euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Изключително силно послание отправи върховният представител на ЕС за външните отношения и заместник председател на Европейската комисия Катрин Аштън от столицата на Босна и Херцеговина - Сараево. Тя обяви, че ЕС няма да изостави Западните Балкани и ще бъде плътно със страните от региона, докато те се присъединят към Съюза. Нещо повече, тя обясни и защо това е толкова важно за ЕС.

Още в самото начало на своята реч в Сараево, откъдето започна обиколката й в района, включваща още Сърбия и Косово, баронеса Аштън очерта промените в света след падането на Берлинската стена. Най-големите предизвикателства в глобален план са бурното развитие на китайската икономика, следвана плътно от Индия, Бразилия и дори Русия. На второ място тя посочи резкия скок в комуникациите, а именно развитието на Интернет и достъпът до мобилни телефони. Като трето, Катрин Аштън посочи топенето на полярните шапки и финансовата и икономическа криза.

Не случайно речта й започна със споменаването на тези предизвикателства, защото по-нататък баронесата обясни, че за тези 20 години, през които светът се е променил така коренно, ЕС се справя не лошо. "Ние не сме съвсем цели и не сме съвсем свободни. Но сме много по-добре, отколкото бяхме преди 20 години - или поне повечето от нас". Според нея, малките и средни по размер държави не биха могли да се справят сами в свят на гиганти като Китай, САЩ, Индия и дори Бразилия, която е 3 пъти по-голяма от която и да е европейска страна. Именно затова, подчерта тя, Европейският съюз е ключът за бъдещето на европейците.

"Нуждаем се от големи пазари, ако искаме да имаме сигурност за нашата работа и за нашето бъдеще. Ще имаме нужда и от голяма тежест в международните въпроси, ако искаме да общуваме равнопоставено със САЩ, Индия и Китай". Очертавайки глобалния дневен ред, Катрин Аштън засегна и тънката балканска струна като посочи, че никой не може да има сигурност за бъдещето си, за децата си и за работата си, ако няма сигурност за границите на собствената си държава. Тази сигурност, според нея, може да бъде намерена в ЕС, където граници и ограничения няма.

Наред с ясния ангажимент за европейското бъдеще на страните от Западните Балкани, Катрин Аштън даде ясно да се разбере, че това няма да е безплатно. На Босна и Херцеговина тя съобщи, че в Европа могат да влязат единствено като единна държава. "Нека съм напълно ясна: Босна и Херцеговина може да се присъедини към Европейския съюз единствено като една държава, която говори с един глас и която уважава индивидуалните човешки права и различните култури на съставните си народи". Според нея всеки гражданин в триетническата федерация иска да бъде гражданин на ЕС, но политиците, изглежда, не осъзнават това. Ако настоящата политика продължи, успех няма да има, подчерта още върховният представител на ЕС за външната политика.

Към Белград тя се обърна с огромно разбиране като заяви, че ЕС е наясно, че Косово все още остава важна тема за Сърбия. Това обаче не бива да пречи на напредъка към решаването на практическите въпроси. Регионалното сътрудничество трябва да вземе превес, а на Косово да бъде дадена възможност по прагматичен начин да участва в регионални инициативи. "Косово е неразделна част от стратегията на ЕС за Западните Балкани. ЕС може и да е оставил въпроса със статута да бъде решаван поотделно от страните-членки, но Съюзът като цяло е наясно, че бъдещето на Косово е в Европа". Освен това, сърбите трябва да продължат да сътрудничат така добре, както досега, с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага.

Аштън приветства и инициативата на сръбския президент Борис Тадич сръбската Скупщина (парламентът) да гласува резолюция, осъждаща кланетата в Сребреница преди повече от 10 години.

Македония, Албания и Черна Гора бяха споменати съвсем накратко в иначе задълбочената реч на Катрин Аштън, като дори проблемите на бившата югославска република с Гърция за името Македония не бяха споменати като условие. За сметка на това беше подчертано колко е важно двустранните регионални проблеми да бъдат решени веднъж завинаги. Освен това, върховният представител на няколко пъти припомни, че повечето страни от региона са си заслужили либерализиране на визовия режим и сега вече гражданите им могат по-свободно да пътуват в Европейския съюз.

Нужна е следващата стъпка. И, ако съдим по това, че новият върховен представител избра Западните Балкани за едно от първите си посещения, както и посланията, които отправи, то Европейският съюз подаде ръка. Сега остава тя да бъде поета. Чак след това ще можем да говорим дали тези страни ще тръгнат по пътя на България, Румъния, а може би и Гърция или ще последват Хърватия и Словения. Последната беше особено похвалена като огромен успех за европейско членство на страна, идваща от барутния погреб - европейското мнение за Балканите от преди повече от 100 години.