euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Антисистемните протести в България продължават. Макар да се стопиха като брой физически участници в тях, те получиха нов импулс с включването на студенти от няколко български университета. Протестите обаче, колкото и да са насочени срещу олигархията и факта, че за 24 години преход на практика беше създадена фасадна демокрация, по думите на множество анализатори, те са само върха на айсберга. България не просто се върна назад в миналото към началната точка на прехода, но е дори в още по-лошо състояние, тъй като вече ги няма енергията и еуфорията от началото на 90-те. Голяма част от хората, които тогава бяха начело на протеста, също вече ги няма - или са напуснали страната, или са станали част от статуквото. Нивата на обезверение, песимизъм и апатия сгъстяват и без друго трудния за дишане въздух в София. Липсват достатъчно силни фигури и сред активните граждани, на които хората да се доверят и да застанат зад тях.

Такава фигура е Магдалина Генова, позната в България още като Нервната акула. Блогър, гастроном и кулинар, мултиактивист, включително гей-активист, икономист по образование, работеща в чуждестранна ИТ фирма в България. Човек, който няма да се поколебае да подаде сигнал за нарушение и да си понесе последствията от това - ходене по разпити, често и унижения. Човек, който макар и да е политически активен - член е на една от малките, изпаднали от сегашното Народно събрание десни партии (ДСБ) - поставя на първо място истината и справедливостта. Смята, че човек трябва да търси фактите дори и за най-големите си врагове и да не допуска оклеветяване, омаскаряване и кухи обвинения.

Срещнах се с Магдалина в края на септември в София. Протестите, провокирани от назначението на една от най-спорните фигури в българския преход - Делян Пеевски - за шеф на ДАНС, току-що бяха навършили първите си сто дена. По всичко изглежда, че няма и да са последните. Какво постигнаха, е големият въпрос, на който отговорът е труден. Магдалина смята, че нещата са изглеждали по-обнадеждаващо докъм 50-ия ден. Основната цел не е постигната, а именно оставката на правителството, но за сметка на това бяха събудени много граждани. Има и много други обаче, които не виждат смисъл и очакват протестът да премине на следващо. Макар да се иска основно оставката на сегашното правителство, протестът продължава да е антисистемен, смята Магдалина, независимо от множеството опити компрометирани партии да се закачат за него.

Какво не е наред със системата?

На практика тя не беше реформирана истински. Нито политическата, нито икономическата, а също и системата на обществените отношения. Политическият живот изначално тръгна в грешна посока и хората още от първите избори през 1990 г. останаха с горчив вкус в устата, защото на много места имаше недоказани, подчертава дебело тя, съмнения за манипулации, купуване на гласове. Изборите са един от основните проблеми, защото гласове се купуват и сега, на което внимание обърна и Европейската комисия в своите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Освен купуването на гласове, не са редки явления управлението на гласове или манипулациите чрез социологически изследвания, а също и ролята на медиите. "И когато човек не вярва, че изборите са законни и легални, изпада в недоверие към цялата система". Нещо, което се вижда с просто око и в последните предсрочни парламентарни избори от 12 май, когато половината имащи право на глас граждани се разходиха до урните.

Изборната система трябва да се реформира заедно с правосъдната, здравната и пенсионните, които са "счупени", както обяснява Магдалина Генова. Защото, ако не се оправят нещата, ще продължат да рефлектират върху икономиката. Блогърът чертае изключително черна картина на фона на наскоро обявения нов заем за финансиране на все по-разрастващата се дупка в бюджета. "Не може да се взимат до безкрай заеми, а пенсиите няма да се вдигат, цените обаче ще се вдигат, защото дори и да се подобри малко европейския контекст, с монополи и със изземване на предприятия от определени хора и с олигархичен натиск, няма как да се оправят нещата. Като няма пари, няма да има пенсии, няма да има заплати за държавния сектор, няма да има икономически растеж за частния сектор. И нещата ще продължат да дълбаят надолу. Ще рухнат пенсионната и здравната система".

Псевдодемокрацията на олигархията

Един от въпросите, който мъчи всеки запознат по-надълбоко със ставащото в България през последните 20 години, е има ли всъщност демокрация в страната. Този въпрос е особено актуален на фона на вниманието, което ЕС отдели на Унгария и Румъния, но пропусна България. Магдалина Генова си обяснява този "пропуск" с това, че всъщност у нас на хартия всичко изглежда доста добре. Никой не е правил опит да променя Конституцията и дори законодателството в много отношения е доста добро. Има, разбира се, какво да се желае, допълва, като например Наказателния кодекс, който и ЕК чака от години да бъде променен. Трудовият кодекс също трябва спешно да бъде променен, но като цяло законодателството е доста добро, само че не се прилага. У нас на хартия няма дискриминация, защото никой не докладва сигнали или пък делата се прекратяват. Липсва статистика.

Казва, че повечето жалби за расова омраза са прекратени. Има личен опит с това. Според високопоставен и добре информиран източник, в България има държавна политика да не се регистрират престъпления от омраза. Политика, която се спазва от всички правителства. А това може да се види особено отчетливо в статистиките [на английски език] на европейската Агенция за основните права. България е една от много малкото страни-членки в ЕС, където нивото на говор на омразата, расизъм и ксенофобия е най-високо. България е и сред страните, за съжаление никак не са малко, в които почти отсъства информация за подобни престъпления, което потвърждава думите на Магдалина Генова, която като гейактивист от години познава и тази изключително грозна страна в българското общество.

В България, казва тя, няма закрила за сексуалните малцинства в Наказателния кодекс. Има текстове в Закона за защита от дискриминация, но той предвижда единствено административни санкции. И макар да се провеждат успешно прайдовете, което се превърна в едно от ключовите условия в процеса на разширяване на ЕС към страните от Западните Балкани и Турция, в България ситуацията под повърхността е повече от тревожна с активното участие на медиите, които събират на едно място ксенофоби и гейактивисти. "Единият смята 'вие не трябва да сте живи', а другият - 'ми ние трябва да сме живи'. Вече не знам коя година поред дебатът не е мръднал от това ниво. И то говорим за всякакви човешки права". След това изказване ми се стори направо неуместно да попитам как стои въпроса с еднополовите партньорства, което е една от водещите теми в хърватското общество вече цяла година.

Оказва се обаче, че българският семеен кодекс е един от най-консервативните. Не само че не се предвижда еднополово партньорство, но и фактическото съжителство на разнополови двойки не присъства в него. Нещо повече, в Конституцията ясно е записано в чл. 46, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена, както и че законен е само гражданският брак. В момента в Хърватия например бяха събрани подписи, за да може да се организира референдум, на който хърватите да решат дали да се запише същото и в хърватската Конституция. Темата за основните права и страхът да бъдат докладвани нарушения е още една от причините, заради които Магдалина смята, че в страната има псевдодемокрация. Като започнеш още от свободата на словото, каквото всъщност реално няма.

Тук-таме има малки островчета, но дори и там това не винаги е така. Често се наблюдава автоцензура. Другото е, че правосъдната система се е превърнала в репресивен апарат, което се задълбочи със сливането на ДАНС и ГДБОП. Магдалина Генова привежда и доказателства като изброява случаите с упражняване на натиск върху олигарси или обикновени бизнесмени за разчистване на пътя за само един. Припомня ми и статиите на един от много малкото разследващи репортери в страната - Росен Босев от вестник "Капитал". Той започва една от статиите си по въпроса за това как съдебната система се използва за разчистване на корпоративни сметки с цитат от книгата на бившия главен прокурор Борис Велчев: "За съжаление познавам лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност. Въпреки увереността ми, че това не може да става системно, в отделни случаи може да стане и поръчково. Бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез 'услугата' на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост".

Полицията и правосъдната система са си останали нереформирани още от 10 ноември досега, смята Нервната акула. За нея Механизмът за сътрудничество и проверка на ЕК не работи достатъчно добре. Причината обаче не е в ЕК, а в държавата. "Това не може да се оправи без някакъв обществен консенсус и без партии. Мисля, че механизмът затова не сработва, защото в случая това реално си е работа на държавата да го оправи. Мисля, че Европа няма в това отношение достатъчно сила, специално за съдебната власт". А как да има консенсус, като в момента е налице "невероятна омраза", по нейните думи. "Има проблеми на много базово ниво. Ние нямаме някакви обобщаващи ценности на нацията. Трябва да има някакви общи разбирания. Те може би идват оттам, че изобщо изначално ние сме се разделили на русофили и русофоби. И на туркофили и туркофоби. И нещата са от доста по-отдавна".

Така с огромен песимизъм се разделяме. Тя остава в София, където продължава да е почти всеки ден на протеста, да пише в блога си и да поства в социалните мрежи въпроси, призиви и позиции. Докога ще го прави я попитах на изпроводяк. "Принципно не се отказвам", отговори ми. Актуалният въпрос в момента обаче е колко души вече са се отказали и смятат, че е безнадеждно да се отвоюва държавата от мафията и да започне най-сетне истинският преход след солиден разговор за миналото.