euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Полша отвори нов фронт на конфронтация с ЕС, но по всичко личи, че ще изгуби. Тази седмица предстои лидерите на страните-членки да изберат бившия полски премиер Доналд Туск (ЕНП) за втори мандат начело на Европейския съвет, но правителството на ултраконсервативната партия Право и справедливост отказа да го подкрепи и извади нова кандидатура. Партията на Ярослав Качински отдавна има проблем с Доналд Туск, когото обвинява за предателство, заради разследването на катастрофата в Смоленск, при която загина тогавашният президент и брат на Ярослав Качински - Лех Качински. Откакто Право и справедливост дойде на власт в Полша в края на 2015-та година стана ясно, че г-н Туск не може да разчита на подкрепа от Варшава за преизбирането му. 

Туск беше избран без много умуване през 2014-та година по няколко причини. Най-напред беше време някоя от новите членки да поеме ключов европейски пост. Към онзи момент Полша изглеждаше най-добрата кандидатура, защото нейният доскорошен премиер Доналд Туск в рамките на два мандата успя да трансформира Полша в незаобиколима сила в ЕС. Освен това вече беше започнала и новата Студена война с Русия след окупацията на Украйна, а Полша в комплект с Балтийските републики успяваше да покаже, че темата е изключително важна за европейската сигурност. Не на последно място партията на Доналд Туск - Гражданска платформа - е част от семейството на Европейската народна партия (ЕНП), която спечели за пореден път евроизборите през 2014-та година. 

Тогава за първи път беше внесена малко по-голяма прозрачност и демократичност в избора на шефове на институции с избора на Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) за председател на ЕК, но за останалите постове се запази принципа на пазарлъците между страните-членки на геополитически и партиен принцип. Мандатът на председателя на Европейския съвет е от две години и половина, за да се даде възможност за максимално удовлетворяване на все по-многобройните интереси във все по-големия Съюз. В момента обаче настроенията са да не се отварят нови бойни полета, а да се запази стабилността. С всичките му недостатъци Доналд Туск се показа като добър председател на Европейския съвет и затова се ползва с подкрепата на повечето страни-членки за нов мандат. 

На практика друга кандидатура не беше издигната до събота, когато полският външен министър Витолд Вашчиковски номинира евродепутата от ЕНП Яцек Сариуш-Волски. Решението е доста странно като се има предвид, че управляващата в Полша Право и справедливост е член на третата по големина политическа сила в ЕС - Европейски консерватори и реформисти, доминирана от британските консерватори. Проблемите с кандидатурата на иначе популярния полски евродепутат са няколко. Първата е, че за позицията не се търси нищо по-малко от бивш премиер. Яцек Сариуш-Волски има в биографията си само позицията на евродепутат, за какъвто беше избран през партията на Доналд Туск - Гражданска платформа. В Европарламента той се беше издигнал до позицията заместник-председател, каквато позиция заемаше и в ЕНП. Той е един от забележимите членове на комисията по външни работи на ЕП. 

Вторият проблем е, че ЕНП вече обяви, че нейният кандидат е Доналд Туск. Затова и Гражданска платформа официално уведоми ЕНП, че Яцек Сариуш-Волски е бил изключен от партията. На тази база ЕНП също освободи евродепутата от заеманите от него длъжности, а междувременно той сам напусна дясноцентристкото европейско политическо семейство. 

Полша има и друг проблем - тя не може да смята, че мястото е запазено за нея, още повече че Варшава е в немилост, заради течащата срещу нея процедура за опазване на върховенството на закона. ЕК започна процедурата в началото на миналата година, заради опитите на правителството на Беата Шидло и управляващото мнозинство да подкопаят върховенството на закона, разделението на властите и изобщо правовия ред чрез прибързани законови промени, насочени към орязване на правомощията на Конституционния съд и медиите. Процедурата вече навлиза във финалната си фаза, когато ЕК трябва да предложи на Съвета да наложи санкции. Това вероятно няма да мине, заради подкрепата на Унгария, но е ясно, че полското правителство тласка все повече страната към изолация вътре в самия ЕС. 

Всичко това се развива в момент, когато в ЕС трябва да се случат две много важни събития. Едното е да започнат преговори с Великобритания по излизането й от ЕС и в този смисъл на премиерката Териса Мей щеше да й е изгодно, ако начело на Европейския съвет беше по-приятелски настроена фигура, предвид факта, че Право и справедливост е част от семейството на британските консерватори в ЕС. Другото голямо събитие е, че започват обсъжданията на бъдещето на ЕС, след като председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер представи Бяла книга с предложения за бъдещето. Изборът на евроскептичен шеф на Европейския съвет би било лошо послание. Доналд Туск не е известен като голям еврофил, но трудно може да бъде наречен евроскептик. По-скоро е еврореалист, което го прави много подходящ за поста в този исторически момент. 

За преизбирането на Доналд Туск не е нужно единодушие, което означава, че победата му е почти сигурна. Независимо как ще се развият събитията до края на седмицата, когато Туск ще бъде евентуално потвърден, ясно е, че това не е краят на конфликта между Варшава и Брюксел. А фактът, че в него се намеси и ЕНП означава, че най-сетне е назрял моментът европейските политически партии да поемат отговорност за своите членове и техните действия на национално и европейско ниво. Изгонването на Яцек Сариуш-Волски би могло да бъде птичката, която ще докара пролетта в европейските политически партии, където отдавна тлее напрежение, заради разминаване в ценностната система, възгледите и посоката на движение на целия европейски проект.