euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

“Тези, които искат да избегнат „нова Гърция” трябва да поемат пътя на по-силен фискален и икономически съюз”, каза само преди няколко дни президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Тогава той обясни още, че споделянето на една обща валута означава и че всички, които я споделят всъщност представляват една страна и че решенията на един засягат всички в нея.

Междувременно, гръцкият премиер Георгиус Папандреу направи промени във воденото от него правителство и обеща още реформи, които да убедят и страната, и Брюксел, че Гърция е готова на истински промени, за да излезе от дълговата криза.

Няколко дни по-късно, след среща между двамата, в понеделник (20 юни), Херман ван Ромпой, обяви, че подкрепя усилията на гръцкия премиер да реформира икономиката на страната и още веднъж подчерта, че за да бъдат постигнати тези реформи е необходим национален консенсус.

„Пакетът от мерки, съгласуван с ЕС, ЕЦБ и МВФ за фискална консолидация, приватизация и структурни реформи трябва да бъде подкрепен от гръцкия парламент. Това ще е предпоставка за следващия транш от финансовата помощ в средата на юли,” каза след срещата си с Папндреу Ван Ромпой.

С тези си думи председателят на Европейския съвет потвърди решението на финансовите министри от Еврозоната, взето късно вечерта в неделя, да отложат за началото на юли изготвянето на нова финансова стратегия за Гърция.

На срещата в Люксембург Гърция за пръв път беше представена от новия си финансов министър Евангелос Венизелос, който миналата седмица замени Георгиу Папаконстантину на поста.

На влизане в залата преди срещата Венизелос заяви: „Това е голяма възможност за мен да заявя още веднъж решимоста на гръцкото правителство и силната воля на гръцкия народ за провеждането на реформите. Можем да постигнем целта си, благодарение на усилията на нашия народ и благодарение на помощта на нашите партньори.”

Докато висшите представители и на Европейския съюз, и на Гърция обаче, повтарят за пореден път как страната е готова да се реформира и как еврозоната може и ще продължава да бъде силна въпреки проблемите в някои страни-членки, в два британски всекидневника излязоха два различни коментара с едно и също послание. В The Daily Telegraph кметът на Лондон Борис Джонсън призовава „Оставете гърците да се оправят сами”, а Лари Елиът от The Guardian си го казва директно: „Гърция трябва да напусне еврозоната”.

Сравнявайки случващото се в Атина с древногръцка трагедия, където главният герой успява да се омъжи за майка си и да убие баща си, Джонсън невъзмутимо заявява, че европейските правителства само се преструват, че Гърция може да остане в еврозоната. „Само ако финансовите министри на ЕС можеха да се съберат на още някой и друг обяд в Брюксел, ако Никола Саркози и Ангела Меркел изковат нов план за преструктурирането на гръцкия дълг, ако британските данъкоплатци се изръсеха още малко за спасителния фонд – тогава може би ненужният инструмент щеше да помръдне още малко, а гърците да затънат до шия в дългове”, казва Джонсън и продължава:

„ Атина трябва само да съкрати няколко хиляди работещи в публичния сектор, да ореже няколко милиарда от пенсиите, да намали бонусите, да събере повече данъци и може би проблемът щеше да изчезне. Ако гърците си сменят само националния характер и случайно открият в себес си скандинавска вяра в правителството, съчетана с германска производителност и пестеливост, може би катастрофата може да бъде избегната.”

Според Джонсън обаче гръцките мерки за излизане от кризата само я задълбочават и затова има само две останали опции: да се продължи по същия път, докато еврото се превърне в невидим двигател за създаването на икономическо управление в Европа, при което богатите да наливат пари на бедните, като в замяна контролират случващото се в тях. В своя коментар в The Guardian Лари Елиът защитава тезата, че европейският монетарен съюз е бил създаден за държави, работещи по сходен модел, като дава за пример Маастрихските критерии. Според него те са само икономическата маска на една политическа концепция, че в еврозоната трябва да членуват възможно най-голям брой страни.

Универсалният размер, обаче, казва Елиът, явно не става за всички и монетарният съюз не води до уеднаквяване, а по-скоро до изпъкване на разликите и затова според него има само два логични пътя: единият е еврото да остане обща валута само на Германия, Франция, Австрия, Холандия и още няколко държави или ще се стигне до разрив с непредсказуеми последствия.
И в двата случая Гърция остава извън тази схема и ще е небходимо или отказване от еврото и създаването на домино ефект в еврозоната и съответно нейният край, или запазване на статуквото с цената нова криза като тази от 2008, което ЕЦБ няма да позволи.