euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако някой си мисли, че европейската интеграция (поне за малко) е приключила с петото разширяване на ЕС и с влизането на Лисабонския договор в сила, много се е объркал. Интеграционните процеси тепърва предстоят, както стана ясно от кризата с еврото, отприщена от Гърция. Независимо от това обаче, геополитическите процеси налагат Съюзът да започне да мисли за следващия етап от разширяването си. И тук няма да стане дума за "сигурните" бъдещи членове като Хърватия и Исландия, а за Западните Балкани.

През последните месеци се забелязва сериозно активизиране на международните усилия именно в тази посока. Първо беше знаковият избор на новия Върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън да направи едно от първите си посещения в чужбина именно на Балканите. Активизиране има очевидно и от страна на САЩ и на България. Слагам двете държави в едно изречение, тъй като едва ли на някого са убегнали няколко много показателни факта.

Първо, след встъпването си в длъжност в края на миналата година българският външен министър Николай Младенов направи първото си задгранично посещение в САЩ. След това екипът му организира първата в най-новата история на българската дипломация обиколка на външния ни министър в съседните Западни Балкани, което пак беше придружено от пътуване във Вашингтон. Нещо повече, съвпадението беше толкова голямо, че обиколката започна от Скопие, където министър Младенов кацна директно от американската столица.

След това, в София последователно се изредиха множество знакови фигури: шефът на ЦРУ Леон Панета, помощник държавният секретар по политическите въпроси Джеймс Стайнберг, германският външен министър Гидо Вестервеле.

Първоначално си мислех, че това активизиране на американската дипломация чрез България не е особено здравословно, но след това съпоставих и още няколко факта. Обиколката на Николай Младенов не мина без знанието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, който също посети Балканите. Освен това, в Сараево се състоя и първата от десет години насам среща на високо ниво за Балканите. За целта в босненската столица пристигнаха баронеса Аштън, Щефан Фюле, външните министри на ЕС и на страните от Западните Балкани. Там беше и помощник държавният секретар Джеймс Стайнберг, който оттам директно пристигна в София.

Всичко това показва нещо много важно - геополитиката изкарва световната дипломация от унеса на Ирак и Афганистан. Хипотезата ми е, че нарастващата роля и амбиция на Турция в района на Близкия изток, както и твърде далечната перспектива на Турция да стане член на ЕС създава вакуум в междинния район, в който се намират Балканите. Не един или двама специалисти в областта отдавна казват, че единственият начин за постигане на дългосрочна стабилност в "барутния погреб на Европа" е европейската перспектива. А България, оказва се, е страната, която изглежда най-добрият партньор на западните сили за постигането на тази цел.

Може би, защото е с най-малко нерешени проблеми със съседите си, защото се ползва с доверие (по думите на Джеймс Стайнберг) от всички фактори в Босна и Херцеговина и, независимо от факта, че призна независимостта на Косово, успя да запази добри отношения и със Сърбия. Съвсем отделен е въпросът дали българската дипломация е готова за такава отговорност, но както става ясно от засилената дипломатическа офанзива в София, очевидно никой и не разчита страната ни да изпълнява тази роля сама.

Тъй като темата е сложна и обикновено на Балканите не се възприема еднозначно нито един от "замразените" или "тлеещи" конфликти, euinside реши да се допита за мнение до двама специалисти, прекарали голяма част от живота си на Балканите. Зададохме им съвсем умишлено еднакви въпроси и отговорите са повече от интересни и показват, че дори за външното необременено око, темата е не по-малко сложна.

Първият въпрос, който зададохме на Кристоф Бендер, заместник председател на Европейската инициатива за стабилност и Арно Данжан, евродепутат и председател на подкомисията по отбрана към Комисията по външни отношения на Европейския парламент, беше дали ЕС не пренебрегва Балканите през последните 10 години и най-вече Босна и Херцеговина. Според г-н Бендер, ЕС не пренебрегва Балканите, а просто допреди 10 години Милошевич и Туджман все още са били на власт. Военновременните лидери са доминирали на босненската политическа сцена, а Македония се е плъзгала към гражданска война, докато в Косово не е било препоръчително да се говори на сръбски.

В момента ситуацията е коренно различна - настъпи драстична демилитаризация. Наистина все още съществуват различни интереси на отделните етнически общности, но те се договарят в рамките на демократични политически системи. А ролята на ЕС очевидно е силна, след като всички се готвят за членство, като някои вече са или са на път - Словения (член на ЕС) и Хърватия, която се очаква да се присъедини през 2012 или 2013 г.

Арно Данжан също е на мнение, че Балканите са останали много напред в дневния ред на Европейския съюз и изброява множеството инициативи: военната операция Конкордиа в република Македония, Алтеа в Босна, гражданските операции също в Македония, в Босна, а отскоро и в Косово (която, по думите му, е най-важната за ЕС). По подобие на Кристоф Бендер, Арно Данжан откроява огромните промени, които са настъпили в региона от 90-те години насам, когато ЕС е изглеждал наистина безсилен.

През последните години действията или бездействията на ЕС спрямо Балканите, както и приемането на Румъния и България сериозно неподготвени за членство, често повдигаха въпроса дали Съюзът всъщност разбира проблемите на региона. Според Кристоф Бендер, не става въпрос за това дали ЕС разбира или не разбира проблемите на Балканите, а че неразвитите селски райони, липсата на конкурентоспособност, високата безработица, ниският стандарт на образование, липсата на прозрачност и отчетност са проблеми, с които страните-членки на ЕС са се борили и преди.

Съюзът успя да научи през последните десетилетия как да решава тези проблеми ефективно и, според Бендер, тези уроци се прилагат успешно в присъединителния процес, който трансформира по забележителен начин десетте източноевропейски държави, които се присъединиха през 2004 и 2007 г. Проблемът обаче, е посочва г-н Бендер, че ЕС не прилага същите инструменти и за Западните Балкани. Арно Данжан допълва, че ЕС не винаги присъства зрелищно в процеса на нормализация на Балканите, но фактите говорят друго и цитира: либерализирането на визовия режим, който се осъществи тази година.

А дали големите предизвикателства в региона ще бъдат отстранени с членството в ЕС? "Те няма просто да изчезнат, но най-добрият начин да се помогне на Западните Балкани да ги преодолеят е чрез прилагането на пълния комплект предприсъединителни инструменти", е отговорът на Кристоф Бендер. "Не трябва да сме наивни", казва пък Арно Данжан. "Всички проблеми няма да бъдат решени с членството в ЕС. Именно затова всяка отделна държава трябва да работи за постигането на европейските стандарти". И двамата обаче се въздържат от прогнози кога Западните Балкани може да се присъединят към Евросъюза, но подчертават, че не бива да се бърза.

Стигаме и до въпроса за влиянието на САЩ в ставащото на Балканите. Кристоф Бендер не вижда сериозна промяна в американската външна политика. ЕС определено води и това надали ще се промени, а САЩ имат твърде много други належащи проблеми за решаване. Подобно мнение споделя и Арно Данжан - САЩ никога не са се отказвали от интересите си на Балканите, където те бяха силно ангажирани през 90-те години. Те все още играят важна роля, най-вече чрез НАТО, но и на двустранно ниво. "Според мен това е логично и положително, че ЕС може да се координира добре със САЩ за постигането на стабилност в региона. Не разглеждам това като състезание, а като общ стратегически интерес", допълна Арно Данжан.

Що се отнася до ролята на България в този евроатлантически синхрон, Кристоф Бендер посочва, че за страната Западните Балкани са естествена зона на интерес. Членството на България в ЕС е изключително показателно за трансформиращата роля на ЕС в югоизточна Европа. Арно Данжан е дори още по-конкретен - според него България винаги е имала добре балансиран и конструктивен подход във всички конфликти в бивша Югославия. Тази балансирана позиция, особено от съседна страна, е признак на сериозна зрялост на българската дипломация и е начин за разпространение на европейския подход в региона.

Мнението на двамата експерти се споделя до голяма степен и от политиците, посетили България в последния месец. Нещо повече - на България се възлага да свърши голяма част от работата, независимо, че не е най-добрият пример за членство. В крайна сметка неуспехите понякога са дори по-добри уроци от успехите. Остава само България да съумее да провежда стабилна и последователна политика спрямо съседите си, за да докаже, че поне във външнополитическата си ориентация не играе танго - две напред една назад.