Иван Гърдешич: Бризходът е лоша новина за разширяването

Аделина Марини, June 24, 2016

Срещам се с хърватския посланик във Великобритания Иван Гърдешич в Лондон в деня след Бризхода. Изненадан е неприятно от резултата. Току-що се е върнал от Дубровник, където е бил за премиерата на "Хамлет", изигран от жена. Това е британско-хърватска инициатива, казва ми Негово превъзходителство с известна тъга в гласа. Преди да дойде в Лондон Иван Гърдешич е бил посланик на Хърватия в САЩ. Не е дипломат от кариерата. Когато не е на дипломатическа мисия, е преподавател във факултета по политически науки в Загреб. Специалностите му са хърватска политическа система, местна демокрация и сравнителни публични политики. Активен е в Туитър (@IvanGrdesic) и не се притеснява да му се задават въпроси. В момента има трудната задача да представлява страната си в тежък момент за самата нея, но и за Европа. Хърватия е в преходен период в очакване на предсрочни избори и все още се съвзема от тежката политическа криза, в която изпадна преди 6 месеца.

Точно в този момент може да се наложи страната да взима важни решения, заради Бризхода. Посланик Гърдешич е изненадан от резултата, защото, както обяснява, животът в Лондон създава различа картина за Великобритания. Има пропаст между Лондон и останалата част на Британия и този път останалата част на Британия спечели, е първият му анализ на ситуацията. Надявал се е заедно с други колеги-дипломати, че консерватизмът и рационалността на британските гласоподаватели ще надделеят и те ще гласуват за оставане. Но, това е демокрацията, казва той. Не мисли, че Европа е на ръба на дезинтеграцията. Европейският проект все още е валиден, но е нужно да бъде преформулиран, така че да пасне на изисванията на съвремието ни - глобализацията, пазарите, развитието извън ЕС, особено в Азия и Латинска Америка. От ЕС в момента се изисква силно лидерство и отговорност. Страните-членки трябва да се съберат и да решат какъв да бъде пътят напред.

Според Иван Гърдешич, една от причините за Бризхода е демократичният дефицит и експлоатацията му. Не изключва възможността в Европа радикалните, десни, скептични, националистични и клаустрофобични политически сили да се възползват от Бризхода. "Това ще подхрани техните страхове от миграцията, от чужденците, от различността, и със сигурност ще бъде силно гориво за тяхната омраза", смята той. Това може да се предотврати само с положителни послания на толерантност и положително бъдеще. В крайна сметка ЕС е само институционалната опаковка на Европа, но тя представлява европейските страни и техния начин на живот, казва г-н Гърдешич. Призовава ЕС да се въздържа от реваншистки подход към Великобритания.

За доброто на всички хора най-добре е двегодишният процес на предоговаряне да бъде демократичен, в общ интерес и мирен. Той не бива да предоставя на политическите елити допълнително оръжие в ръцете в стил "Аз казах ли ви да не напускате". Държавническото поведение изисква да се намерят начини за бъдещо съществуване заедно, за създаване на нови партньорства. Това включва и да се каже на другите, които се колебаят за членството си или искат да го предоговорят, че техните притеснения ще бъдат взети предвид. Може би с Великобритания не беше постъпено добре, смята хърватският посланик, но вярва, че е възможно с други да се постъпи по-справедливо.

Означава ли това, че подкрепя Европейски съюз по меню, питам го. Най-напред отговаря искрено, че не знае. След това обаче казва, че и сега ЕС е по меню. Има неща, които са добри за едни страни, а за други не са. "Всички обаче сме решили да отидем в този ресторант с пълното съзнание какво има в менюто", казва той. Трябва да може да се избира - едни обичат вегетарианско, други риба или говеждо. Важно е качеството на храната и да се задоволят апетитите на всички в Европейския ресторант, за да може хората да останат и да се връщат, доразвива метафората си Иван Гърдешич.

Най-голямото му притеснение обаче е за разширяването. Изпреварва въпроса ми като още в самото начало на разговора ни казва, че новината за Бризход е лоша за страните-кандидатки, защото Обединеното кралство винаги е било силен поддръжник на разширяването, винаги е защитавало желанията на кандидатките, като Хърватия. Той смята, че Хърватия има дълг да гарантира, че ЕС ще запази положителното си послание и привлекателността си за страните-кандидатки. "Трябва да работим по-усилено, така че те да имат бъдеще в ЕС", каза посланикът. Призна, че очаква разколебаване, особено у по-големите членки, по отношение на разширяването и това е разбираемо. Нужно е обаче политиката на разширяване и съседската политика да бъдат преформулирани. Има какво да се отстоява, защото организация, която не е привлекателна за ново членство, е в упадък.

ЕС трябва да има капацитета да се справя с по няколко кризи едновременно. Важно е посланието към разширяването да се запази, защото европейският проект е мирен и ще осигури мира и стабилността и на кандидатките за членство. А какво ще правим, ако за Сърбия, чийто премиер Александър Вучич наскоро заяви, че ЕС е изгубил предишната си привлекателност, Бризходът се окаже повратна точка? Вярно е, че някои политици ще определят ЕС като по-малко атрактивен, след като е напуснат от глобално важна страна, която е голяма икономика, членка на Съвета за сигурност и военна сила, отговаря г-н Гърдешич. Нейното напускане ще остави празнина, но НАТО ще успее да я запълни, казва той и пита реторично каква е алтернативата. Според него, няма алтернатива за интеграцията на Сърбия, Черна гора и Косово. Докато разговаряхме с хърватския посланик в посолството в Лондон, сръбският премиер Александър Вучич направи официално изказване, в което потвърди европейския път на страната си.

Посланикът заяви, че не очаква в Хърватия скоро да се проведе референдум за "Хризход". Евроскептичните партии са много малки и са на практика отделни гласове. Хърватия все още не е видяла нито лошите, нито положителните последствия от членството и все още е в процес на учене. И все пак Бризходът ще бъде урок. Хърватия ще трябва да бъде по-предпазлива по отношение на следващата интеграция на ЕС, както и по отношение на подготовката си за еврозоната. "Не мисля, че сме много евроскептични, но мисля, че трябва да бъдем реалистични и да видим къде е нашият национален интерес и къде не е. Като цяло обаче смятам, че членството ни е в наш интерес", заключи дипломатът.

Той не се съгласи със сравненията, които вече бяха направени в социалните мрежи, с разпада на бивша Югославия. Беше категоричен, че тези сравнения са безпочвени, тъй като в бивша Югославия ставаше дума за промени на държави, системи, идеологии - напускане на комунизма и приемане на демокрацията. Бризходът е нещо съвсем различно. Става дума за една страна, която напуска определено институционално устройство, но си остава значително въвлечена в икономиката, културата, политиката и отбраната. "Така че, не мисля, че това травматично сравнение е валидно", каза още Негово превъзходителство Иван Гърдешич. Цялото интервю с него можете да гледате в прикачения файл на английски език.

Хърватия не очаква силни сътресения от Бризхода на този етап. Великобритания не е дестинация за хърватските емигранти, които предпочитат Германия, Франция, Австрия. Икономическите връзки не са толкова тесни, колкото са с други страни от ЕС в централна и южна Европа.

Великобритания: Да си тръгна или да остана