euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Ние имахме национален консенсус около създаването на държавата. Успяхме. Не беше лесно в началото, но той трая 10 години. Следващите десет години имахме консенсус за Европа. В началото също не всичко беше гладко, но успяхме. Ако искаме структурните реформи наистина да се осъществят, ако щете и реформата в образованието, това не може да се направи само от една политическа опция". Това са думи на хърватския евродепутат от групата на Европейската народна партия (ЕНП) Давор Иво Щиир, произнесени по време на много интересна презгранична среща в Ново место, Словения. Дискусията беше организирана от информационните офиси на Европейския парламент в Загреб и Любляна с основна тема как да се преодолее младежката безработица в ЕС. Хърватия е третата държава в Съюза след Гърция и Испания с най-голяма безработица сред младите - 52.8%. В Гърция тя е 57.3%, а в Испания 56.5 на сто.

Словения съвсем не е в групата на най-тежко засегнатите, но делът на младите безработни до 25 години все пак не е за пренебрегване - 23.7%. Според Давор Иво Щиир, чудесно е, че Европейският съюз договори младежката гаранция за безработица на стойност 6 милиарда евро, от които хърватските мерки за борба с нея ще получат 66 милиона евро. Много по-малко от парите, които ще получи Белгия, например, каза евродепутатът като напомни, че белгийският проблем е значително по-малък от хърватския. Колкото и да са добри новите програми обаче, истинското решение е развижването на икономиката, а ключът за това е в структурните реформи. Нужни са реформи на трудовото законодателство, на здравната система, дори и на кредитната система. Това означава как да се направи така, че банките да не купуват само държавни облигации, а част от капитала им да отива в малките и средни предприятия.

За да се осъществят тези реформи, е необходим национален политически консенсус, какъвто на този етап липсва, каза по-късно г-н Щиир в интервю за този сайт (цялото интервю може да видите в прикачения видеофайл). Една политическа сила не може сама да осъществи реформи, които по своята същност са дългосрочни и фундаментални. Инициативата трябва да дойде от управляващите, защото те са избрани и имат властта да инициират диалог. Трябва да се излезе от междупартийните престрелки и да съберем глави, за да видим каква Хърватия искаме след като кризата приключи, защото кризата в Европа ще мине, а Хърватия ще се възползва ли от нея, за да се позиционира по-добре или ще върви назад, попита риторично евродепутатът от Хърватския демократичен съюз (HDZ).

Сред част от нещата, по които трябва да се постигне съгласие в хърватското общество и политически елит, е ролята на държавата в икономиката. В момента намесата на политиката и държавния апарат в цялата икономика е прекалено голяма. Данъчното бреме също е високо и трябва да се смали, от което пък следва реформа на държавната хазна. А това от своя страна изисква структурни реформи на онези сектори, които се нуждаят най-много от публични средства. Това са здравната, пенсионната и образователната система. Хърватия инвестира само 0.7% от брутния си вътрешен продукт в научноизследователска и развойна дейност, докато общата цел в ЕС е 3%. Китай си е поставил за цел в своята стратегия да влага 5 процента. Това е решението. Освен това на Хърватия е необходима цялостна стратегия за развитие, около която да има общонационален консенсус, посочи още г-н Давор Иво Щиир.

Безработицата - национален приоритет

Една от най-жестоките последици на дълговата криза в еврозоната е рекордно високата безработица в ЕС като цяло, но основно в периферните страни - Испания, Португалия, Гърция - и особено сред младите хора, заради които трябва да се добавят Хърватия, България, Италия. Милан Кощро, ментор по ПР към Загребския инкубатор за предприемачи, посочи обаче по време на двучасовата дискусия в малкия словенски град Ново место на 16 ноември, че, уви, за правителството тази тема не е приоритет. Той изрази разочарование, че на срещата на върха, посветена именно на безработицата по-рано през ноември, хърватският премиер вместо да каже, че това оттук насетне трябва да бъде основен приоритет на правителството му, той е изразил съмнения относно точността на статистическите данни. Няма никакво значение дали са точно 52% младите безработни или под 50 на сто. Факт е, че това е изключително сериозен проблем и то не само за Хърватия.

Правителството трябва също така да си постави приоритет влизането в Шенген, защото падането на границите ще засили презграничната активност, което ще се отрази и на заетостта, и на бизнеса. Как обаче ще стане това, след като Хърватия въведе трудови ограничения за гражданите на всички страни-членки на ЕС, които са въвели такива мерки за трудовата мобилност на хърватите. Списъкът е доста дълъг: Австрия, Белгия, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Германия, Словения, Испания, Великобритания. Засега ограниченията са от две години, но ако някоя от тези страни ги удължи, въз основа на принципа на реципрочност Хърватия ще направи същото. А по време на дискусията в Ново место стана дума за това, че в пограничните райони е доста по-лесно за словенците да си намерят работа в Хърватия, дори в Загреб, отколкото в Любляна например. Както и обратното. А добрата инфраструктура между двете страни, е добро условие за взаимна размяна на работна сила, бизнес и изобщо за единност на пазарите.

 Друг проблем, който беше изтъкнат по време на дискусията с участието на експерти, неправителствени организации и евродепутати от Словения и Хърватия, беше, че досега мерките за безработица винаги са били косвени, никога директни. И не че е проблем да се финансират инкубатори, бизнес-зони, организации за квалификация и преквалификация, обмен на студенти и прочие. Проблемът е, че това не е достатъчно, обясни Андрияна Парич от фирма "Разбор", която се занимава с европейски проекти. Освен това, от говореното на политическо ниво в ЕС остава впечатлението, че се търсят стимули единствено за високотехнологичните сектори и сякаш се очаква всички млади да са креативни и в състояние да създадат приложения, които може да се продадат за 2 милиона долара на Yahoo или Google. А какво ще правим с младите, които не са креативни? Някои може да искат да са цветари, фризьори или друго.

Не на последно място е и това, че е много трудно за стартиращи фирми да получат достъп до начален капитал. Всички европейски проекти изискват собствени средства, което е много трудно. Затова и малките капки, които се дават, не могат да създадат голяма река. Изцяло трябва да се промени начинът, по който се програмират еврофондовете, добави Андрияна Парич. Необходимо е и политическият елит да има капацитет да взима правилните решения, подсказа пък хърватският водещ на дискусията Драган Николич от Хърватското радио и телевизия. Политиката трябва да осъзнае какво е необходимо да се направи, а не съзнателно да държи в зависимост по-отдалечените и зависими райони в Хърватия, добави Милан Кощро. В Хърватия например има големи различия в развитието между отделните региони в страната. Нужда има и от промяна на манталитета, додаде Давор Иво Щиир като цитира случая с най-големия самолет в света - украинския товарен авион "Антонов", който беше във водещите новини на всички хърватски медии, след като кацна на летището в Загреб.

Никой не обърна внимание на причините, заради които самолетът пристигна в Хърватия, а те са да натовари трансформатори, произведени от бившата соцфирма "Кончар" в сътрудничество с германската "Сименс". Доставката е за Филипините. Вместо това, обърна внимание евродепутатът, всички медии акцентираха върху факта, че най-големият самолет в света е дошъл в Загреб.

Андриана Парич посочи още и проблема с липсата на готовност за стартиране на конкурси по европейските програми, особено тези от Европейския социален фонд, където забавяния с програмирането е имало и от страна на ЕК, и от страна на Хърватия. Тя прогнозира, че програмите няма да тръгнат поне до края на следващата година, а може и до средата на 2015 година, което означава, че вече готови проекти в сферата на информационните и комуникационните технологии ще са остарели технологично в мига, в който бъдат одобрени и се подпишат договорите. Кандидатите ще са изгубили конкурентност и пазари. Тя даде пример с Унгария, която е обявила конкурсите 6 месеца преди присъединяването си, за да може още от първия ден на членството да потекат еврофондовете.

За съжаление поради липсата на превод от словенски беше трудно да се разбере какъв е опитът на Словения, която в момента се опитва да излезе от най-тежката икономическа и финансова криза в най-новата си история на независима държава. Интересът към дискусията обаче беше голям и от двете страни. Тази година европейските лидери се договориха за европейската гаранция за младежка безработица, която възлиза на 6 милиарда евро. Тя ще бъде предназначена за поощряване на младежката работна сила и на всякакви програми, които могат да осигурят работа или продължаване на образованието до четвъртия месец от регистрацията на трудовата борса. От помощта може да се възползват и всички онези, които не са се регистрирали официално в бюрата по труда. От държавите-членки зависи обаче какви мерки ще предприемат. Но на фона на наличните трудови ограничения, доста цинично звучи препоръката на Съвета към Европейската комисия да се поощрява трудовата мобилност както в самите страни, така и между членките на ЕС.

Очевидно освен национално съгласие за необходимите структурни реформи, ще е необходим и общоевропейски консенсус за това какво може и какво не може да се прави на европейско ниво. Организирането на подобни дискусии, но в много по-голям мащаб биха могли да помогнат за намиране на най-подходящите насоки за подобен консенсус.