Марини, November 8, 2016

Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) представи пред смесено заседание на външната комисия на Европейския парламент и представители на националните парламенти план за изпълнение на глобалната стратегия на ЕС, която Комисията изготви през лятото и вече тече работа по нея. По време на едночасовия дебат обаче започнаха да прехвърчат искри между националните парламенти и Брюксел. Заседанието трябваше по план да започне в 9 часа сутринта, но закъсня с половин час. След него (в 10 ч.) следваше и дебат с бошняшкия представител на председателството на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович. Това създаде напрежение по време на дискусията, но г-жа Могерини отвърна на удара като върна топката в полето на националните парламенти. 

За Федерика Могерини приоритет номер едно в плана за изпълнение на стратегията трябва да бъде работата по изграждането на устойчивост в съседните на ЕС държави, институции и общества, което се очаква да помогне за предотвратяване на конфликти и кризи. ЕС има достатъчно инструменти и ресурси, трябва просто да започне да ги използва и координира добре. Втората "глава" от плана за изпълнение, който ще бъде обсъден подробно и от външните министри на ЕС следващата седмица, е засилването на връзката между вътрешния и външния аспект на стратегията, особено когато става дума за миграцията или тероризма. "Нашите външни действия имат много по-голям ефект, ако са подкрепени от последователни вътрешни политики и обратното", каза върховната представителка в уводните си думи. 

Много често, каза тя, се чува мантрата, че ЕС няма единна политика в някои сфери, а всъщност има, особено когато става дума за външна политика или сигурност. Проблемът е обаче, че комуникацията на общите ценности и цели не е добра. Освен това, ЕС има много инструменти, които не използва или заради липса на политическа воля, или защото липсва консенсус, а понякога и ресурси. В момента има отворен прозорец на възможности това да се промени в сферата на сигурността и отбраната, смята върховната представителка. И този прозорец не е отворен заради Бризхода, а защото според общественото мнение, сигурността и отбраната са приоритет номер едно заедно с икономическата ситуация и заетостта. 

Напрежението Брюксел-национални столици започна да проличава още с второто изказване по време на дебата. Миранда Калха, заместник-председател на комисията за национална отбрана в португалския парламент, се опита да направи коментар по няколко въпроса, но след изтичането на договорената една минута за всяко изказване председателят Елмар Брок (ЕНП, Германия) го прекъсна. "Ние сме членове на национални парламенти. Поканени сме тук. Не разбирам защо имаме само по минута, за да кажем нещо, свързано с нашите собствени парламенти и нашите собствени страни. Това е недопустимо и не е правилно", отвърна обиден депутатът. Председателят Брок обясни, че при 28 страни-членки и с участието и на евродепутатите ще са нужни три дена за дискусии с Федерика Могерини. 

Последваха и много въпроси, основно насочени към Турция. Британският евродепутат Чарлз Танок (ЕКР) попита как може да се обърне диктаторската траектория на турския президент Реджеп Таийп Ердоган. Петрас Аущревичус (АЛДЕ, Литва) зададе въпроса как ЕС да започне да спазва обещанията си към партньорските страни. Друг национален депутат попита как може да бъдат засилени институциите в съседните на ЕС райони като се имат предвид допуснатите грешки в миналото в Ирак, Сирия и Либия. Той също поиска да знае какво точно може да се направи с Турция и дали може европейската позиция спрямо Ердоган да бъде втвърдена. 

Бодил Валеро, евродепутатка от Швеция (Зелени/Европейски свободен алианс), отбеляза, че страни от ЕС изнасят оръжие за проблемните държави и попита как може да се осигури строг контрол върху износа на оръжие от ЕС. Депутат от национален парламент отбеляза, че досегашните усилия на ЕС са се провалили и в Турция, и в Сирия. Въпроси имаше и за газопровода "Северен поток 2" и как той влияе на сигурността на ЕС; кога ЕС ще започне да действа, а не само да говори. Бившият външен министър на Чешката република, а сега председател на външната комисия в чешкия парламент, Карел Шварценберг попита какви действия ще бъдат предприети по отношение на сближаването между Ердоган и Путин. "По-старите си спомнят за сближаването между Мусолини и Хитлер през 30-е години", припомни той.

Дипломатът също отправи критики срещу Брюксел. "Често чувам оплаквания в националните парламенти, че не разбират Брюксел. Ще ви кажа защо. Тази сутрин депутатите чакахме половин час пред затворените врати на залата. Тази арогантност спрямо избраните представители на народа показва защо Брюксел не е популярен навън". Думите му бяха аплодирани, а председателят Брок се пошегува, че не е трябвало да му дава думата, но се съгласи, че е прав. Обяснение за закъснението нямаше. 

На всички въпроси, коментари и критики Федерика Могерини отговори решително като припомни, че ЕС е това, което страните-членки направят от него. "Той не е някаква абстрактност, затворена някъде и взимаща решения без националните парламенти и правителства. Повечето въпроси, които ми поставяте мога да обърна към вас", каза тя. Например, заинтересувани ли са страните-членки и техните национални парламенти да се върви към постоянно структурирано сътрудничество? Това е терминът, въведен с Лисабонския договор, даващ възможност на страните-членки да задълбочат сътрудничеството си във военната сфера. Нещо, което Германия и Франция нарекоха "отбранителен съюз" в своето предложение наскоро. 

Този въпрос, продължи г-жа Могерини, след два, три или шест месеца ще дойде във вашите комисии. Колко далече искате да се отиде в сътрудничеството в отбранителната промишленост, беше друг въпрос, който тя отправи към националните депутати. По въпроса за Турция тя също върна въпроса към столиците. "Каква е позицията на националните ви парламенти за това как да се справяме с Турция?", попита тя и изложи своята, състояща се от три елемента. Първият е директен подход към турските власти, опозциионните сили и неправителствения сектор. Вторият е да има ясно послание. Посланието на ЕС, изразено досега е, че за Съюза е важно върховенството на закона, което включва уважение към опозиционните партии и малцинства, но също и журналисти, академичните среди, гражданското общество. Би било полезно, смята тя, същото това послание да се изразява и от националните парламенти. 

"Защото, играта на 'разделяй и владей' се играе понякога. Но нека не оставяме винаги само Брюксел да говори", беше категорична Федерика Могерини. По отношение на "Северен поток 2" тя припомни, че позицията на външните министри на Съюза е, че Украйна трябва да остане транзитна страна за природен газ. "За мен е от стратегическа важност Украйна да бъде запазена като ключов транзитьор на газ. Тук също имате работа за вършене у дома", подчерта топ дипломатката на ЕС. Критики последваха към страните-членки и по отношение на миграционната политика. "В момента, да кажем, че схемите за заселване и релокация по отношение на вътрешната подялба на отговорност изостават, ако ми позволите да съм дипломатична". Ако външните мерки работят, трябва да се поеме отговорност и у дома. "Оставям ви с това", заяви тя в края на дебата. 

Докато течеше дебатът, излезе и официалната декларация на върховната представителка за ситуацията в Турция. В нея ЕС изразява сериозни притеснения от събитията в страната, като подновяването на дискусията за въвеждане на смъртно наказание, ограниченията на свободата на изразяване, включително и в социалните медии, затварянето на медии и арестите на журналисти. "[...] Това са изключително тревожни събития, които отслабват върховенството на закона, спазването на човешките права и основните свободи, и излагат на риск парламентарната демокрация в Турция, като същевременно изострят напрежението на югоизток и допълнително поляризират турското общество като цяло", се казва в декларацията. Все повече са гласовете в ЕС, призоваващи за прекратяване на преговорите за присъединяване с Турция. Утре (9 ноември) ЕК ще представи доклада си за напредъка на Турция в преговорния процес.