euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

За кого е "лош" Докладът на Брюксел?

Ралица Ковачева, Аделина Марини, July 15, 2011

Всяка година по това време, в продължение вече на пет години, вирусът "CVM" плъзва из България. Обикновено в началото на юли и властите, и медиите се сещат, че е време да излезе годишният мониторингов доклад на Европейската комисия по т.нар. Механизъм за сътрудничество и оценка (Cooperation and Verification Mechanism - CVM).

Въпреки че, както неведнъж euinside е писал, смисълът на Механизма е да съдейства на България да постигне значителни и трайни реформи в областта на правосъдието и вътрешните работи, темата не се радва на никакъв медиен и обществен интерес през останалото време на годината. Но дойде ли юли, истерията тръгва. Кога ще излезе Докладът, започват да питат трескаво медиите. Добър или лош ще бъде, е вторият дежурен въпрос. Епидемията обхваща и разните видове власти, щом „черновата” на доклада дойде в България, защото тя винаги се изпраща предварително за съгласуване на фактите.

Ето как от Министерството на правосъдието обясниха процедурата в отговор на въпрос на euinside: „Преди да бъде публикуван всеки един доклад, ЕК представя на българската страна проект и дава възможност - с цел избягване на някои неточности - България да отговори. Тъй като обикновено това става в един доста кратък период – не повече от един ден, ние сме установили следната практика. Свиква се Междуведомственият координационен съвет, който се запознава с проекта и на същото си заседание подготвя и отговора на българската страна.”

Както е известно, очаква се докладът да бъде публикуван на 20 юли. Седмица по-рано, обаче, в българските медии вече има коментари на „източници от съдебната власт” и „източници, запознати с черновата” какво пише в документа, изпратен в България. Премиерът Бойко Борисов дори обяви по БНТ, че ще разговаря по телефона с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по повод доклада.

еuinside попита говорителя на Европейската комисия Марк Грей дали тази година черновата не е изпратена по-ранно от обикновено и дали, ако е така, има особена причина за това. Защото е неминуемо да има опити за лобиране от българска страна да се смекчат някои не особено приятни заключения на Комисията. А за разлика от междинния доклад през февруари, който е технически, юлският доклад е политически и посланията му са от огромно значение. Особено в момент, когато българското членство в Шенген беше официално обвързано от страните-членки на ЕС с резултатите от доклада.

Според Марк Грей и процедурата, и сроковете са същите както и в миналото. „Черновите на докладите се изпращат на българските власти да проверят техническите детайли и цифри”, обясни г-н Грей с важното напомняне: „Политическата оценка и основното съдържание е отговорност само и единствено на Комисията”.

От цитираните в българските медии коментари прави впечатление, че макар всеки да се позовава на свои източници, информацията е една и съща - т.е. очевидно източникът е един и същ. Другото интересно нещо е, че се набляга на забележките, които има българската страна. Тъй като самият текст не е разпространен, няма как да преценим доколко аргументирани са твърденията на „източниците”. В крайна сметка, остава усещането, че темата за доклада е за пореден път (зло)употребена за прокарването на определени тези, най-вече по линията на противопоставянето изпълнителна-съдебна власт.

Защото цитираните в медиите източници твърдят, че „акцентът не е срещу съда, а върху това, че при липсата на доказателства няма как да има присъди”. Премиерът Бойко Борисов обаче заяви по БНТ: "Ще бъдем критикувани отново за съдебната система, липсите на присъди". Българските власти открай време четат доклада както дяволът - евангелието, но този път имаме иновация - интерпретативен прочит дори преди да има текст.

А това за пореден път доказва абсолютното неразбиране (и дори открита съпротива) на смисъла от Механизма и обяснява защо вече пет години България не може да отчете съществени резултати нито в реформата на съдебната система, нито в борбата с корупцията и организираната престъпност. Сега контекстът е още по-усложнен и заради темата Шенген - също политически експлоатирана от управляващите и също разиграна по-скоро като предизборен коз, отколкото наложена като важен обществен приоритет.

Този доклад наистина е особено важен. Не само заради Шенген, а и заради общото усещане за повяхнал „устрем за реформи” и дефицит на правов ред. Затова euinside ще го анализира и коментира обстойно, както сме правили и досега, но едва след като види окончателния текст. Защото всеки опит за предсказване и още повече - за интерпретиране на посланията на доклада предварително, води единствено до пълното му обезсмисляне. Кой има полза от това? Със сигурност, не гражданите.

Интересното обаче е, че в съседна Румъния, която заедно с България е част от механизма, темата изобщо не се дискутира. euinside разговаря с румънски колеги, които учудено отговориха - но, нали ще го публикуват, тогава ще разберем какво пише в него. Те допълниха, че в крайна сметка отдавна се знае, че Брюксел не позволява докладът да изтича преди това в медиите, затова и никой не прави дори опит да разбере какво пише в него. "Като го публикуват, тогава ще го коментираме", каза румънски колега и добави, че има доста по-важни теми от тази в Румъния в момента.

И най-важната, която се обсъжда широко и беше цитирана дори и от брюкселски медии като EurActiv, е изключително ниската усвояемост на средства от европейските фондове. Според изданието, до момента от общо 20 млрд. евро, предназначени за Румъния за периода 2007-2013 година, страната е успяла да усвои само 3.4%. И това, според румънските журналисти е по-важната тема от това какво ще пише в годишния доклад на ЕК по CVM.